пръ̀скам - първо лице, единствено число, сегашно време пръ̀скаш - второ лице, единствено число, сегашно време пръ̀ска - трето лице, единствено число, минало свършено време пръ̀скаме - първо лице, множествено число, сегашно време пръ̀скате - второ лице, множествено число, сегашно време пръ̀скат - трето лице, множествено число, сегашно време пръ̀сках - първо лице, единствено число, минало несвършено време пръ̀скахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пръ̀скахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пръ̀скаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пръ̀скаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пръ̀скай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пръ̀скайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пръ̀скащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пръ̀скащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пръ̀скащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пръ̀скаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пръ̀скащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пръ̀скащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пръ̀скащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пръ̀скащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пръ̀скащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пръ̀скайки - деепричастие пръ̀скал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пръ̀скалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пръ̀скалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пръ̀скала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пръ̀скалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пръ̀скало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пръ̀скалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пръ̀скали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пръ̀скалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пръ̀скан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пръ̀скания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пръ̀сканият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пръ̀скана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пръ̀сканата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пръ̀скано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пръ̀сканото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пръ̀скани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пръ̀сканите - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 пръскам - ръся 2 пръскам (разг.) - разпилявам - разпръсквам - разпръсвам 3 пръскам - ръмяSee more4 пилея - пръскам (разг.) - прахосвам - разхищавам - пропилявам - пръсвам (разг.) - профуквам (разг.)
ПРЪ̀СКАМ, -аш, несв., прех. 1. Мокря нещо, някого с капки вода или друга течност или с полутечно, кашообразно вещество; ръся, поръсвам. Рогът на Райка изсвири наново, а после сам той мина, възседнал на коня си, по продължение на реката, като пръскаше със студени пръски пешаците, които бяха останали на отсамния бряг. Ст. Загорчинов, ДП, 57. Той [бръснарят] сапунисва петнадесет минути лицето на задрямалия от наслада франт и го бръсне с елегантен размах, .., пръска го с одеколон. Св. Минков, ДА, 92. Лятно време калта се превръщаше в прах, но усърдните домакини и чирачета в чаршията всяка събота привечер пръскаха обилно с вода пред къщите и дюкяните и помитаха чисто. Д. Талев, ЖС, 81. ● За капки, пръски, дъжд. Носът цепи вълните, дребни свежи капчици пръскат лицата ни, вятърът развява и без това рошавата коса на юнгата. П. Незнакомов, МА, 46. Много обичам, когато вали дъжд пролетно време .. Колко сладко е да ядеш хляб със сирене и пресен чесън на прага пред каменната стълба, да те пръска дъждът, да потреперваш от студено и да ти мирише на пролет. Н. Каралиева, ЯЧ, 28. Дъждът ръмеше насреща им, пръскаше лицата им със студените си пресни капки и ги зачервяваше. Елин Пелин, Съч. II, 25. ● За полутечно, кашообразно вещество. Армандо стъпваше, без да избира. Понякога рядка кал пръскаше дрехите му. П. Стъпов, ЧОТ, 121.
2. Обработвам лозя, овощни дървета, растения, помещения и др. с разтвори на различни химически вещества за унищожаване на вредители или създаване на защитен слой срещу тях с помощта на специална машина. — Пръска ли лозята? — Лазо поклати голямата си глава като кон. — Защо не пръска? Нали ти оставих син камък и пари? Ем. Станев, ИК III, 262-263. — Аз имам червена и златна превъзходна, .., плюс две айвании и още няколко сорта, чиито имена не зная. Не ги пръскам с нищо — виреят си, както открай време си е било. Д, 2007, бр. 166 [еа]. Градоначалникът .. спасява софиянци от напастта на комарите и кърлежите. Ето, общинарите се бяха изложили със съобщението, че ще пръскат чак през август, когато цялото население е вече изядено, а кметът удари по масата и тутакси едни хора хукнаха из градинките, готови да требят насекоми дори с голи ръце. Банк., 2007, бр. 26 [еа]. Приемам всяко растение, което не е цъфнало до август, за плевел, и пръскам всичко останало с препарат против плужеци или каквото там успея да открия в градинската барака. Δ Фирма пръска против хлебарки.
