Основна форма: разпиля̀вам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

разпиля̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време
разпиля̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време
разпиля̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време
разпиля̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време
разпиля̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време
разпиля̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време
разпиля̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време
разпиля̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
разпиля̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
разпиля̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
разпиля̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
разпиля̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
разпиля̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
разпиля̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
разпиля̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
разпиля̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
разпиля̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
разпиля̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
разпиля̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
разпиля̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
разпиля̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
разпиля̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
разпиля̀вайки - деепричастие
разпиля̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
разпиля̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
разпиля̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
разпиля̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
разпиля̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
разпиля̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
разпиля̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
разпиля̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
разпиля̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
разпиля̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
разпиля̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
разпиля̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
разпиля̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
разпиля̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
разпиля̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
разпиля̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
разпиля̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
разпиля̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие

Results: Synonyms in Infolex:

1 пръскам (разг.) - разпилявам - разпръсквам - разпръсвам
2 изливам - изсипвам - разсипвам - разпилявам

Results: Antonyms in Infolex:

1 разпилявам - събирам
2 разпилявам - сбирам

Results: Dictionary of Bulgarian Language

РАЗПИЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разпилѐя, -ѐеш, мин. св. разпиля̀х, прич. мин. св. деят. разпиля̀л, -а, -о, мн. разпилѐли, прич. мин. страд. разпиля̀н, -а, -о, мн. разпилѐни, св., прех. 1. Правя да се разнесат на много места или на различни страни обикн. малки неща (прах, зърна, листа и под.); пилея, попилявам, пръскам, разпръсквам. — По сто километра извървявали на ден! — самоуверено уверяваше другите една пълна, засмяна работничка. — След три дни са тук. Гответе букетите. Околните работнички възторжено я слушаха и нехайно разпиляваха тютюневите листа. Х. Русев, ПС, 251. Тодора се разбърза, но тъй като не бе свикнала сръчно да държи ръкойката, разпиля доста класове. К. Петканов, БД, 76. Студентът дълго гледа след нея, колебаеше се дали да я догони, после извади ръкописа, скъса го и разпиля късчетата. М. Грубешлиева, ПП, 45. Когато дългият керван, .., навлязъл в равнината, изведнъж се явила отневиделица една хубава жена, облечена в огнени дрехи и заобиколена от стотина други жени. Те спрели камилите и мулетата, разтоварили храната и питието, разкъсали чувалите, разпилели всичко по земята и пробили меховете да изтече питието. Н. Райнов, ИП [еа].

2. Правя група, множество от хора да се пръсне в различни посоки, на различни страни. На предния окоп с Горчина бе Младен / (по валога далеч успял да разпилее / сганта на Селими) и боят как вилнее / той гледаше тамо под средния редут. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 242. Полицията бързо разпиля демонстрантите по площада.

3. Със същ. к о с а, к ъ д р и и под. Правя коса, къдри и под. да се спуснат, разпрострат свободно, безредно. Оставих качулката си да се смъкне и разпилях косата си, за да могат гъстотата и тъмнокафявият ѝ цвят да блеснат на светлината. Ал. Павлова, ПИВ (превод) [еа]. Слабият ветрец разпиляваше меките коси на жената. Н. Тодоров, НК (превод) [еа]. Тръгнала йе Дена, мамо, / за вода студена, / .. / Разпиляла руси коси. Нар. пес., СбНУ XLVI, 162. ● Обр. А вихрите сред степите безбрежни / отбрулят жълтите листа, / забравени от есента, / и разпилели къдри белоснежни, / ридаят в есенния мрак. Хр. Смирненски, Съч. I, 81.

4. Правя дим, мъгла и под. да се разнесе, да се разсее, да се вдигне. На запад небето преливаше в лимонен цвят, духаше студен ветрец и разпиляваше дима от комините. Сп. Кралевски, ВО, 31. Духна остър планински вятър и започна да разпилява пепеливата мъгла. Л. Александрова, ИЕЩ, 20.

