разсѝпвам - първо лице, единствено число, сегашно време разсѝпваш - второ лице, единствено число, сегашно време разсѝпва - трето лице, единствено число, минало свършено време разсѝпваме - първо лице, множествено число, сегашно време разсѝпвате - второ лице, множествено число, сегашно време разсѝпват - трето лице, множествено число, сегашно време разсѝпвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разсѝпвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разсѝпвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разсѝпваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разсѝпваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разсѝпвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разсѝпвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разсѝпващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разсѝпващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разсѝпващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разсѝпваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разсѝпващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разсѝпващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разсѝпващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разсѝпващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разсѝпващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разсѝпвайки - деепричастие разсѝпвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разсѝпвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разсѝпвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разсѝпвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разсѝпвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разсѝпвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разсѝпвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разсѝпвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разсѝпвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разсѝпван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разсѝпвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разсѝпваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разсѝпвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разсѝпваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разсѝпвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разсѝпваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разсѝпвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разсѝпваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 развалям - повреждам - увреждам - разсипвам - съсипвам - скапвам (разг.) - поразявам 2 разсипвам - разливам 3 унищожавам - разсипвам (прен.) - съсипвам (нещо) - убивам (прен.) - погубвам - сривам (прен.)See more
РАЗСЍПВАМ, -аш, несв.; разсѝпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Изсипвам, изливам цялото или част от количеството на нещо вън от съда, в който е. Когато влизахме в трапезарията, едно момиче се препъна и разсипа яденето си на циментовия под. М. Гръбчева, ВИН, 26. Шестнадесет пъти съм разсипвал чинията със супа върху коленете си, .. веднъж съм паднал от прозореца. Б. Ничев, А (превод) [еа]. Решавам да си правя кафе .., слагам кафето и съответно го разсипвам. Понякога разсипвам цялото кафе и го правя отначало. Тема, 2004, бр. 4 [еа]. Сърбите се уплашиа, / чорбата си разсипаа / и веднага избегаа / през Пиротско бело поле. Нар. пес., СбНУ ХLІІІ, 465.
2. Сипвам, разпределям нещо течно или зърнесто поотделно в различни съдове. Сутрин мама ни разсипва попарата от белия гювеч в чинийките. Н. Каралиева, ЯЧ, 9. Свалиха от външните огнища два казана чорба, разсипаха я в големи дървени копани и ги наредиха сред двора. К. Петканов, ЗлЗ, 118. Още от прага се провикват изгладнелите работници: „На блажна яхнийка мирише, лельо Магдо! Отхлупвай бързо тенджерите! Разсипвай бързо гозбите…“ АнтПБП [еа]. Дойде ли обед и запристигат изгладнелите чиновници, възпретне ръкави и започва да разсипва. Мъжът ѝ и момчето отвън само подвикват през дупката: — Попска яхния! — Таскебап! Чудомир, Избр. пр 1971, 281. Сестра Тереза .. започна внимателно да разсипва храната в паници, давайки на всекиго по едно парче месо и две лъжици супа. М. Касърова, Ч (превод) [еа].
3. Сипвам, разпилявам на слой, пласт прахообразно или зърнесто вещество върху някаква повърхност или в пространството; разпръсквам, пръскам. Хромираната кофа .. обикновено използваше, за да разсипва пепел и грунд по пътеката пред гаража при поледица. Ив. Коларов, ПМ (превод) [еа]. Той [Бог] сипе сняг .. на хубавата му белина окото се учудва, и пред валежа му сърцето се изумява. И като сол разсипва Той по земята скреж. Библ. [еа]. Един мъж .., за да впечатли своята любов, разстила килим от хубави думи, ако е поет; разсипва дебел пласт елмази и бисер, ако е властник. В. Мутафчиева, СД [еа]. Колко приятно грее камината! Дървата пламтят и пукат, разсипват синкави искри. С. Славчев, ШР [еа]. Цветния прашец растенията така щедро разсипват напролет. Кап., 2005, бр. 16 [еа]. ● Обр. Мога да си мисля каквото и колкото искам. Мога да се влача с мислите си, да ги разсипвам по земята, .. да се спъвам в тях. М. Станкова, НСУ, 30.
4. Прен. Пръскам, разпространявам в пространството звукове, светлини или под. Дългите и тежки плетеници със звънци .. в ритмичните и звънки удари на копитата разсипваха весели и пеещи звукове. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 150. Още от малка тя [Катя] разсипваше щедро .. своя прелестен смях. Д. Вълев, 3, 54. Слънцето разсипа лъчите си в сияние и ги хвърли щедро върху гърба на планината. К. Петканов, В, 141. Над тутраканската дъбова гора слънцето разсипа вечерно злато. А. Каралийчев, С, 71. Вълните на Черно море се разбивали шумно около балваните .. Слънцето вече клоняло на залез и разсипвало своите бакърено-червеникави багри по синята морска шир. Ж. Горчева, ВН [еа]. Колко приятно грее камината! Дървата пламтят и пукат, разсипват синкави искри. С. Славчев, ШР [еа].