3. Непрех. Отделям, ръся в различни посоки капки, пръски, струйки вода или друга течност или полутечно, кашообразно вещество; разпръсквам. Внезапно санитарна колона премина по главната улица като пръскаше кал и вода. П. Вежинов, НС, 82. Красиви фонтани ще пръскат вода нависоко. ВН, 1955, бр. 244, 1. // За вода или друга течност — отделям капчици или струйки. Седнах на края на скалата. Долу под мен водата бучеше и пръскаше хиляди ситни капки, които блестяха на слънцето с всички цветове на дъгата. М. Марчевски, ОТ, 442. И начнаха да я блъскат — / Геро с пръта, тя с метлата. / Кости пукат, кърви пръскат, / Маца мече, с бяс се мята. Ив. Вазов, Съч. IV, 55.
4. За огън — изпускам, отделям (искри). Огънят пръска искри във всички посоки на поляната.
5. Непрех. За дъжд, сняг — валя слабо; ръмя, ръся. Започна да пръска лек дъждец. П. Вежинов, ДБ, 149. Като излезе Вардарски отново на улицата, в тъмнината пръскаше студен дъжд. Д. Талев, ПК, 156. Времето беше тежко, неприветливо. Духаше силен вятър, пръскаше ту сняг, ту дъжд. К. Ламбрев, СП, 64.
6. За вятър, виелица, буря — навявам (дъжд, сняг). Виелицата бясно фучеше, биеше в челото на машиниста и пръскаше сняг в прозорчето на кабината, ала локомотивът не се даваше. Сп. Кралевски, ВО, 125. Иван се усмихваше и от време на време загръщаше краищата на качулката, за да не му вее в лицето. Но вятърът пак пръскаше сняг в очите му и постоянно го блъскаше в гърба. Г. Караславов, Тат., 228. Вятърът в дърветата засъска / и дъждовни едри капки пръска. Н. Ракитин, Ст II, 27.
7. Хвърлям, захвърлям в различни посоки, на различни места части от нещо или отделни предмети; разхвърлям, разпилявам, разпръсвам. Акациите в градината шумоляха и пръскаха сухи листа по двора. И. Петров, НЛ, 105. Гледам само да не пръскам сеното. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 286. Зъл вятър ги [листенцата] рони, / развява и пръска, / със клетви ги гони / и свири, и съска. Елин Пелин, ПБ, 75. // В съчет. със същ. с е м е н а. Хвърлям, разхвърлям семена, за да ги засея. Прибърква пъргаво торбата, / широко пръска семената — / и толкоз радостен е той! К. Христов, ЧБ, 130.
8. Прогонвам в различни посоки, разпръсвам, разпилявам някакво множество. Артилерията откри огън със страшна точност в гъстите редици на турската кавалерия. Ескадроните свърнаха назад, но преградният огън ги пръскаше и помиташе навсякъде. Г. Караславов, С, 45. Те [учениците] вземат решение да се барикадират в гимназията, но турците я превземат и ги пръскат по родните им места. Лит. XI кл, 22. Изтекла е денна деница, / не било денна деница, / най било мечка стръвница / .. / челяк да мине изяда го, / керван да мине пръска го. СбГЯ, 56.
9. В съчет. със същ. п о з и в и, б ю л е т и н и, л и с т о в к и и под. Разпространявам, разпръсквам между много хора, на много места. Тогава Юрдан беше млад и буен. Купуваше револвери и куршуми, влачеше вестници и брошурки, скиташе нощем по събрания, пръскаше позиви и бюлетинки. Г. Караславов, СИ, 290-291. Той, сред трескавиците на войната, беше твърде обезпокоен — не от лошия ѝ обрат, а от порусването на българския език и пръскаше своите брошурки за пречистването му. Ив. Вазов, Съч. XI, 47. Още дете, той [Петър Ив. Богданов] е пръв на работническите събрания, с куп „Работнически вестник“ в ръка, които пръска между присъствуващите. ОФ, 1950, бр. 1824, 4. Сегашното книгопечатане, с което ние скоро и евтино отпечатваме множество копия от едно съчинение и ги пръскаме по света, е изнамерено и прието в Европа около 1450 г. Т. Икономов, ЧПГ, 115.
