излѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време излѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време излѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време излѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време излѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време излѝват - трето лице, множествено число, сегашно време излѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време излѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време излѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време излѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време излѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време излѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение излѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение излѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие излѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие излѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие излѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие излѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие излѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие излѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие излѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие излѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие излѝвайки - деепричастие излѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие излѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие излѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие излѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие излѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие излѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие излѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие излѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие излѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие излѝван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие излѝвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие излѝваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие излѝвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие излѝваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие излѝвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие излѝваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие излѝвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие излѝваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. изливам
- - Изливам от пусто в празно
ИЗЛЍВАМ1, -аш, несв.; излѐя, -ѐеш,
мин. св. изля̀х, прич. мин. св. деят. изля̀л, -а, -о, мн. излѐли, прич. мин. страд. изля̀н, -а, -о, мн. излѐни и изля̀т, -а, -о, мн. излѐти, св., прех. 1. Правя някаква течност да изтече от съда, в който се намира, обикн. като го навеждам; изсипвам. Мама изтичва напред, та излива пред тато донесения от кака бял медник с прясна вода. Т. Влайков, Пр I, 117. Той вдигна голяма чаша, пи и колкото остана, изля го върху гривата на коня. Й. Йовков, СЛ, 65. Най-проклетата на доенето беше Мургата. Веднъж чака да я издоят и ритна кофата, та изля млякото до капка. Ил. Волен, МДС, 196. // Правя да изтече от съд част от някаква течност; отливам. Лекарят измери рошавата, немита глава на глухонемия, посегна, та взе стомничката, изля малко вода на лявата си длан, помириса я, тръсна я с презрение. Г. Караславов, СИ, 27. // Несъзнателно, без да желая, правя да изтече от съд намиращата се в него течност или част от нея; изсипвам, разсипвам, проливам. Бай Ганьо не можа да поеме право чинията със супата, която му подаде стопанката, и изля доста от нея върху масата. Ал. Константинов, БГ, 45. – Щях да излея гозбата. Й. Йовков, А, 24. Ръцете му трепереха и той изля малко масло, като преливаше от голямата тенекия в масльонката. М. Грубешлиева, ПИУ, 90. // За чешма и под. – изхвърлям, изпускам вода. Чешмите изливат гореща вода. Ив. Вазов, Съч. XVI, 58. Като излезе на площада, дето чешмата изливаше дебела, блестяща струя в дълго, жабунясало корито, Костадин спря коня пред една кръчма. Ем. Станев, ИК I и ІІ, 6.See more2. Разг. За река, канал и под. – вливам (водите си). Според моретата, в които изливат своите води, реките в България могат да се разделят на две области: Черноморска и Беломорска. А „България“, 21. Тая мощна река [Дунав], която излива в морето почти два пъти повече вода, отколкото всичките реки на Франция, пренася всяка година такова количество нанос, че от него може ежегодно да се създава земя от 6 квадратни километра повърхност с 10 метра дебелина. МСг, 1925, бр. 5 [еа].
3. Прен. Излъчвам, разпръсквам в голямо количество, изобилно (светлина и под.); лея, разливам. Светлината бавно догаряше от връх на връх и някъде далеч, зад дебелия, масленозелен губер на горите небето изливаше червени потоци. Ем. Станев, ВТВ, 82. Но енергия тогава е имало достатъчно. Слънцето е изливало потоци от ултравиолетови лъчи в простора. В. Цокова, ВС, 14.