5. Прен. Неодобр. Изразходвам, пилея напразно, без положителен резултат пари, материални средства или под.; разхищавам, прахосвам. — Че що съм сторил? — Харчел си, пилеел си, разсипвал си наследството! Д. Кирков, ЛА [еа]. Георги Раковски разказва за подвизите на двамата си чичовци .., които разсипали всичкото си богатство за хубави коне и скъпоценно оръжие. Б. Пенев, НБВ, 38. Калигула е разсипал само в една година, почти изключително за увеселения, два милиарда и седемстотин хиляди сестерции. К. Величков, ПССъч. ІІІ, 23. Един човек имал два сина. По-малкий си зел дялът от имотът .. разсипал иманието си и осиромашал. Д. Манчев, НН (превод), 79. Могат [владетелите] неброено богатство да разсипат. Г. Йошев, ЧБ (превод), 120. Проклето да е, триклето да е, / кой се по мома полъже. / .. / Похарчил съм си, разсипал съм си / до двеста, триста жълтици. Нар. пес., СбВСтТ, 702.
6. Прен. Разрушавам, унищожавам нещо съществуващо, изградено; събарям, развалям, разтурвам. Враца се преместил на днешното си място .., след като крепостта и старият град били разсипани. Ст. Михайлов, БС, 148. Хасан Ходжа натере потурняците, та разсипаха сите църкви от Костенец до Станимака. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 46. И тогава турците много зло причиниха на христиените и напразно за нищо убивали человеци и .. церкви разсипвали и неизказани злини причинили... В. Мутафчиева, КВ [еа]. Преди да поведе бунтовниците за Заара, трябаше да разсипе мостът на Марица, по който минува железницата за Ямбол. З. Стоянов, ЗБВ І, 179. Явяват се многочислени племена, които разсипаха новите византийски крепости и построения. М. Дринов, ППБН, 16-17. Да разсипеш гнездо ластоично или щърково, било тоже грехота. СбНУ VІІ, 264.
7. Прен. Влошавам значително състоянието на някого или нещо, като чрез някакво въздействие го увреждам или унищожавам; съсипвам. — Пиянството те разсипва — каза Ганка. — Не е вярно! — повиши тон Драго. М. Марчевски, МП, 12. Търговец да тръгне по работа, още на първия кръстопът го завардят и го обират, разсипват го. Д. Яръмов, БП, 187. Ж и в к о: — Кой пред кого е виновен и кой кому трябва да прости? Н а й д е н: — Никаква вина нямам аз, а ти дойде и разсипа живота ми. Р. Стоянов, М, 40. Българската мафия съзнателно разсипва икономиката и най-вече промишлеността с цел да заграби на безценица нарочно доведените до фалит държавни предприятия. Г. Андреев, БИМ [еа]. — Нима във вашия завод не работят военнопленници? — Разсипват ги от бой, а мнозина умират от естествена смърт, от изтощение. Л. Велчев, ЩМ (превод) [еа]. Детските гласове бързо се изморяват и честата преумора бързо ги разсипва. Св. Четриков, ОУМ, 70.
8. Остар. Правя нещо цяло, монолитно на дребни частици, късчета; раздробявам, разделям. Отначало снегът се вкорави, после студът го разсипа на дребен прашец. П. Вежинов, ЗЧР, 85. И с чудо ги [Балдуин] заплаши, и огън от небето чакаше да падне, та да ги разсипе на пепел и сгур, и язви предричаше на цяло войнство. Н. Райнов, ВДБ, 203. Человек е разделил с изкуство някои тела на весма тънки части, а още не е разсипал кое-годе тяло на такива частици, които да не могат вече да се делят. Н. Геров, ИФ, 20. Има на света души скрити .. Човек ги чуе само когато дърварят събори дървото или времето разсипе скалата. Б. Горанов, ЖГС (превод), 7. Двама братя воеводи, / .. / скарали се кой да води / бащината си дружина! / .. / И стърчат им днес главите, / за да плаче кой как мине. / Боже, с гръм ти разсипи ме! / Ветре, в прах ти разнеси ме! / Да не гледам деца малки / и техните клети майки. Хр. Ботев, Съч. 1929, 21.
