отпу̀скам - първо лице, единствено число, сегашно време отпу̀скаш - второ лице, единствено число, сегашно време отпу̀ска - трето лице, единствено число, минало свършено време отпу̀скаме - първо лице, множествено число, сегашно време отпу̀скате - второ лице, множествено число, сегашно време отпу̀скат - трето лице, множествено число, сегашно време отпу̀сках - първо лице, единствено число, минало несвършено време отпу̀скахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отпу̀скахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отпу̀скаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отпу̀скаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отпу̀скай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отпу̀скайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отпу̀скащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпу̀скащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отпу̀скащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отпу̀скаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпу̀скащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отпу̀скащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпу̀скащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отпу̀скащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпу̀скащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отпу̀скайки - деепричастие отпу̀скал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отпу̀скалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отпу̀скалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отпу̀скала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отпу̀скалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отпу̀скало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отпу̀скалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отпу̀скали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отпу̀скалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отпу̀скан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отпу̀скания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отпу̀сканият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отпу̀скана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отпу̀сканата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отпу̀скано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отпу̀сканото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отпу̀скани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отпу̀сканите - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
ОТПУ̀СКАМ, -аш и ОТПУ̀ЩАМ, -аш, несв.; отпу̀сна, -еш, мин. св. -ах и (остар. и диал.) отпу̀стя, -иш, мин. св. -их, прич. мин. страд. отпу̀снат и (остар. и диал.) отпу̀стен, св., прех. 1. Преставам да държа, пущам нещо или някого. Василица поддържаше мъжа си под мишница..; но видя, че той беше поизтрезнял и стъпките му ставаха по-твърди и го отпусна. Ив. Вазов, Съч. IХ, 82. Лицето му [на Стефан] без мустаци сега има друг, по-нежен израз. Когато вижда, че тя [Ана] продължително гледа горната му устна, отпуска веслото и безпричинно бърше носа си. М. Грубешлиева, ПП, 49. Той [началникът] гледаше как Соколов в същото време се забавляваше и с неговото куче .. Отпусна [Соколов] ухото на кучето, посочи в мене и добави. Н. Попфилипов, РЛ, 150. Сварих Нели да чете записките ми .. — Дай ми третрадката! — .. Аз я дърпам от ръцете ѝ. Тя не я дава.. Аз продължавам да тегля кориците, тя не отпуща. В. Бончева, АП, 137. — Пусни го, ние го счепкахме. Тогава отпуснах ръката на разбойника и отворих вратата. Тем., 1881, кн. 2, 36. Една жаба ся примоли на един орел да я научи да фърка..: тогази я грабна орелът и като я извиши, отпусти я и тя падна, та се смаза. П. Берон, БРП, 53.
2. Оставям да увисне, да се наведе, да клюмне, спускам надолу нещо (глава, рамена, ръце и под.). И по едно време лицето ѝ загоря: тя се развълнува, па зачервена протегна страстно ръце и изведнъж ги отпусна, отпусна и глава.., седна. А. Страшимиров, Съч. I, 132. Авлигата я нападнаха [кукувиците]. Тя се мъчеше да ги изплаши със същите съскания, с които бе изплашила снегушките: отпускаше ястребовите си крила, разтваряше жълтата си, голяма уста. Ем. Станев, ЯГ, 89. — Добро утро, Гунке. — Добре дошъл, Кольо! — Тя вдигна очи, погледна го и пак отпусна мигли. Мълчеше. Г. Райчев, ЗК, 196-197. Евстати свали каскета си и отпусна рамене. А. Гуляшки, МТС, 16. Уморен от това малко усилие, той отпуща клепачи и повече не помръдва. Й. Йовков, ПК, 100. Катърът стъпи на един чакълест гребен, едва ли по-широк от половин метър.. Катърът бавно стъпяше по него и никак не се интересуваше от това, че щом отпуснех крака, те увисваха над бездната. Г. Белев, ПЕМ, 77. И когато белият жребец на Индже трепва и отпуща опашката си чак до земята, а Индже вдига ръка, всички млъкват. Й. Йовков, СП, 131. // Оставям свободно да лежи нещо (глава, ръце, гръб и под.) върху друго. Детето глътна жадно няколко глътки, отпусна глава върху възглавницата.. — Тате, спи ми се! К. Петканов, ЗлЗ, 140. Изведнъж тя [Бистра] спря да свири, отпусна пръсти върху клавишите и се извърна към баща си. М. Грубешлиева, ПИУ, 22. Султана отпусна ръцете си в скута, заедно с плетивото, което държеше и се загледа в Лазара... Д. Талев, ПК, 331. Скръсти крака на миндерлика и като отпусна гръб на стената, затвори очи и веднага заспа. Д. Немиров, Б, 159. „Ето, аз ти се отдадох, какво ще стане сега с мене!“ Той мълчи, не смее да я погледне в очите, отпуща глава на гърдите ѝ. И. Петров, НЛ, 183. Че като отпуснала онези къдрици на челото си, то за гражданка червисана, белисана, кокона да я не дадеш. Ил. Блъсков, ДБ, 69.