5. Прен. Разг. Изразходвам, харча нещо напразно, без полза и неразумно; пропилявам, прахосвам, попилявам. Той имаше малко земя, каквото беше спечелил на времето, го разпиля, ала благодарение на караджейката се смяташе за заможен човек. Ем. Станев, ИК I и II, 186. Развързах възела — една сребърна двайсетолевка. Нова, лъщи. И туй имане аз ще разпилея за три дни. А. Каралийчев, С, 293. В тихи времена той не знае какво да прави, може да забогатее бързо, още по-бързо да разпилее натрупаното. Т. Жечев, БВ, 140-141. Повечето от чорбаджийските синове са разхайтени, некадърни за работа и само разпиляват бащиния си имот. Т. Влайков, Пр I, 88. Не ли ся срамуваш, кажи ми, да достигнеш до такъв разврат, да подпаднеш в такива ужасни разноски, да разпиляваш тъй безстидно имотецът. М. Балабанов, С (побълг.), 60. Разпилявам наследството си. Δ Разпиля цялото си състояние.

6. Прен. Хабя, губя, не оползотворявам нещо (обикн. време, сили), с което разполагам; пропилявам, прахосвам, попилявам. — Иди се оплачи, мама. Грехота е да кукуваш сама в тази къща. Че ти младините си разпиля тука. Коя на твое място ще му мълчи? Кой знае по коя кокона е тръгнал. В. Нешков, Н, 295. Той беше съсредоточен в своята творческа работа и не искаше с нищо друго да си разпилява силите. СбАСЕП, 538.

7. Прен. Съсипвам, унищожавам, опропастявам; попилявам. Той поизостави дюкяна си. .. Не му беше до кярове и не се питаше дали калфите не го крадат, дали не разпиляват стоката му. Д. Талев, ЖС, 165. Недялко, като се приближи до кехаята, взе да му говори тихо: „Не зная аз, Хюсеин ага, ама тоя челяк ще разпилее селото…“ Ц. Гинчев, ГК, 39. Тодор майчи си думаше: / — Майно льо, стара майке ле, / що ми говеда изпъждаш? / Нали си стоката спечелих, / дето ти, мамо, разпилях / бащина стока готова, / готова стока, събрана? Нар. пес., СбНУ XXVII, 207.

8. Прен. Побеждавам, надвивам противник, нанасям му сериозно поражение; разбивам, разгромявам, попилявам. Това трайва десетина дни: докато дивите пълчища на Сюлейман паша разпиляват русите и завземат отново Стара Загора. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 99. Немилостивият Николаки презрително забележи, че хъшовете са копелтии, които два ахиевски читака ще разпилеят само да им се покажат. Ив. Вазов, Съч. VIII, 67. Борил излезе насреща им, но около Пловдив те го разбиха, разпиляха му войската. Т. Шишков, ИБН, 211.

9. Печат. Развалям печатарски набор, като разхвърлям обратно по местата им в касите буквите от наборната форма. Силната сода .., разранява пръстите на словослагателя, когато последният разпилява буквите. Ил. Рашков, ПТ, 98. Агентите прибраха всички броеве [от вестника] и пред техните очи печатарят разпиля целия набор. РД, 1950, бр. 128, 2. разпилявам се, разпилея се страд. Имаше и една осветена от времето патриархална власт, която поддържаше реда и сговора, управляваше и съдеше по свои собствени закони. Тая власт и тия обичаи се рушаха вече. .. Черковни, училищни и читалищни капитали се разпиляваха и укриваха. Й. Йовков, Ж 1945, 54. Годината минава, вестниците повсеместно се прибират в долапите или се разпиляват, късат, отиват за увиване и книжни шапки. В. Райчев, Б (превод) [еа]. Тогава се печаташе с оловни букви, цинкови клишета, веднъж разпилее ли се наборът, трябва да се прави наново, не е като сега, кликваш с мишката и текстът е пак на екрана. Св. Жеков, КК [еа].

РАЗПИЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; разпилѐя се св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. Обикн. за дребни неща — разнасяме се, разпространяваме се на много места или на различни страни; попилявам се, пилея се, пръскам се, разпръсквам се. При това рязко движение едната му ръка закачи скупчените жълтици, те се разпиляха по масата. Ст. Дичев, ЗС II, 310. Блъскаха се [учениците], шумяха, .. Едни изтърваваха книгите и тетрадките си, други — кутиите, от които се разпиляваха гуми, моливи, пергели. Сп. Кралевски, ВО, 16. Пликът ѝ с лещата беше се пукнал и когато стана права сред блъсканицата в трамвая, съвсем се разкъса и лещата се разпиля до зърно. М. Грубешлиева, ПП, 180. Още когато обръщаха и пластеха косенината, тя ревниво казваше на жените да събират хубаво ситната трева, която се разпиляваше като дреб. Ст. Даскалов, ЕС, 15.