4. Прен. Давам израз на някакви силни чувства, преживявания, настроения. Далеч от Отечеството поетът [К. Величков] под прелестите на чуждите нему небеса на Италия и Босфора, при сладкия плясък на морските вълни е излял мощно мъките на страдната си душа, накипелите в гърдите му чувства, възпоминания за родината. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 207. Сърцето не греши: то е за Яворов! Въпреки това обаче тя праща в Нанси следното писмо, което предизвиква нечовешки страдания у поета, излял ги в най-прекрасните си песни за любовта. М. Кремен, РЯ, 112. Орце продължаваше да мълчи. Най-после другарите му, след като изляха негодуванието и разочарованието си, един след друг отправиха към него учудени, питащи погледи. Д. Спространов, С, 40–41. Заслушан понякога в глухия тътен / околен, той вади кавала от пояс / и в песенен ромон скръбта си излива. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 50. // Прех. и с др. същ. с предл. пред. Откровено разкривам, изразявам пред някого чувства, настроения, преживявания и под. Но напоследък тъкмо с него укротяваше сърцето си, пред него изливаше и гнева, и мъката си, та по своему го чувствуваше като единствена, сигурна опора. Д. Талев, ПК, 326. Тя правеше върховни усилия да се овладее, макар че чувствуваше нужда да излее пред него вълненията и безпокойството си. В. Нешков, Н, 399. Душата на стареца не намери ни съчувствие, ни утеха от сина си, пред когото изля набраните с години мъки. Елин Пелин, Съч. III, 40. Като нямаше на кого да го [пръстена] покаже, като нямаше пред кого друг да излее възторга си, Валя изприпка и се втурна в стаята ми като палаво дете с великденската си играчка. Д. Калфов, Избр. разк., 302.
5. Прен. Прех. и с др. същ. с предл. върху. Давам силен външен израз на някакво неприятно чувство, преживяване и др. чрез думи, действия, насочени към някого или нещо; изкарвам1, изсипвам. За да се успокоя, аз запалих една цигара, взех да се разхождам нагоре-надолу из стаята, като наблюдавах с едно око жена си: бях сигурен, че ще излее лошото си настроение върху мене! Др. Асенов, СВ, 81. Тогава тя [Ирина] си спомни пак, че в хотела нямаше баня и това я накара да излее гнева си върху Костов. – Не мислите ли, че ставате смешен?... – рече тя. Д. Димов, Т, 495. – Но как може да го няма, когато правосъдието го призовава – ядосва се съдията и излива гнева си върху зелената маса с един юмручен удар. Хр. Радевски, Избр. пр I, 61. изливам се, излея се страд.
ИЗЛЍВАМ СЕ несв.; излѐя се св., непрех. 1. За течност – изтичам от съда, в който се намирам. Той сръчно отвори бутилката. Виното зашумя, запени се. С ловко движение, като не позволи да се излее нито капка от скъпоценната течност, напълни чашите. Д. Спространов, С, 128. Когато всичката вода се излива, тя съглежда повалената стомна. Ив. Вазов, Съч. IX, 208. // За съд, бутилка и под. – изпразвам се, като течността, с която съм изпълнен, изтича навън. Дамаджаната се прекатури и за малко не се изля. Ем. Станев, ИК III и IV, 407. Селянинът е като бъкел: ако падне, не се троши, ако вземе да се излива, все ще свариш да го запушиш и пак ще остане вода в него. Й. Йовков, ПГ, 84.
2. Прен. За дъжд – вали много силно. После надникна в двора. Докато е чел, вън се бе излял проливен дъжд. М. Грубешлиева, ПИУ, 88. Дъждът почна да барабани по чергилото на файтона. В Кутловица той започна да се излива като из ведро. А. Каралийчев, ПГ, 184. Когато над върховете и доловете се срещаше влагата от близкото море със сухото дишане на тракийския чернозем, изливаха се поройни дъждове. Ст. Загорчинов, ДП, 191. Излезе силна буря. И точно тогава, когато небето се изливаше над земята като потоп, някакво дете на тукашните негови хора дотича. П. Константинов, ПИГ, 16–17.
3. Прен. За светлина – излъчвам се, разпръсквам се в голямо количество, изобилно; лея се, разливам се. От опашката на машината се проточи грамадна светлина, която се изля над морето и го позлати. Елин Пелин, ЯБЛ, 46. Тя приготви леглото си и угаси лампата, светлината сякаш се изля навън и тъмното преди миг петно на прозореца меко засия. А. Наковски, МПП, 120.
4. Прен. Само мн. и 3 л. ед. За много хора, тълпа – появяваме се изведнъж, като изпълваме улица, площад и др. Беше му тъжно да гледа пъстрата навалица, която се изливаше по тротоарите. Н. Антонов, ВОМ, 89. Ягодово за кратко време се изля на мегдана и задръсти открай докрай улиците около общината. Ив. Хаджимарчев, ОК, 28. Тълпата се носеше насам буйна и нестройна, като издаваше викове. Сетне се изля на площада пред Народното събрание и потече нататък. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 428.