3. Спускам, свалям надолу нещо завито, запретнато, подгънато. Тя отпусна ръкавите си, както бе се запретнала да мие съдове. Д. Талев, ПК, 584. Зарка бе застнала под ябълката, тя често се пресягаше и басмяната рокличка, чийто подгъв леля наскоро отпусна, се изтегли високо над мургавите ѝ и вечно ожулени колене. Р. Сугарев, СС, 28. Ти кога минеш покрай нес, / отпускай поли надоле, / да ти не гледам краката, / че ми се стопи снагата. Нар. пес., СбВСтТ, 570.
4. Разхлабвам, разпускам, правя халтаво нещо стегнато, изопнато. През цялото време, докато те говореха, Людмил, седнал до Боцмана на най-задния ред, непрекъснато пристягаше и отпускаше червената кърпа около врата си. П. Льочев, ПБП, 17. Тати му подаде някаква монета. Циганинът извади от пазвата си дълбока басмяна кесия, улови гайтана ѝ, с който беше завързана и я отпусна; тя се завъртя десетина пъти и падна чак до коленете му. Ст. Чилингиров, ХНН, 69. Той [Асен] отпусна поводите да запали нова цигара. Колата бавно се движи. К. Константинов, СЧЗ, 176. — Пано, донес още една оканица, ама да я напълниш до шийката.. Дядо Стоян си отпусна малко колана. А. Каралийчев, ПГ, 135. Вий знаете, че ако обтегнете с двете си ръце една ластична нишка, тя се сдължава и ако я отпуснете, тя се скъсява. ИЗ 1874-1881, 1882, 46. // В съчет. с т я л о, р ъ ц е, к о л е н е, м у с к у л и и под. — правя нещо стегнато, напрегнато да бъде свободно, без напрежение; разслабвам. Керим му подаде [на Сали] крак, подмами го да си отпусне снагата, после го издебна, напъна всичките си сили и го дигна. Остави го и заобикаля в кръг, като пляскаше ръце от гордост. Победеният остана на мястото си засрамен. К. Петканов, Х, 12. Тя се пак улови с оногова, във валса; отпусна си талията в ръцете му. Ив. Вазов, Съч. IХ, 33. — Родриго, смел ли си? .. — застана мирно Чардаклиев и след като отпусна колената си, пое ръката на Жана и я целуна. Д. Кисьов, Щ, 109. Ангелина отпусна угрижено лице и въздъхна. — Какво, ха? Ангелина помълча. А. Страшимиров, ЕД, 36. И се презираше [Евгени] за тази несериозна скръб, която не те хваща за гърлото, а само отпуска мускулите и те кара на сън. В. Пламенов, ПА, 57.
5. Прен. Разг. Обикновено за родител, настойник, възпитател — не възпитавам някого достатъчно строго, оставям някого да действа без достатъчен контрол; разпускам. Учителите се оплакаха от сина ми на родителската среща, явно съм го отпуснал и трябва да взема строги мерки.