10. В съчет. със същ. а р о м а т, м и р и с, д ъ х, у х а н и е и под. Излъчвам, изпускам наоколо, в различни посоки; разпръсквам. В дворовете се издигаха копи прясно косено сено и пръскаха приятна миризма на детелина и билки. Д. Спространов, С, 139. Во стаичката пръска аромат / оставена от тебе китка цвете. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 18. Цъфтяха шафрани и ружа наокол / и пръскаха сетния дъх благовонен. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 33.
11. В съчет. със същ. с в е т л и н а, с и я н и е, л ъ ч и и под. Осветявам пространството наоколо, на различни страни. Фенерите пръскаха умряла светлина по зидовете и дюкяните, на криви линии наредени покрай тесните улици. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 73. Горе малката зала е пуста. Тишина цари в коридора с огледала и килими. Лампите пръскат дискретна мътна светлина. К. Константинов, ПЗ, 171. Факли неравно пръскаха светлик, та с бледа руменина багреха загрижени лица на стари войводи. Н. Райнов, ВДБ, 58. Стари фенери с пожълтели и оплюти от мухите абажури пръскаха бледа светлина. Гр. Угарев, ПСЗ, 28. — Нищо не желая повече от това, което имам, и оттук не мърдам. Но вие идвате от дълъг път и редно е да ви нагостя като мои гости. Казвайки това, пустинникът се върна обратно в пещерата .. И макар слънцето да пръскаше светлина и топлина в душата ни бе тъмно и студено. Й. Попов, БНО, 19. На небето / грее пълната луна / и широко над морето / пръска чудна светлина. К. Христов, ПВ 14. Месечинката пръскаше бледните си лъчи и осветяваше не много голямото село. Т. Влайков, Съч. III, 215.
12. Прен. В съчет. със същ. п р о с в е т а, з н а н и е. Разпространявам, разпръсквам. Според Шишманов „Български книжици“, макар и основани, за да пръскат просвета всред народа, се отдалечавали още в самото начало от тази цел, като добивали някакъв научно-академичен характер, който ги правел безинтересни или неразбрани за широкия кръг читатели. М. Арнаудов, БКД, 35.
13. В съчет. със същ. з в у к, м е л о д и я, п е с е н и под. Озвучавам пространството наоколо. Високоговорителят пръскаше надалеч маршова песен.
14. В съчет. със същ. с л у х, в е с т, и д е я и под. Разпространявам между хората; разнасям, разгласявам. Между депутатите той [Кумани] пръскаше идеята, че свързването на България с Централна Европа щяло да бъде фатално за икономическото развитие на младата страна. С. Радев, ССБ I, 221. Кой разнасяше празната слава на този параклис? Кой пръскаше заразителната вест за чудодейната сила на неговия извор? Г. Караславов, СИ, 6. Едни пръскат слух, че съм обезумял, други — че властта искала да ме хване, но аз съм бил избягал. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 149. Най-ревностно пръскаше клюки баба Рада, Попсавовата кума. Д. Вълев, 3, 217. — Но из града се носи мълва, царице, че Войсил не е умрял от своя смърт. — Пръскат тая мълва да насъскат повече народа против мене! Ив. Вазов, Съч. XXI, 59.
15. Прен. Изразходвам, харча пари, материали, имане и под. без сметка, обикновено необмислено; пилея, пропилявам, прахосвам. Той [Бимби] бе заслепен от разказите на колегите си за нейния [на Ирина] лукс, за нейните коли, за сумите, които пръскаше. Д. Димов, Т, 500. Еснафът не само, че не можеше да работи и печели от новото, но пръскаше и старото: приготвената стока гниеше, скапваше се, .., състоянието се разпиляваше. Ив. Хаджийски, БДНН I, 172. Добрий къщник е пестовен; той не работи у несвест, затова и не пръска залудо това, чтото е спечелил с пот и мъка. Лет., 1871, 232. Говорят, че г-н Струмски .., пръскал пари за гуляи, отдето вземал, не връщал. Й. Йовков, ОЧ, 71. Ако имате повечко пари, вместо да ги пръскате за готвачка, можете да отделяте настрана по някой и друг лев, та един ден да си вземете апартамент. Св. Минков, РТК, 103-104.
