погу̀бвам - първо лице, единствено число, сегашно време погу̀бваш - второ лице, единствено число, сегашно време погу̀бва - трето лице, единствено число, минало свършено време погу̀бваме - първо лице, множествено число, сегашно време погу̀бвате - второ лице, множествено число, сегашно време погу̀бват - трето лице, множествено число, сегашно време погу̀бвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време погу̀бвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време погу̀бвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време погу̀бваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време погу̀бваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време погу̀бвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение погу̀бвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение погу̀бващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие погу̀бващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие погу̀бващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие погу̀бваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие погу̀бващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие погу̀бващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие погу̀бващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие погу̀бващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие погу̀бващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие погу̀бвайки - деепричастие погу̀бвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие погу̀бвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие погу̀бвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие погу̀бвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие погу̀бвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие погу̀бвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие погу̀бвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие погу̀бвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие погу̀бвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие погу̀бван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие погу̀бвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие погу̀бваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие погу̀бвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие погу̀бваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие погу̀бвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие погу̀бваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие погу̀бвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие погу̀бваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 унищожавам - разсипвам (прен.) - съсипвам (нещо) - убивам (прен.) - погубвам - сривам (прен.)2 очиствам (разг.) - убивам - умъртвявам - погубвам - претрепвам (разг.) - премахвам (прен.) - затривам (разг.) - усмъртявам - пречуквам (разг.) - утрепвам (разг.)
ПОГУ̀БВАМ, -аш, несв.; погу̀бя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Убивам, умъртвявам. В тия мътни времена само те [скитниците] можеха да замръкват по пътищата без страх, че някой ще ги обере или погуби, защото беднотията им се виждаше отдалече. Д. Яръмов, БП, 94. Хората се втурнаха да прегръщат хайдутина. — Помислихме, че са те погубили проклетниците! — Да има да вземат! — засмя се Вълко. Ив. Гайдаров, ДЧ, 19. — Не ходи, чедо, .. царят е зъл човек. Той нарочно мами хората, за да ги погубва. А. Каралийчев, МО, 7. Марко махна с двете остри сабли / та погуби църна арапина, / отсече му нему руса глава. СбАД, 64.See more2. Ставам причина за смъртта на някого или за унищожаването на нещо. — Гони те по- теря! — извика Драгота и дойде при Косана. — Човече, бягай оттука, иди си... Ще ни погубиш! Й. Йовков, СЛ, 53. Борбата със стихиите или прави човека силен, или го погубва. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 119. Той биде предаден, и от един поп! / Тоя мръсен червяк, тоя низък роб / .. / Дякона погуби чрез черна измама! Ив. Вазов, Съч. I, 172. Чаят иска земя сипкава, песъчлива, нъ не камениста; наросявана, нъ не влажна; сушата го погубва, както и голямата влага. Т. Икономов, ЧПГ, 74-75.
3. Прен. Ставам причина за нечие нещастие, беда, материални загуби, опозоряване и др.; съсипвам. Тя не преставаше да мисли за Павел. Но в нейното въображение не се явяваше тоя Павел .., който почерни младостта ѝ, опозори я и я погуби. Елин Пелин, Съч. III, 73. — Мичето е в Майчин дом .. — Сестро, мълчи, моля ти се. Ни дума. Не ни погубвай! Лошо е модерното време. Елин Пелин, Съч. IV, 217. Прекалената му самонадеяност го погуби — той се разори и не можа отново да стъпи на крака. // Опропастявам, съсипвам, провалям нещо. — Той наистина е асистент, но... на мъжа ми. Даже не смее да ме ухажва. — Защо не смее? — Не иска да си погуби кариерата — обясни тя насмешливо. Ем. Манов, БГ, 80. — Малко ли нощи безсънни си прекарала досега, бедна Тамаро? Ти си погубваш здравето. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 77. Погубвам младостта си.
4. Прех. и непрех. С предл. о т. Диал. Загубвам, изгубвам. Близо месец [полковникът] погуби от времето си, за да я настани в школата в Симеоново. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 5. Доста оди, доста води ситно оро! / .. / Бабите се измория / кръстачки си погубия / играейки, фръляйки по старците. Нар. пес., СбНУ ХLV, 377. погубвам се, погубя се I. Страд. от погубвам. — Хората видяха какво значи да се погуби Реката. Преди това никой не си е представял какво ще бъде, ти също. Д. Фучеджиев, Р, 302. — Не прави скандал! .. Въздръж се. Може да се разкайваш после, може цялата ти кариера да се погуби. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 102. Злодеецът, осъден на такова [смъртно] наказание, погубва ся само след като ся прочете публично на мястото на погубванието царский указ. Ф. Перец и др., НЗ, 9. II. Възвр. от погубвам (в 1 и З знач.). Няма [Стоян] да прости на никого. Или ще ги запали, или сам ще се погуби. К. Петканов, СВ, 163. — Защо... защо им се даде! ... Защо им призна, защо и сам се обвини! Ти се погуби... Сам се погуби! Д. Талев, ПК, 729. III. Взаим. от погубвам (в 1 и З знач.). Александър днес щета докарва на народа, а не полза, нъ не трябва ми да .. ся погубваме един другий. АНГ I, 97.
ПОГУ̀БВАМ СЕ несв.; погу̀бя се св., непрех. Диал. 1. Умирам, загивам. Сами са е Стоян наемнал / с негово конче-гарванче / Тунджата да си прегази / .. / Доде до сред да иде, / Стоян се с конче погуби. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 135. В тъмницата има един юнак, да му носиш да го храниш, да са не погуби! СбНУ Х, 154. Ти, мале, / още ли жалиш за Стоян? / Стоян отколе е погинал, / погинал, та се е погубил. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 127.
2. Изгубвам се (във 2 знач.), загубвам се (във 2 знач.). Брала е Донка ягоди / във тая гора зелена / и в това поле широко, / па ми са Донка погуби. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 334.