6. Непрех. Разг. Почивам си, разтоварвам се, отморявам се; разпускам. След концерта бандата вероятно ще отпуска в столичен клуб. Нов., 2000, бр. 159, 16.
7. В съчет. със същ. п а р и, п о м о щ, з а е м и под. Предоставям, давам някому това, което означава съществителното. З д р а в к а: — За пръв път слушам за съществуването на такива стипендии... Г р а ф а: — Отпускат ги на отличниците от последните курсове. Др. Асенов, И, 75-76. — Трябва да съберем малко пари за вдовицата на Пармаков. Да я подпомогнем, докато ѝ отпуснат пенсията. Ем. Станев, ИК I и II, 430. За втори път Станка отиде в общинското управление да пита за помощта, която бяха обещали да отпуснат за семействата на пленниците. Г. Караславов, ОХ II, 518. — Дадох си всичките парици на един евреин за стока, а той ми отпусна кредит за още толкова. Чудомир, Избр. пр, 161. Секретар-бирникът важно мълча няколко минути, после втренчи поглед в една колонка на вестника и бързо измърмори: — А, ето новина за тебе, бай Иване. Ипотекарната банка отпуща заеми. Хр. Радевски, Избр. пр III, 90. Авторът на първия български учебник на свои средства го пращал на учителите в България. Той отпущал и средства за отваряне на училища. Ист. VII кл, 1950, 59. // Предоставям някому нещо, за да го използва. — Сега ще си приберем багажеца и всички на Димитровград. Там ни отпуснаха жилище, ново, ставаме жители на новия град. Ст. Даскалов, СД, 481. Нонка му се оплакваше, че не ѝ отпускали достатъчно фураж. И. Петров, НЛ, 84. Той видя въз бяла книжка названието на една частна библиотека, от ония, които отпускат книги за четене под наем. Ив. Вазов, Съч. ХII, 176. Както на турските спахии, тъй и на тия свободни войни, правителството е отпущало земя за обработване, която се е предавала по наследство. Б. Пенев, НБВ, 5. Пенчо, още от бащиното си време, имаше добър кредит от първите търговци, сетне и той сам.. се посрещаше и се отстрамваше до нейде, затова и търговците се бяха полъгале, като му отпуснаха повече стока, отколкото треба. Ил. Блъсков, ПБ I, 114-115. // Определям, разпореждам някой да изпълнява някакви задачи, да бъде в услуга, в помощ на някого. — За да преценим добре положението в разбунтуваните села и къде ще са необходими войници, които дивизията отпуща, повикайте спешно началниците на тези околии. Ст. Мокрев, ЗИ, 231-232. — Защо да не кажа на отец игумена да отпусне наши братя за работа, защо да не кажа на татко да свика и той от нашите словени? Й. Вълчев, СКН, 18. И сега той.. внимателно заоглежда разрушената срещу тях къща, където следваше да бди часовоят, когото след убийството на един висш полицейски началник му отпусна министърът. Д. Кисьов, Щ, 59.
8. Остар. Пускам на свобода, освобождавам. — Язък е за младежа, па и баба Павлевица може да умре от жалост, да ѝ не берем греха. Отпусни го, Никола. — Аз съм длъжен да го предам на военното началство — възрази решително управителят. Ив. Вазов, Съч. VII, 95. „Кои са причините, които накараха правителството да отпусне арестуваните офицери?“ С. Радев, ССБ II, 405. Но кой да ги суди [крадците], когато някои от членовете на местния ни мезлиш стават поручители за тях и тям подобните и ги отпускат ненаказани? ЦВ, 1865, бр. 276, 30. Някои си продавали владението си за много малка цена и отпущали робието си. ВИ, 90. В същата година (1237) Асен взе за втора жена Ирина, Кир-Тодорова дъщеря; тогази отпусти баща ѝ от робството и проводи го в Епирското кралство да живее при брата си Мануила. Д. Войников, КБИ, 151. — Царю ле, царю честити, / булка под було оставих / и сватбарите на двора. / Я ма за два дни йотпусни / сватбата да си изкарам. Нар. пес., СбНУ ХХV, 98.