16. Разбивам нещо на парчета; чупя, счупвам. А тая ръка от двесте разкрача удря яйце и го пръска. Ив. Вазов, Д, 34. Издълбават дупка в камъка и я забиват с клин от сухо дърво. Като ся облее с вода, дървото попива и като набъбне, пръска камъка. И. Гюзелев, РФ, 98. пръскам се I. Страд. от пръскам в 1, 2, 4, 6-16 знач. Браилци обръщат внимание парите да не се пръскат за излишни неща. Ст. Дичев, ЗС I, 116. II. Възвр. от пръскам в 1 знач. Не зная как стъпва, но при дъжд се пръска до колене. III. Взаим. от пръскам в 1 знач. В двора децата на Янков, Карло и Роза, се пръскаха с вода от чешмата и весело пищяха. Ем. Станев, ИК I и II, 120.
ПРЪ̀СКАМ СЕ несв., непрех. 1. Ставам на парчета; счупвам се, спуквам се, сцепвам се. На бащината нива в Казълдере намерихме напукани .. дини, които пръщят и се пръскат, щом допреш ножа до кората им. А. Каралийчев, ПГ, 152. Отначало те [суджуците] бяха дебели и се пръскаха по средата, когато ги слагахме в загретия тиган. В. Цонев, ЕВ, 81.
2. За мина, бомба, граната и под. — избухвам, взривявам се, експлодирам. Силно избухване на бомба разлюля стените на къщата. На Матьо, който беше залегнал зад таблата и дъските до прозореца, се стори, че бомбата се пръска пред очите му. Д. Ангелов, ЖС, 493-494. Едрокалибрените снаряди идваха с вой през реката, минаваха над рядката мъртва гора и се пръскаха всред къщите и безлюдните улици. П. Вежинов, ВР, 58. Тези ракети [сребърни] се пръскат на сто, сто и петдесет метра над земята и от тях излизат тънки позлатени иглички. Н. Инджов, ПП, 31. Над нас свирят гранатите с отмерено постоянство, с остър, противен звук и се пръскат нейде в скалите отдясно. Л. Стоянов, Х, 13. Много от тях [гранатите] с тъпи удари се забиваха в земята, разхвърляха фонтани от черната пръст, но не се пръскаха. Й. Йовков, Разк. II, 154.
3. За вода — разпръсквам се, разделям се на капчици, пръски. От другата страна, .., водата излизаше разпенена, .., пръскаше се на хиляди капчици. Й. Йовков, СЛ, 21. Морето се вълнуваше, бучеше. Грамадни вълни се биеха в брега и се пръскаха на прах. Елин Пелин, ПР, 32.
4. Само мн. и 3 л. ед. За множество от предмети, обикновено дребни — разсипвам се, разпръсвам се, разпилявам се. Тича дядо, и ха да стигне звънците, спъва се в една купчина жълти копчета, копчетата се пръскат и почват да дрънчат. Ал. Константинов, Съч., 286. — Богдане, въжето е късо, направи по-дълго! Той не отговаря, идва при нея, докосва се до рамото ѝ, отстранява я, хваща въжето и .. тъй изопва краищата му, че го скъсва и ръкойките се пръскат. К. Петканов, Х, 37.
5. Само мн. и 3 л. ед. За множество от хора, животни — отправям се в различни посоки; разпръсвам се, разпилявам се. И току се пръскат хората, кое по София, кое по други места, да си дирят работа. СбКВСК, 183. Той [капитанът] излезе за малко, каза на войниците да останат свободни, но да не се пръскат и пак влезе в канцеларията на писарите. Г. Караславов, ОХ II, 564. След пладне компанията се пръска из гората. Лора и Яворов са при ручея. М. Кремен, РЯ, 328. Овцете само се щурат насам-натам, дано намерят някое по-зелено стръкче. Постоянно се пръскат. О. Василев, УП, 53. Птиците идеха от юг и се пръскаха по зелените полета на Тракия. А. Каралийчев, ПГ, 93. // Разотивам се. Пианото престава да свири, танцуващите се пръскат. Ст. Л. Костов, Г, 65. — Да идем ли на гарата? — попита Вела. — Ами да идем. Когато отидоха там, един влак току-що беше заминал. Хората се пръскаха вече на разни страни, един чиновник с червена фуражка все още се мотаеше по перона. Г. Караславов, Тат., 182-183.
6. За аромат, дъх, ухание и под. — разпространявам се в околното пространство; нося се. От рафтовете, натъпкани с книги, се пръскаше едва доловим мирис на хартия. П. Стъпов, ЧОТ, 13. Една деликатна миризма от резеда се пръскаше от Светлина. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 58.