9. Остар. и диал. Премахвам, прекратявам, развалям нещо (обичай, магия, оброк или под.). Стани народ, и със съединените си сили ще разсипеш сяка твоя несгода. НБ, 1876, бр. 41, 160. Кога виде терзията то’а чудо, много беше се оскърбил и зарекот [заричането] беше го разсипал, що беше се зарекол да не прого’ори. Нар. прик., СбНУ ХV, 94. Проклет да би бил той човек, що го сторил овой лош адет, да си ги носиме татковците во планинава и да ги оставаме овде да умираат от глад .. Яз ке го разсипам овой адет. Нар. прик., СбНУ ХV, 110. — Ей, море старче .., вака ми велеше и жената ми, као тебе, да търпам, арно, ама яз най-после я разсипаф работата и влегоф во греф. Нар. прик., СбНУ ХІV, 112. разсипвам се, разсипя се страд. Ремонтите са спешни. За няколко дни се ограничава движението, разсипват се строителни материали и започва пълнене на дупките. Кап., 2004, бр. 48 [еа]. Кремът с кайсии се разсипва в намокрени с вода формички и се оставя на студено. М. Маркова, МЗ [еа]. „При туй аз мисля за нужно да са разсипе Картаген.“ Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 315.
РАЗСЍПВАМ СЕ несв.; разсѝпя се св., непрех. 1. За нещо течно, зърнесто или за дребни предмети — изтичам, попадам извън съда и под., където съм бил или трябва да бъда; изсипвам се. Камионите с фураж пътуваха по определен маршрут и понякога от друсането се разсипваше малко кюспе. Л. Божилова, ХДОЧ (превод) [еа]. Сборичкаха се. Сандъкът с плодове се разсипа в краката им. Г. Райчев, ЗК, 201. Тя отново започна да насипва брашно в кастрона. Ръцете ѝ трепереха така силно, че част от сместа се разсипа извън съда. М. Грубешлиева, ПП, 174. — Стани и иди до стената. Ще извикам полицията. Малко уиски се разсипа от чашата и се плисна на коленете му. И. Казакова, УБ (превод) [еа]. Един селянин карал на воденицата жито. Платниците му били съдрани, та се разсипало от житото по пътят. Д. Манчев, БЕ ІІ, 115. Дадо’а му златна чаша, / златна чаша с руйно вино. / .. / Та опущи златна чаша / .. / ни се вино разсипало, / ни се злато обронило. Нар. пес., СбНУ V, 5. ● Обр. Слепите ѝ очи още биеха и по цялото ѝ тяло се разсипа умора. Погледна нечистите чаршафи, но нямаше сили дори да ги накисне. М. Грубешлиева, ПП, 178.
2. Само мн. и 3 л. ед. За множество от лица или предмети — премествам се, придвижвам се в различни посоки или на обширна площ, пространство; пръсвам се, разпилявам се. Идваше неизбежната кървава схватка. .. Вражите групи се разсипваха във вериги и се спускаха надолу. М. Яворски, ПОББ, 18. От всички страни се стичат бодрите туристи .. Стегнати за поход, снабдени с лека провизия, разсипват се по шосето и закрачват. Ал. Константинов, Съч., 99. Музиката пак заглъхна. Танцуващият кръг се разсипа и двойките тръгнаха към масите. Х. Русев, ПС, 119. Появиха се черна купчина конници .. Разсипаха се на голяма дъга и полетяха срещу разезда. Й. Йовков, Разк. І, 156. // За множество предмети, частици от нещо — пръсвам се, разпилявам се при падане, спускане отнякъде. Прихвана и заприбира косата си, която се разсипваше върху плещите ѝ. Й. Йовков, ВАХ, 41. Шадраванът изфъргаше кристална струя .. Тя падаше и се разсипваше на сноп елмазен дъжд в басейна с бронзовите лебеди. Ив. Вазов, Събр. съч. VІІ, 1976 [еа].
3. Прен. Поет. За светлинни лъчи, отражения, звукове и др. — пръскам се, разпространявам се в пространството; разнасям се. Някоя рибка .. ще подскочи над водата .., а отражението на луната се разсипва в трепкащ огнен стълб. Ил. Волен, МДС, 14. Светлината на електрическите крушки се отразяваше в калните локви, начупена от падащите водни капки, и се разсипваше на безброй жълти искрици. П. Бобев, ЗП, 29. Ситното звънене на близката камбана се разсипа в жаркия въздух. Ст. Загорчинов, ЛСС, 92. Момински смях, здрав и звучен, се разсипа сякаш по сочните листа на захарното цвекло. Кр. Григоров, Р, 20. Върху водите слънчевия блясък / разсипва се във ярки цветове. Н. Ракитин, Ст ІІ, 19.