9. Остар. Със следв. изр. със съюз д а. Разрешавам на някого да отиде някъде или да прави нещо. Каки Дини бе мъчно, дето отпуща невръстно момче на гурбет да иде, в чуждо място, между чужди хора. Т. Влайков, Съч. II, 227. Когато излязоха на полето, [Бачо Киро] отпусна учениците да се погонят и да си поиграят. Ил. Волен, РК, 45. След това отпускат детето и то отива, та улавя през кръста едно от двете момичета. Т. Влайков, Пр I, 56. — Е, хаджи, ама прекаляваш, — казваше му понякога неговият съсед, — какво ще бъде това, хората сал у тебе да виждат син? Отпусни го малко, бе кардаш, да са поразходи и той като сяко младо. Ил. Блъсков, ПБ I, 22. Пътникът си вярваше коня, той го отпусна да пасе под големите дървета. Ц. Гинчев, ДТ, 23.
10. Остар. и диал. Само 3 л. За църква, училище и под., където са събрани много хора — изтича ми времето за служба, учебни занимания и под. и освобождавам хората да се разотидат. Тизе улезни у църква, / ние че да те чекаме / доде си църква отпущи. Нар. пес., СбНУ III, 109.
11. Остар. и диал. Оставям, пускам нещо свободно да се развива, расте. Мнозина благочестиви мъже говорят, че дядо Либен би требало одавна вече да си отпусне брадата. Л. Каравелов, Съч. II, 31. Надебелял е, отпуснал е корем и бузи и изглежда по-стар от възрастта си. // Остар. и диал. Оставям свободно да се прояви нещо (сълзи, смях и под.). Очите и на двете се изпълниха със сълзи. Да беха по-насаме, щеха да ги отпуснат, та да се понаплачат. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 314. По някой път, когато вече ѝ твърде дотегнеше от нетърпимите лудости на мъжа ѝ, тя се оттеглеше настрана от децата си, отпуснеше сълзите, та се изплачеше хубаво. Ил. Блъсков, ПБ I, 109. Мома е била мощне хитра, / брашно го е отсеяла, / без сито го е отсеяла, / от очи сълзи отпусне, / измеси чиста погача. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 53.
12. Остар. и диал. Изпускам, излъчвам, отделям нещо (светлина, миризма, топлина и под.) от себе си. Неиздигнатите фитили на ламбите отпущаха мърчелива виделина въз сцената. Ив. Вазов, Съч. IХ, 22. Вече светлината почваше да блещука в градината измежду росните цветя, които отпущаха благата си миризма, когато всичките душевни и бездушни същества повдигаха очи към Създателя. Ч, 1875, бр. 11, 502. Пътникът не срещна никого, а слънцето заседна... Вместо пътници, той срещаше само прилепи и светулки, кои често му прекръстосваха пътя, ту насам, ту нататък и си отпущаха фосфорическата светлина на пресекулки. Ц. Гинчев, ДТ, 20. Освен това, черната пръст, смесена с други строеве пръст, има си и това добро, че прибира у себе много топлина, па я и не отпуща лесно. Й. Груев, Лет., 239.
13. Рел. Опрощавам. Като се скарал с императора Хенрих IV, папа Григорий VII обещал да отпусне греховете на всичките грешни, които въстанат против Хенриха. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 67. Ние знаем.., че средновековните хора са грешили твърде юнашки.. От най-напред представителите на духовната власт отпущала греховете на тези хора, които изявявали сърдечно разкайвание. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 67.