7. За светлина, лъчи — разпространявам се, разпръсквам се. Над високите и тъмни гори на изток се пръскаха силни слънчеви зари. Елин Пелин, Съч. II, 89. Вълни светлина бликват над земята, пръскат се на розовоянтарен прах и заливат с блясък възторжените лица. Хр. Смирненски, Съч. III, 230. Талази светлина на дълги жълти петна идеше от четвъртитите прозорци на къщите и се пръскаше по платното на улицата. П. Стъпов, ГОВ, 58.
8. За звук, мелодия, песен и под. — звуча, нося се в пространството. Песента се пръска във въздуха като конско цвилене. Л. Стоянов, Х, 130. Те идеха и пееха там. / И тяхната песен, като в някой храм / се пръскаше гръмко вред под небосвода / и лейше в гърдите мисъл и свобода. Ив. Вазов, Съч. I, 95.
9. Прен. За слух, вест, идея, знание и под. — разпространявам се, предавам се от човек на човек. — Шест месеца, Вело! Какви страхове за него, какви лоши слухове се пръскаха. Ив. Вазов, Съч. XX, 11. Срещу Стоянов се пръскала мълвата, че гонел чрез дружеството свои користни цели. М. Арнаудов, БКД, 141. В тревожната напрегната следдеветоюнска столица вестта за безнадеждното състояние на Смирненски се пръска навсякъде. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 131. Славата му, тя се пръскала далеко и привличала множество благочестиви хора да ги благослови, както и болни — да им даде здраве. Ив. Вазов, Съч. XV, 32.
10. За мъгла, облаци, тъмнина и под. — разсейвам се, разнасям се, изчезвам. Следобедните облаци се пръскаха, гонеше ги някакъв далечен вятър на запад. Ст. Станчев, НР, 56. Леката жълтеникава мъгла ту се сгъстяваше, ту се пръскаше като дим и от нея се показваха дърветата като призраци. Ем. Станев, ПЕГ, 23.
11. Разг. С предл. о т и същ. м ъ к а, з а в и с т, з л о б а, я д и др. Изпитвам в най-висока степен чувството, означено от съществителното. Тя се пръскаше от яд, че не можа да победи.
12. Разг. С предл. о т и същ. я д е н е, с м я х и др. Правя това, което означава съществителното в най-голямо количество или степен, сила. А оттатък чер арапин от Палестина играе, та си чупи тялото като сакат в най-комически форми, а гледачите се пръскат от смях. Св. Миларов, СЦТ, 126. По празниците щяхме да се пръснем от ядене.
13. Разг. В съчет. с гл. и съюз т а. Означава най-висока степен на интензивност на извършваното действие, означено с предходния глагол. — Значи, нито една чашка? Строго ви е забранено? От лекарите? Я ги оставете тези фарисеи — на другите забраняват, а сами плюскат, та се пръскат. Г. Караславов, Избр. съч. II, 173. Слънцето припичаше, мократа риза залепна на гърба ми, сърцето ми тупаше, та се пръскаше, но аз пак се довлякох с последни сили до голямата бука. СбХ, 138.
◊ Пръска ми се душата (сърцето). Разг. 1. Под голямо напрежение съм. Мен душицата ми се пръска, а тя си прави смехории. Д. Немиров, БЛ, 56. 2. Изпитвам силно чувство на тъга, мъка, обич. — Сърцето ми се пръска. Искам да ги видя. Ив. Вазов, Съч. XXI, 154. Пръска ми се главата. Разг. 1. Имам силно главоболие. — Какво, дядо, да ти кажа? / — Треска — не е треска: / прав не мога да ся държа: / глава ми ся пръска. Ц. Гинчев, ДТ, 83. 2. Имам големи грижи, неприятности. — Мислих, мислих, главата ми щеше да се пръсне, па си рекох: „Ела зло, че без тебе — по-зло!“. Ст. Загорчинов, ДП, 249. Д р а г о: — Ех, боже, къде му беше краят, къде го засука! Мене ми се главата пръска, тя копаните разхлопва. Н. Хайтов, ПЗ, 68. Пръскам се откъм (през) гърба <си>. Разг. Обхваща ме силен гняв, много се разгневявам; вбесявам се.