пречу̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време пречу̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време пречу̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време пречу̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време пречу̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време пречу̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време пречу̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пречу̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пречу̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пречу̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пречу̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пречу̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пречу̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пречу̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пречу̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пречу̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пречу̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пречу̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пречу̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пречу̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пречу̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пречу̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пречу̀квайки - деепричастие пречу̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пречу̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пречу̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пречу̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пречу̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пречу̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пречу̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пречу̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пречу̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пречу̀кван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пречу̀квания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пречу̀кваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пречу̀квана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пречу̀кваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пречу̀квано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пречу̀кваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пречу̀квани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пречу̀кваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 очиствам (разг.) - убивам - умъртвявам - погубвам - претрепвам (разг.) - премахвам (прен.) - затривам (разг.) - усмъртявам - пречуквам (разг.) - утрепвам (разг.)
ПРЕЧУ̀КВАМ, -аш, несв.; пречу̀кам, -аш, св., прех. 1. Чукам, зачуквам наново, повторно.
Подобни мисли изтръгваха и пирончетата по седалките, та калеко Васил често пречукваше нашите столове с тесте от хаванче. Р. Сугарев, СС, 16.See more2. Чукам леко, слабо последователно на много близки едно до друго места, за да установя нещо. Докторът дълго преслушва и пречуква младежа. М. Грубешлиева, ПИУ, 302. — Веднага се събличайте да ви прегледам! .. Вуйчо се съблякъл. Лекарят го потупал, пречукал, преслушал го и започнал с длан да извърта корема му вляво. Моят родственик застенал от болки. Р. Ралин, П [еа].
3. Наранявам, премазвам с чукане, удряне, удар. Последната тръба изтряска в краката на Дундулията, той отскача, завъртява се, хванал се за крака .. — Тѐ ти помпа! — смее му се Мустака. — Земята няма да пробият, ама твоя крак пречукаха. Ст. Даскалов, ЗС, 156. Турука най-малко се славеше с трудовите си навици. Той размахваше ръка, с все сила фраскаше желязото, но след по-малко от минута захвърли всичко и зверски изрева: — Ох, майчице, пръстът ми! Пречуках си пръстчето!... Д. Кирков, ТАГ [еа]. Стражарят все повече побесняваше. Трябваше с пушката да ѝ пречука ръцете, за да ги откъсне от мъртвия. Ем. Коралов, ДП, 96.
4. Разг. Убивам, умъртвявам. — Не помни как щяха да ни пречукат ония с тоягите .., забрави Тончоолу с дебелия бастун! Ем. Станев, ИК III и IV, 236. — Този път няма да ме излъжат — заяви Манол, — давам ти клетва, че аз лично ще взема главата на Петканов .. Да не съм Манол, ако не го пречукам. К. Калчев, ЖП, 336. Защо му [на кмета] позволихте да изземе до зърно храните от хамбарите? .. Защо досега не сте го пречукали с кобилиците? К. Петканов, МЗК, 140. Трябваше да пречука някакъв бизнесмен. Бизнесменът имаше строго установени навици и всеки ден минаваше по един и същ маршрут. Да му пратиш куршум в челото беше фасулска работа. Д. Енев, КП [еа].
5. Диал. Чукам повече, отколкото е необходимо (Н. Геров, РБЯ).
6. Диал. Преставам да чукам (Н. Геров, РБЯ). пречуквам се, пречукам се I. Страд. от пречуквам. Приказките за началниците и всичко там, .., заповеди и фермани — всичко било на джандармерията уйдурма да се заглавика Метю и да се пречука. Н. Хайтов, ДР, 78. Годните за работа бурета се пробиват, отдънват, почистват се от стърготини и .. се пречукват обръчите им и се предават за по-нататъшна обработка. М. Киров, ТК, 150. II. Взаим. от пречуквам в 4 знач.
ПРЕЧУ̀КВАМ СЕ несв.; пречу̀кам се св., непрех. 1. Рядко. Наранявам се при удар. Намерих се във водата .., ала кацата не пуснах .., държах я едвам, на това отгоре разиграла я водата, та се мята като бесна! Хакне се в единия бряг, а че литне към обратния и не гледа дали няма ръцете ми да се пречукат. А удари ли ме в ръцете — водовъртът ще ме лапне на една глътка. Н. Хайтов, Избр. пр I [еа].
2. Разг. Пребивам се, загивам. Ботьо вече седеше на волана на новия мерцедес .. — Страхотна кола, а? — Като космически кораб е, шефе. Вчера с Ботьо вдигнахме 300. Въобще не се чувства скоростта! Вълкът се засмя. — Ще се пречукате някъде, .. Нямаме пътища за такава скорост. Хр. Калчев, НВ [еа]. Нали знаете приказката за двете козлета? Срещнали се те на едно тясно мостче и никое не ще да се дръпне .. Джаснали се накрая с рогата — и хайде в пропаста, пречукали се. Д. Кирков, ТАГ [еа].
◊ Пречуквам / пречукам главата (ръцете, краката) на някого. Разг. Грубо. В условно наклонение и в бъд. Употребява се като закана към някого, че ще го накажа жестоко или ще го убия. — И да не си ми казал още веднъж за имане, че главата ти пречуквам, хубаво да знаеш. Й. Йовков, ЖС, 99. — Засрами се, хайдутино! Да не бараш втори път, зер... ръцете ти пречуквам! Ив. Хаджимарчев, ОК, 241. Пречуквам / пречукам като куче някого. Разг. Безмилостно убивам някого. Не мърдай. Арестуван си. Аз съм ченге .. Ако не се предадеш, веднага ще те пречукам като куче! Хр. Запрянов, П [еа].