14. Остар. Казвам, вмъквам нещо между другото; подмятам, пускам. Веднъж, когато дядо Славчо и дядо хаджия си бяха самички в едно кюшенце в механата с педесетничето пред тях, дядо хаджия покрай другите приказки отпусна и това. Т. Влайков, РП I, 101. — Любобратич и Божо Петрович изтрепали няколко хиляди турци, — каза бай Мичо, — който отпущаше по малко от новината, та да продължи удоволствието си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 111. Отново се зарича Кънчо да не я закача вече за нищо и да се не унижава да ѝ говори. Но пак не удържа и след малко пак ѝ продумва нещо или ѝ отпуща някоя лека шега. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 240. отпускам се, отпущам се, отпусна се, отпустя се. Страд. от отпускам (в 4, 6, 7, 8, 10, 11, 12 и 13 знач.). Конете разбраха, че ще има надпрепускване. Разпалиха се, силеха напред,.. чакаха само да им се отпуснат юздите. Й. Йовков, АМГ, 167. Най-напред Дишо заприказва. Ротният командир, казва, вижда се, не е лош, грижи се за ротата. Сега и яденето е по-добро, и дрехи дадоха, пък и дажбите редовно се отпускат. П. Вежинов, ВР, 238. Сега казват, че они три затворени италянци, Грили, Тюбалди и Балтолоти, не са нищо то- лико важно изказали, колико ся се надявали света. Дума ся, че щат ся вси троица отпусти. БДн, 1857, бр. 6, 23. Мъжете.. можем съветува да носят косите си колкото е възможно по-късо; наопаки, брадата трябвало би да се отпуща. Лет., 1876, 108. От по-преди знаем, че телата горят, кога бръзо се съединяват с кислород, а от това се отпуща светлина и топлина. Й. Груев, Ф (превод), 106. Щом изрече думите си царевият първенец, болярите зашушукаха, замърдаха и от полусловата, които се отпущаха, от бляскавите и недобри погледи на младите към старите, видя се, че едните бяха с Йонча и Михаила Асеня, а другите — със стария протовестиарий. Ст. Загорчинов, ДП, 374.
ОТПУ̀СКА МЕ несв.; отпу̀сне ме св., непрех. Разг. За болка — преставам да се проявявам с предишната сила; отслабвам. Не, не може повече! Тя [Юлия] започна да ходи — отначало бавно, докато болката я отпусне, после по-бързо, докато отново затича. П. Вежинов, СО, 137. ● В съчет. със същ., означаващи част на тялото или някой орган. Преставам да изпитвам напрежение, чувствам облекчение, освобождаване в някоя част на тялото си или в някой орган. Така подредени, къщите успокояваха душата и аз скоро почувствувах, че нервите ме отпускат. В. Пламенов, ГШ, 38. Той [Томов] дълго вървя, усещаше гъдела на вятъра, вдишваше пресния въздух на плувналото в зеленина поле, чуваше чучулигите, които по-рано не беше чувал и чувствуваше, че слепоочията го отпускат. Сякаш никога не са го стягали и няма да го стягат. Ст. Поптонев, НСС, 41.
ОТПУ̀СКАМ СЕ и ОТПУ̀ЩАМ СЕ несв.; отпу̀сна се и (остар. и диал.) отпу̀стя се, св., непрех. 1. Обикн. с предл. о т. Пускам се от нещо, за което съм бил заловен; отделям се. Рангел се хвана за една греда и се опита да се качи на покрива, но водата го повлече и той знаеше, че ако се отпусне, веднага ще потъне. Д. Кисьов, Щ, 165. Без да очаквам покана, аз просто се отпуснах от тарабите и паднах в ръцете му. Ст. Чилингиров, ХНН, 136. Стражарят не страя: окачи на плет пушката си и с две стъпки се прилепи при Галунка на хорото..; други се отпущаха, улавяха се и пак се отпущаха, а те — Галунка и стражарят — пламнали, потънали в пот,.. надпреваряха се, кой да надмори. А. Страшимиров, А, 21-22. При тия думи Станка се отпусна от брата си, със срам обърна се към нея П., поглядва го, но не смееше. Ил. Блъсков, ИС, 96. Тя са от оро отпусна, / право си у тяй отиде. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 233.
