убѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време убѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време убѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време убѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време убѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време убѝват - трето лице, множествено число, сегашно време убѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време убѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време убѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време убѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време убѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време убѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение убѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение убѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие убѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие убѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие убѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие убѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие убѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие убѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие убѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие убѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие убѝвайки - деепричастие убѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие убѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие убѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие убѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие убѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие убѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие убѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие убѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие убѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие убѝван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие убѝвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие убѝваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие убѝвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие убѝваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие убѝвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие убѝваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие убѝвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие убѝваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 унищожавам - разсипвам (прен.) - съсипвам (нещо) - убивам (прен.) - погубвам - сривам (прен.)2 стягам - убивам (разг.) - стискам (за обувки)3 очиствам (разг.) - убивам - умъртвявам - погубвам - претрепвам (разг.) - премахвам (прен.) - затривам (разг.) - усмъртявам - пречуквам (разг.) - утрепвам (разг.)
- 1. убивам
- - Къде (де) му убива самара
See more- - Като куче, убивам
убѝвам1, -аш, несв.; убѝя, -ѝеш,
мин. св. убѝх, прич. мин. страд. убѝт, св., прех. 1. Лишавам от живот човек или животно. Тръгнал да гони кошутата. Ще я убива. Йовков. Изненадали бяха селския войвода и бяха го убили с ножове. Дим. Талев. 2. Прен. Ставам причина някой да се отчае, да изгуби надежда. Как може да вършите такова нещо! Че вие ме правите нещастна, вие ме убивате. Йовков. Тази неизвестност я убиваше. Г. Караславов. 3. Прен. Правя нещо да изчезне; унищожавам. О, налейте! ще да пия! / на душа ми да олекне, / чувства трезви да убия, / ръка мъжка да омекне. Ботев. На нивата жътвата вървеше тежко. Мълчанието уби желанието за работа у жътварите. К. Петканов. Това уби бъдещето му. Първото разочарование уби вярата му в успеха. убивам се, убия се страд. □ Убивам времето си — върша нещо, само за да запълня времето си и да не изпитвам досада.See moreубѝвам2, -аш, несв.; убѝя, -ѝеш, мин. св. убѝх, прич. мин. страд. убѝт, св., прех. 1. Само несв. Обикн. за твърд предмет — причинявам болка при допир или натиск. Най-напред ще седне дядо Дичо, а една от снахите ще му подложи възглавничка, та да го не убива, да му е меко. Мих. Георгиев. Евстати легна на постлания с одеяла миндер. Беше кораво, убиваха го дъските. А. Гуляшки. Обувките ме убиват. 2. Диал. Причинявам болка от удар; удрям. Паднах и убих лошо крака си. 3. За градушка — очуквам, съсипвам. Градушка ли убиваше нивята или пък някоя друга тежка напаст се надвисваше над хората, дядо Добри не роптаеше. Йовков. убивам се, убия се страд.