4. Прен. Преуморявам се, изтощавам се, поболявам се от работа, мъка и под.; съсипвам се. — Ще се разсипете, момчета! — казваше старецът .. — По цял ден работите, а после ергенлък... Няма да издържите, ще се поболеете. Й. Гешев, ВТ, 10. Мама си остана вкъщи .. Изпържи ни мекици .. и все дума: — Ти не се бой, Анче! Ще учиш! Няма да те оставя да се разсипеш като мене! В. Бончева, АП, 9. Ратаите му се разсипваха от работа, раята от четирите чифлигарски села в земята му трябваше пръст да яде, за да може той да поддържа дори сегашния си блясък. О. Василев, Х [еа]. Имаха син, два месеца след абитуриентския бал замина за Канада. Невена се разсипа от мъка. М. Бръмбаров, М [еа].
5. Прен. Със следв. подч. изр. със съюз д а или с предл. о т. Много усилено, интензивно или многократно извършвам някакви действия; скъсвам се. Материалите не идват навреме .. От складовете се разсипват да поръчват, но идват други материали, не нужните. Бл. Димитрова, ПКС, 188. Той [дядо Коста] се разсипваше да продава варени яйца по три лири парчето на изнемощелите хора. Д. Вълев, 3, 59. Тая откраднала оттук, откраднала оттам, от мен дори задигнала два такта, но нали ѝ са хубави очите, той ще се разсипе от усърдие да ѝ прокара скърпената песен... П. Незнакомов, БЧ, 83. Полицейските агенти се разсипват да го търсят. Но всичко е напразно. Следите на графа не могат да се открият. Д. Загоров, ДС (превод) [еа]. Имам десет легхорни, които се разсипват да носят. К. Калчев, ДНГ, 61.
6. За нещо цялостно, монолитно — ставам на дребни късчета, на малки части; раздробявам се, разпадам се, разрушавам се. Чамът гори сприхаво .. Буковините са по-тихи, но въглените им се разсипват бързо. Й. Радичков, СР, 57. От двете страни на водопада с трясък един о друг се удрят грамадни ледени блокове .., разсипват се на дребни късове и се губят в страшната бездна. Л. Мелнишки, ПОС, 114. Огромната маса хора, останали отвън, напъна вратите, дебелото стъкло изтрещя и се разсипа по тротоара. Дем., 2001, бр. 83 [еа]. Пещерата беше пълна с мъртъвци .. Дрехите им висяха по тях и навярно щяха да се разсипят на прах, ако ги докоснехме. А. Дончев, ВР, 154.
7. Прен. За сграда, имот, държава и др. — разрушавам се, разпадам се; рухвам. Старият учител се грижеше да не се разсипе нещо в римските развалини. Й. Радичков, ВН, 89. След една година, след две може би .. едно царство ще пропадне и ще се разсипе и един цар ще изгуби своя трон. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 73-74. — Синко, гледай да спасиш жена си! Без нея домът ти ще се разсипе! К. Петканов, ДЧ, 118.
8. Прен. За имот, богатство и под. — разпилявам се, изгубвам се без остатък. Ще затворят свекъра ѝ, ще го влачат по съдилищата .. Може имотът им да се разсипе. Г. Караславов, С, 111.
9. Остар. Разлагам се, разграждам се. Подир смъртта им те [органическите тела] се разсипват на първобитните си основни составни части. В. Берон, ЕИ, 5. Тялото, което состои от месо и кости, ще умре и ще ся разсипе. С. Радулов, НД (превод), 149.
10. Прен. За луната, лунния сърп — изтънявам и се изгубвам, не се виждам за няколко нощи. Беше припаднала мъгла и заваля сняг. — Ще вали два дни — каза пазачът. — Луната се разсипва. Ламар, ГМ, 14.
11. Нар.-поет. За зора, утро — зазорява се, настъпва. Пееха втори петли. Разсипваше се зората .. След нея пепелееше небето. М. Яворски, ХСП, 16. Утрото се разсипваше прохладно и тихо като водите на Тунджа. К. Колев, М, 82. Зора са сипва, разсипва / и небето са запали, / весело слънце изгрява. Нар. пес., БНПП ІІІ [еа].
12. Диал. За магия — преставам да действам, развалям се. Кога на някой мъж не му траят жените .., отиват при някоя река, та до три пъти и двамата .. поминават под речнийт мост, за да им се разсипат магиите, та да затраела жената. СбКШ, 87.
13. Диал. За време и др. — влошавам се, развалям се. Котка ли се мазне, на време е — ке се разсипит времето. СбНУ ХV, 65. Детето слегло долу при сна’а си. Тая го опитала .. зашчо не поспа? А той е рекол: ми се разсипа спането, зат’ва слегоф. СГ, 1894, кн. 1, 486.
◊ Не разсипвам / разсипя хатър<а> (кефа)