2. За глава, ръце и под. — увисвам, клюмвам, навеждам се, спускам се надолу. Изведнъж силите му секнаха, главата му се отпусна, разноцветни кръгчета се завъртяха пред очите му. От слабост ли беше или от умората? Г. Караславов, Тат., 159-160. Жънат висока ръж, тя [Добра] връзва снопите на Богдана.. Не го вижда, но тя усеща върху снагата си неговия поглед. Ръцете ѝ отслабват, отпущат се, не могат да свързват двата края на въжето. К. Петканов, Х, 36. Манолаки се спря сред стаята и погледна Тоша. Миг-два той го гледа, без да продума, долната му челюст.. се отпусна и затрепера. Тошо помисли, че той ей-сега ще избухне. Й. Йовков, ЧКГ, 216. И пукна се песнопойното сърчице на добрата чучулига. Отпуснаха се пъргавите ѝ крилца. Струйка кръв обагри човчицата ѝ. Елин Пелин, Съч. V, 48. Тоз час клепките му, подобно на две клапи от някакъв музикален инструмент, се отпуснаха, постояха така две-три секунди и пак се подигнаха. Д. Немиров, Д № 9, 5. // За глава, ръце и под. — оставам свободно, без напрежение или без сили, уморено да лежа върху нещо. В първия миг Панайотка ококори очи, след това ръцете ѝ се дигнаха нагоре, тежко се отпуснаха на коленете и в двора се понесе волен кръшен смях. Д. Немиров, Б, 69. Главата на Милан се отпуща на рамото ми. Л. Стоянов, Х, 83. Нашето влизане смути учителя. Той посегна да прибере сандъчето, но ръцете му уморено се отпуснаха на завивката. П. Славински, МСК, 30. Като говореше Йосиф се усмихваше, но лицето му беше повяхнало.. и русите му мустаци небрежно се отпущаха над устните му. Й. Йовков, ЧКГ, 177-178.
3. Сядам, лягам, облягам се с цялата си тежест някъде или върху нещо, обикн. поради умора, силно изтощение. Жана се отпусна на застланата с килим от ситна трева поляна. Д. Кисьов, Щ, 60. Като видя Стоян Глаушев сина си да се приближава към турците, току се отпусна върху един камък край стената, премалял от уплаха. Д. Талев, ПК, 271. Това старче често се обръщаше към двамата си съветници, които седяха от двете му страни.. и пак се отпускаше в коженото кресло. Х. Русев, ПЗ, 192. Изведнъж слабост се разля в уморените стави на Ганка. Тя се отпусна на ръцете му с всичката си тежест. Д. Немиров, Д № 9, 89. Те се уморяваха.., скрито се прозяваха и често се отпущаха ту на единия, ту на другия си крак. Й. Йовков, Разк. I, 31. — Ох, не знам какво да кажа... — отпуща се на лакът жена му. — Знам, че е по-добре да не бързаме. Ст. Даскалов, БМ, 19.
4. За тяло или неговите части, мускули, органи — изгубвам напрегнатост, стегнатост; разслабвам се. Мислех, че ще бъде потресена, но тя, бедната, сигурно се бе приготвила за нещо много по-страшно, защото видях, че се успокои и лицето ѝ се отпусна. Б. Райнов, ДВ, 168. На вратата се почука, влезе прислужникът и доложи: — Йордан Попйорданов, ефенди. — Да влезе — отсече Кадир ефенди .. Чертите на лицето му се отпуснаха, придобиха нещо хитро, мазно, по устните му заигра приветлива усмивка. Д. Спространов, С, 57. Устните му бяха стиснати — тънки и безцветни, прорязани от дребни бръчици... После те се отпуснаха и той загледа почти весело момъка. К, 1967, кн. 7, 1. Пръстите на свободната му ръка [на момичето] нервно се стягаха и отпускаха. М. Грубешлиева, ПИУ, 261-262. Пред сънят дохожда сънливостта. Чувствата ни угасват едно по едно, тялото са отпуща. Ч, 1871, бр. 23, 718.
