стя̀гам - първо лице, единствено число, сегашно време стя̀гаш - второ лице, единствено число, сегашно време стя̀га - трето лице, единствено число, минало свършено време стя̀гаме - първо лице, множествено число, сегашно време стя̀гате - второ лице, множествено число, сегашно време стя̀гат - трето лице, множествено число, сегашно време стя̀гах - първо лице, единствено число, минало несвършено време стя̀гахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време стя̀гахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време стя̀гаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време стя̀гаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време стя̀гай - второ лице, единствено число, повелително наклонение стя̀гайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение стя̀гащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие стя̀гащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие стя̀гащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие стя̀гаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие стя̀гащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие стя̀гащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие стя̀гащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие стя̀гащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие стя̀гащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие стя̀гайки - деепричастие стя̀гал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие стя̀галия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие стя̀галият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие стя̀гала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие стя̀галата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие стя̀гало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие стя̀галото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие стя̀гали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие стя̀галите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие стя̀ган - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие стя̀гания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие стя̀ганият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие стя̀гана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие стя̀ганата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие стя̀гано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие стя̀ганото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие стя̀гани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие стя̀ганите - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 стягам - нагласявам - натъкмявам (разг.) - подготвям - готвя - приготвям - приготовлявам - стъкмявам (разг.) - тъкмя (разг.) - подготвя - приготвя - стегна - стъкмя - наглася 2 засилвам (дисциплина) - затягам - стягам 3 стягам - убивам (разг.) - стискам (за обувки)See more
See more
- 1. стягам
- - Къде (де) го стяга ботуша
See more- - Къде (де) го стяга калеврата
- - Къде (де) го стяга обувката
- - Къде (де) го стяга опинъка
- - Къде (де) го стяга чепика
- - Стягай си гащите
- - Стягай си гърбината
- - Стяга ме Михалко за трите и зола
- - Стяга ме Михаля
- - Стяга ме огърлето
- - Стягам каиша
- - Стягам колана
- - Стягам пояса
- - Стягат ме свети безсребърници
стя̀гам, -аш, несв.; стèгна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. стèгнат, св., прех. 1. Като дърпам краищата на нещо, което се завързва, правя го да не е халтаво, да не се отваря; затягам. Старият рибар се дигна, прибра мрежата, стегна вървите на цървулите си. А. Каралийчев. Те сложиха в раниците това, което в бързината им попадна, стегнаха ремъците и се отправиха тичешком към сборното място. П. Вежинов. Стягам възела. Стегна забрадката си. || Държа изопнато, дърпам, опъвам. Той стегна юздите на коня и животното се изправи на задните си крака. Дим. Димов. Отведнъж рязко стегна поводите на коня и заби златните си шипове в корема му. Ст. Загорчинов. 2. Връзвам или обвивам нещо с въже, обръч и под., за да не се разпилее. Прибързаха, та поправиха другите топове, като ги стегнаха яко и на гъсто с железни обръчи и въжа. Вазов. Стягам денкове. Стягам бали. || За облекло — обхващам плътно; прилепвам. Червеният елек, който стягаше здравите ѝ гърди, беше поразкопчан, както бива у младите майки, кога кърмят. Йовков. Тясно черно сукманче, обточено с алени гайтани, стяга тънка половина. Елин Пелин. || Стискам, притискам. Рамената ѝ стегнаха силни ръце. Г. Райчев. 3. Завинтвам, затварям здраво някакво приспособление; затягам. Стягам спирачката. Стягам бурма. Стягам винт. 4. За дреха, обувка и под. — тесен съм, стискам. Бай Ганьо се съблякъл по ръкави и си разкопчал жилетката, която го стяга от натъпканите в пояса му мускали. Ал. Константинов. Но примката все повече го стягаше и то се спираше, задушаваше се, очите му щяха да изскочат от страх и от болка. Йовков. За щастие, обущата се хванаха на краката ѝ. Само каишките малко я стягаха, но не беше трудно да се нагодят. Г. Райчев. 5. Прен. За болка, душевно страдание — преча, мъча, потискам. От време на време нещо стяга слепите му очи, погледът му се замъглява и той нищо вече не вижда. Йовков. В ума ми се тълпяха лоши мисли, сърцето ми стягаше мъка. Г. Райчев. 6. Държа здрав, неразхлабен, неразпуснат. Бурмите стягат машината. Обръчите стягат бъчвата. 7. За ред, строй и под. — правя прибран, сгъстен, строен, подреден. Войниците стегнаха редиците си. 8. Прен. Правя нещо да стане здраво, крепко, неотпуснато. Двамата пътници седнаха да починат. Хладният вечерник стегна отпуснатите им тела. К. Петканов. Денят като че ли го стресна и стегна разслабените му нерви. Елин Пелин. Стягам мускулите си. 9. Прен. Държа строго, не оставям да се разпусне; дисциплинирам. Беше един от сериозните кооператори, напоследък беше стегнал и бригадата си добре. Кр. Григоров. Строг учител е, стяга учениците здраво. 10. Приготвям, готвя някого за нещо; подготвям. Заранта рано, още преди зори, той стегна коня и излезе. Влайков. Този ден обадиха на десетина души да си стегнат конете и да заминат за града. Г. Караславов. Хубави дъщери имаш, живи да са ти — стягай ги за сватба. Кр. Григоров. Стягам си багажа за път. || Обличам, приготвям. Станат ли децата, ще земе да ги стегне, ще ги нагоди да похапнат, ще ги изпрати у даскала. Влайков. Стягаме булката. 11. Поправям, подреждам. Повикаха дюлгери да стегнат къщата. П. Ю. Тодоров. Портата стегна, полици преправи, прозорци преработи. Влайков. стягам се, стегна се възвр. □ Зная къде те стяга (разг.) — зная къде ти е болката, мъката. Стяга студ — започва голям студ; замръзва. Па стегна лют, / небивал, незапомнен студ. К. Христов. Стягам някому юздите — държа строго, не оставям да се разпусне. Стягаме обръча (книж.) — увеличаваме натиска при военни действия. Стягаме редиците си — сплотяваме се, обединяваме се.See more