5. Прен. За чувства, преживявания – получавам силен външен израз, проявявам се външно чрез някаква реакция (сълзи, поглед, думи и под.). Голямото човешко страдание не може да остане затворено в душата. Защото ще я разкъса. То трябва да избие навън, да се излее в сълзи. Е. Каранфилов, Б III, 22. И всеки миг е пълен с трепет нов. / Нов смисъл всяка дума придобива. / И в погледа, препълнен със любов, / до капчица душата се излива. Бл. Димитрова, Л, 104. И разговорът беше тука сѐ по Съединението, и очите светеха, и чувствата се изливаха в поток речи разпалени. Ив. Вазов, Съч. XXV, 220. // За чувства, преживявания – изразявам се, претворявам се в нещо (художествено произведение, песен и под.). В тоя сборник Величковата художническа и поетическа душа се е изляла във всичката си красота. К. Величков, ПССъч. I, XV. Той е чист, непосредствен лирик: всяко преживяване се излива в песен. БР, 1930–1931, кн. 7, 221.
6. Прен. Обикн. с предл. върху. За неприятни чувства, настроения – получавам силен външен израз чрез думи, действия, насочени върху някого. Тяхната злоба се изливаше върху главите на децата. Елин Пелин, Съч. III, 15–16. Но като не се върна Хрельо и след обед, тате почна да загубва себе си. Той сам няколко пъти ходи при бай Стояна да види дали си е дошъл поне неговият калфа. Аз треперех на мястото си от страх да не се излее гневът му отгоре ми. Ст. Чилингиров, ХНН, 87. Щом като вратата се затвори зад учителката, яростта му се изля – той грабна билюрената мастилница и я удари в бюрото. Д. Спространов, С, 125.
◊ Изливам / излея душата (сърцето) си. Разкривам пред някого най-съкровените си мисли и чувства. А тя тихо ми рече: – Отче, нямам майка, а баща ми посреща и доброто, и злото като пратени от бога. Тежи ми нещо, а нямам пред кого да излея душата си. А. Дончев, ВР, 178. Неверно схванати мечти / перото ми лениво дращи: / ту думи тъмни и без связ, / ту мисли бледни, ил забавни; / ил просто в драски своенравни / душата си изливам аз. Ив. Вазов, Съч. I, 153. Изливам / излея от пусто в празно. Разг. Губя си напразно времето с нещо, без да има някаква полза, някакви резултати. – Ще видя как върви разтоварването на траверсите. Не обичам да изливам от пусто в празно. М. Марчевски, П, 175.
ИЗЛЍВАМ2, -аш, несв.; излѐя, -ѐеш, мин. св. изля̀х, прич. мин. св. деят. изля̀л, -а, -о, мн. излѐли, прич. мин. страд. изля̀н, -а, -о, мн. излѐни и изля̀т, -а, -о, мн. излѐти, св., прех. 1. Правя, направям предмет от разтопен метал, восък и др. с калъп; лея. Той [златарят] дигна чевръсто ръка, дръпна вирнатата над духалото пръчка и мехът от все сила пое дъх. Ръка, ръка ще излее той, да прилепне към иконата като изписана. П. Тодоров, И ІІ, 117. – Дано ми даде господ дни да издигна новата черква! Габровските майстори ще излеят камбаната. А. Каралийчев, ПГ, 16. От бронз изливаше образ на царицата. Н. Райнов, БЛ, 180. – Куршуми можеш да си излееш колкото си искаш, ама хора – не. Й. Йовков, СЛ, 179.
2. Получавам (обикн. стомана); лея. А край Витоша дига гигантска снага / нов завод със запалени пещи отрано. / Светла радост изпълва сърцата сега – / ние вече изливаме наша стомана! Мл. Исаев, О, 13.
3. В строителството – поставям цимент, бетон и под., за да направя обикн. основите на сграда. – Нямаме релси и доста време ще ни отнеме, докато му [на крана] излеем циментова основа. Д. Кисьов, Щ, 383. Те бяха някаква част, която копаеше окопи из поречието и изливаше бетонни бункери. П. Славински, ПЩ, 293. изливам се, излея се страд. Навсякъде се виждат или огромни гиздави здания, или дълбоки ями, в които се изливат железобетонните основи на бъдещи сгради. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 368.