5. Прен. Преставам да бъда в напрежение; успокоявам се. Докато го [Петър] слушаше, Нонка не можеше да се освободи от едно тежко, неясно чувство, което я гнетеше и не ѝ даваше да се отпусне. И. Петров, НЛ, 16. — Е, деца, сърдите ли ми се, че ви събрах тука? — каза Васил. — Знам, иска ви се да играете... Момчетата и девойките се усмихнаха, отпуснаха се, загледаха се облекчено и доверчиво. Той не им се караше. Ст. Дичев, ЗС I, 355. Дядо Йордан се отпускаше за миг, но колчем си спомняше за арестувания унук, една мъчителна буца засядаше на гърлото му. Г. Караславов, СИ, 261. Най-сетне Маргаритка стана.. и излезе навън. Николай се отпусна. Вече нямаше кой да му пречи. П. Проданов, С, 66.
6. Преставам да се съпротивлявам, оставям се на силата, обикн. на някаква стихия и под. Братовчедът викаше високо, за да чуе какво трябва да прави. — Не така,.. отпускаш се свободно, водата ще те носи. Д. Фучеджиев, Р, 32. Върлините и дъските, които служеха вместо гребла, ставаха излишни. Всички се отпуснаха радостно на течението. Н. Здравков, НД, 36. Тъй онзи, който се дави, прави извънмерни усилия, за да се избави и като види, че не му остават сили, отпуща се на произвола на вълните. Н, 1884, кн. 11, 924.// Прен. Преставам да се противопоставям на нечия власт, воля и под. Като разбра, че усилията ѝ да запази своята почтеност на съпруга и майка ще останат напразни и този път, тя се отпусна безволна в прегръдките му. Д. Ангелов, ЖС, 39. Тя [девойката] потръпна от неговото докосване.. Някаква утринна мъгла пред изгрев, някакъв розов облак застлаха очите ѝ и тя се отпусна в неговите силни, притискащи я до болка ръце. Д. Спространов, С, 54.
7. Обикн. с отриц. Намалявам, отслабвам жизнеността, бодростта, енергията, дисциплината, която ми е необходима, за да направя, да осъществя нещо. Богдан беше се наложил над всички, държеше се като воевода на дружината. Пък бе като вълк — очите му, черни сливи, играеха на всички страни.. Ни денем, ни нощем не се отпускаше, винаги беше нащрек. К. Петканов, Х, 141-142. — Напразно ме смяташ за негоден .. — Не те смятам. Но лесно се отпускаш... Пък и... слабоват си малко. М. Грубешлиева, ПИУ, 258-259. Но камионите все повече се отдалечават, изчезват зад отсрещния хълм, няма ги вече... Да не би това да е някакъв трик? Не, не бива да се отпускаме още, трябва да бъдем нащрек. П. Незнакомов, СП, 57. — Ако има грешки и пропуски, не бива да се отпускате, не бива да се отчайвате от тях. П. Вежинов, ВР, 171. Някои хора извънредно енергично се залавят за работа, но скоро „се отпускат“; те са способни само за краткотрайно усилие. Псих. Х кл, 1951, 155. // Занемарявам се, изоставям се. Скоро и сама свикна да гледа на себе си като на лишен човек, дошъл на света за пакост на другите. Отпусна се, не се грижеше за външността си. Г. Райчев, Избр. съч. II, 205. Рафчо излизаше на циментовата площадка, пушеше цигара от цигара.. — Аз съм бил безплоден! .. Отпусна се, напълня, взе да пие. В. Пламенов, ПА, 25. Човек, когато е беден, отпуща се — не обръща внимание на себе си. Д. Немиров, БЛ, 35. // Отчайвам се, обезкуражавам се. Златко Чучев никога не униваше, не се отпускаше — и при най-тежкото положение намираше слова, за да ободри и за да окуражи. Г. Караславов, ОХ I, 240. В гласа му нямаше нито надежда, нито отчаяние. Стори ми се някак отпаднал и примирен. — Викторе, не бива да се отпускаш! .. Трябва да се бориш, трябва да си даваш кураж. П. Вежинов, ЗНН, 113. Надя я подръпваше лекичко напред: — Да вървим, мойто момиче, хайде. Знам, че си разстроена, но не бива така да се отпускаш. Ем. Манов, ДСР, 84.