2. Само мн. и 3 л. ед. За група, множество хора — тръгваме в различни посоки или заминаваме на различни страни; пръскам се, попилявам се, пилея се. Босоноги деца припкаха по стръмните улички, приближаваха се до автобуса, въртяха се около него и пак се разпиляваха. Б. Несторов, АР, 201. Изпрати хладно гостите и сетне потръпна, като видя от прозореца как се разпилява дружината в тъмното и как всеки бърза да стигне пръв. Г. Стоев, 3, 10. Помина се и жена му, децата му излязоха неблагодарни, напуснаха го и се разпиляха по света. Й. Йовков, Ж 1945, 57. Там още все не бе се разпилял / съборът: още все допиват своя дял / мнозина тамо на моравата зелена. П. П. Славейков, КП ч. III, 102. Догдето още добре не е мръкнало, сборяни потеглюват и захващат да се разпиляват. Ил. Блъсков, ЗК, 174.

3. За коса, кичури и под. — спускам се, разпростирам се свободно, безредно. Илич сви вежди, издигна юмрук и силно замахна с него. При този силен замах сребристата му коса се разпиля и падна над очите му. Д. Ангелов, ЖС, 473. Монка усили отново стъпките, закърши снага, дългите ѝ кестеняви коси се разпиляха по раменете. Б. Болгар, Б, 12. Без да рече дума, Вълко смъкна калпака на младото момче и хората извикаха от изненада. По лицето на момчето, пламнало като божур, се разпиля черна моминска коса. Ив. Гайдаров, ДЧ, 19.

4. За дим, мъгла и под. — разнасям се, разсейвам се, вдигам се. Димът на стрелбата бързо се разпиляваше и откриваше движението на войските. В. Геновска, СГ, 410. От всички страни на равнината се дигнаха сините мъгли на влагата, извишиха се нависоко и се разпиляха. К. Петканов, ЗлЗ, 73.

5. Прен. За богатство и под. — изразходвам се напразно, без полза и неразумно; прахосвам се, пилея се. — Какво е станало с богатството му, Жорж? Знаете ли? — попита Ирина. — Какво ще стане — разпиляло се е. Да не мислиш, че малко пари е потрошил да ходи по Македония! П. Спасов, ХлХ, 197-198.

6. Прен. За стока, реколта и под. — съсипвам се, опропастявам се. Някой трябваше да събере трийсетте декара грозде и деветстотинте декара царевица на забегналия мракобесник — няма да оставят храната да се разпилее. П. Славински, ПЗ, 157. — Ще закараме добитъка на пазаря, .. — Ще се разпилее добитъкът, — каза Марин — кой знае кой ще му бъде господарят, кой ще го гледа. Й. Йовков, АМГ, 220-221.

7. Прен. Отдавам се на много различни дейности или на безцелни, ненужни занимания, без да мога да се съсредоточа върху важното, да постигна напредък. Твърди се, че той [мъжът] е по-склонен към обобщения, мисълта му работи в необходимото направление по-ефективно от жената. Може би защото по-малко се разпилява. Хр. Домозетов, ОР, 21. Свинтила беше автор от европейски мащаб. Мнозина смятаха, че се разпилява, но той беше енциклопедично устроен ум. Св. Жеков, КК [еа]. Шубин е талантлив, духовит, жизнерадостен, умен скулптор, но той безцелно се разпилява, признавайки в изкуството само античната класика. Лит. Х кл, 47. Основната му грешка [на писателя Д. Ангелов], както посочих, е, че се е разпилял, вместо да съсредоточи възможностите си. С, 1955, кн. 2, 186. // Разсейвам се, губя концентрация. Умът ми е направен така, щото му е невъзможно да чете от тях [молитвите] по-много време, без да са разпилей. Др. Цанков, ТМ (превод), 13.

See more