говѐдо - единствено число, нечленувано говѐдото - единствено число, членувано говѐда - множествено число, нечленувано говѐдата - множествено число, членувано
- 1. говедо
- - На ти, горо, говедо
See more- - Ни в телци, ни в говеда
ГОВЀДО, мн. -а, ср. Едро домашно тревопасно животно от семейство кухороги, обикн. със светлосив, кафяв или черен косъм, което се отглежда за мляко, месо и работа. Bos taurus. Добитъкът слизаше от баира на чарда,.., чуваше се мучение, чаткане на рога, тежки стъпки,.. Говедата, като по-пъргави, вървяха напред и се гонеха, а биволите след тях, навели ниско и мрачно глави. Ст. Даскалов, БМ, 265. Вън цареше върховно планинско мълчание и аз чувах само лекия шум на самодивските хора,.., сладкото преживяне на говедата. Елин Пелин, Съч. II, 121. Конят ся язди и спряга, та ни върши работа, а пък говедото не само ся спряга да ни оре, връше и преноси тяжки товари, но еще ни и храни с млякото и мясото си. Лет., 1874, 267. Ум царува, ум богува, ум говеда пасе. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 186. Челяк са хваща (лови) за язика, а говедото за рогата. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 204. Кулско говедо. Местно сиво говедо. Сивокафяво говедо. Сиво искърско говедо. Софийско кафяво говедо. Черно садовско говедо.
Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително, презрително и оскърбително отношение към някого, за когото обикн. се смята, че е прост, див, недодялан, глупав. — Какво правиш, бе говедо? Диване! Ах ти, гнидав селянин... аз ще те науча тебе! Елин Пелин, Съч. I, 51. — Не влачи се така, ами бързо се махвай от тук, бре, говедо! — викна пак поручикът и така силно блъсна Кънча из вратата, щото насмалко той щеше да иде надолу с главата из стълбата. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 384-385. — Ами той защо не е взел нищо? — Защото е будала,.. — ядосано изрева Йорги. — Аз защо си го налагам с тоягата всеки ден? Такова говедо, ако не го налагаш, нищо не направя. Д. Немиров, Б, 86. — Под носа ви да окастрят топола колкото минарето на Султан-Селим и вие да не усетите! Ух, говеда! Г. Караславов, СИ, 288-289. — Ху, да се не види макар, как не ни изпсува по-рано, да се сетим, че си наш челяк, — нали сме си пусти говеда. Ив. Вазов, Съч. Х, 141-142.
◊ Говедо с говедо; говедото му с говедо.