8. С предл. в . Рядко. Отдавам се напълно на някакво чувство, спомен и под. И колкото искаше нея [снаха си] да утеши, толкова и сам искаше да се оплаче — да се оплаче най-напред от Султана, която стоеше като съдия пред него и вечно загрижена за нещо..: а той все гледаше да се отпусне — и в скръб, и в радост, да потъне до самото дъно. Д. Талев, ПК, 349. Велика не изслуша молитвата, изгуби слух.. и тя се отпусна в мъката си, зарони сълзи. К. Петканов, МЗК, 90. Тя се помъчи да си спомни планината... Оттам идеше спокойствие, унасяше я тишината. Отпущаше се тя в спомени, а по устните ѝ пълзеше тиха усмивка, като гаснещ слънчев лъч. А. Гуляшки, СВ, 314.
9. Увличам се, загубвам мярка; разпускам се. Христакиев забеляза, че несвикналият с алкохола Кольо е на път да се отпусне и го насърчаваше. Ем. Станев, ИК III, 76. — Антица, майка ти,.. дохождаше време и ставаше много весела .. И да речеш, че ще се забрави, че ще се отпусне — не, гледаш я — знае себе си, държи се като царица. Й. Йовков, ЧКГ, 106. — Бае Стояне, дай още половин кило! — Стига, бре Атанасе, ти уж беше въздържател, пък днес какво си се отпуснал. Елин Пелин, Съч. IV, 129.
10. Обикн. с предл. в , н а и следв. същ. или със следв. гл. и съюз д а. Позволявам си, разрешавам си да извърша действието, изразено със съществителното или с втория глагол. Макар че изглеждаше затворен и никога не се отпускаше в разкази за себе си и някакво фамилиарничене, хората чувствуваха цялата му естественост и им се струваше, че тя иде от доброто му, изстрадало, широко сърце. Ст. Даскалов, СЛ, 354. Мама ще положи възглавницата, ще е изправена край прозореца под куностаса и ще се отпусне да поседне. Т. Влайков, Пр I, 85-86. Разговорите ни измъчват. Отпускаме се, все ще кажем нещо повече. Д. Шумналиев, ПЛ, 23. Не се отпущах да ходя твърде из града, защото местните турци гледаха зле на мене като бунтовник, уловен с оръжие. Ив. Докторов, ЗД, 131. Сичките вардяха приличие, никой не се отпущаше да говори надълго. З. Стоянов, ЗБВ II, 135. — Майчице млада, не ся отпущай на забави, които докарват и теб, и на детенцето ти пакост! Й. Груев, КН 7 (превод), 12. Кога ся уморите, попочинете си, но не да ся отпустите на леност. Лет., 1871, 230.
11. Преставам да се държа неестествено, сковано, да се притеснявам, срамувам от някого. Отначало Станка се сви и като че занемя пред този учен човек, пред този офицер. Но постепенно започна да се отпуска. Г. Караславов, ОХ II, 269. Отначало свито и нерешително, селянчето скоро се отпусна. Тичаше пъргаво нагоре-надолу из къщи и все си пееше. В. Геновска, СГ, 145. Макар че нищо вече не го спираше, Колчо все още не можеше да се отпусне и да бъде свободен на хорото като другите ергени. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 194. Страх я беше да се отпусне пред Петър, премисляше всяка дума, преди да му я каже. И. Петров, НЛ, 165-166. Само пред приятеля си Хаджи Смиона той се отпущаше и я наричаше сладостно: фамилия. Ив. Вазов, 3, 1885, кн. 2, 9.
◊ Отпуска ми се (отпуща ми се) / отпусне ми се сърцето. Разг. Преставам да се тревожа, да се притеснявам за нещо; успокоявам се.
*отпу̀скам; отпу̀сна. Непрех. Разг. Почивам си, разтоварвам се, отморявам се; разпускам, отмарям. След концерта бандата вероятно ще отпуска в столичен клуб. Н/2000/159. ® *отпу̀скане ср.
отрица̀телен ◊За отрицателно време. Разг. Много бързо, за съвсем кратко време. С плодова диета свалих излишните кила за отрицателно време. 24 ч/2000/222.
отро̀ва >Бяла отрова. Вж. бял.