свѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време свѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време свѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време свѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време свѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време свѝват - трето лице, множествено число, сегашно време свѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време свѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време свѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време свѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време свѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време свѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение свѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение свѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие свѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие свѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие свѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие свѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие свѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие свѝвайки - деепричастие свѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие свѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие свѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие свѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие свѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие свѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие свѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие свѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие свѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие свѝван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие свѝвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие свѝваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие свѝвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие свѝваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие свѝвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие свѝваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие свѝвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие свѝваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
- 1. свивам
- - Свивам като ахрянин
See more- - Свивам си полите
СВЍВАМ, -аш, несв.; свѝя, свѝеш, мин. св. свих, прич. мин. страд. свит, св., прех. 1. Намалявам размерите на нещо, правя нещо по-малко на дължина, ширина или по обем. Противоп. разширявам. Колю Гроздев сви юздите. Конят изпръхтя и се спря. Н. Каралиева, Н, 164. До меха се очертаваше фигурата на млад човек. Той с равномерни движения свиваше и отпущаше меха. Д. Спространов, С, 38. Течностите оказват голямо съпротивление на натисковите сили, които се стремят да изменят (свият) техния обем. Ст. Станчев, Х, 17. // При плетене – стеснявам, намалявам ширината на плетивото, като правя свивки. Противоп. наддавам, намятам1. Дочувам вече и тихия разговор на съседите, насядали на къщния праг или приклекнали около него с чорап в ръце. – По колко примки взимаш? – А, че ти вече трябва да му свиваш петата. Ст. Чилингиров, XНН, 71. Тук трябва да свиеш предницата. // Разг. Намалявам дреха в ширина; стеснявам. Противоп. разширявам. Нека шивачката малко да свие панталоните, че са ти широки.
2. Намалявам размера, обема на дейност, на парични средства и др.; съкращавам. Противоп. разширявам. При всяко понижаване на цената фирмата свива производството. Кр. Георгиева и др., М II, 11. Тя [Българската народна банка] не разполага с достатъчно ресурси, тъй като износът е свит, а вносът се разширява. Ив. Илиев и др., МФ, 269. Заради икономическата криза много страни свиват вноса си.
3. Огъвам нещо, за да добие форма на кръг или на дъга; превивам. Противоп. изправям1. Кацарят дъгите извива / и свива леските на обръчи. Ламар, Худ. С I, 198. Един старец, и той дюкянджия, го повика: – Ела, бре синко! Ето една мрежа да си напраиш [направиш] за риби. Кя [ще] свиеш един обръч от дърво и завързи [завържи] я мрежата около него. СбНУ ХIХ, 78. – Я свивай клони зелени, / от столовато орехче / отвързвай люлка шарена, / .. / па хайде, снахо, у село, / да готвиш топла вечеря. Нар. пес., Ив. Камбуров, БНП, 79. – Свий си, горице, тънките върше! / Свила си гора тънките върше, / направила му .. люлчица, / па е турила мъжко детенце. Нар. пес., СбНУ VII, 351. // За вятър – вия, гъна, превивам или навеждам, привеждам (клони, дървета и под.). Противоп. изправям1. Вятърът бръсне, свива елите, ломи. Н. Хайтов, ШГ, 25. Вятър, бясно зафучал, свива клоните без жал. Я. Язова, ТСЖ, 32. Буря дива свива клони. В. Марковски, ПЗ, 105.
4. С предл. на и в съчет. със същ. фуния, руло и под. Въртя, увивам нещо около самото него от единия до другия му край, като му придавам фуниевидна или цилиндрична форма; завивам2, навивам1. Противоп. разгъвам, развивам. Тонев сви на фуния един лист от див банан и го напълни с мед. Цели три дни преживя с него. А след това отново го замъчи гладът. П. Бобев, К, 8. Трифон взе да свива списъка на тръба. Й. Йовков, ПГ, 36. Райко откъсна крушово листо и като го сви на фуния, турна го в устата си и духна. Ст. Загорчинов, ДП, 311. След като сложих нужния подпис, чиновникът сви на руло чека. Г. Белев, КВА, 84. Тя [Ирина] бе свила гъстата си черна коса на руло. Д. Димов, Т, 6. // За вятър и под. – събирам нещо леко, дребно (прах, листа) във вид на кълбо. Подухне нещо като вихрушка в летен зной, свие листа и прах издалеч. А. Страшимиров, ЕД, 44. Камионът сърдито изръмжа и сви над себе си вихрушка прах. Х. Русев, ПС, 65. // Разг. В съчет. със същ. цигара. Завивам на руло тютюн в хартия и правя цигара. Извади из джоба си изпод шинела късче смачкан вестник, поприглади го на длани, откъсна половината и започна да свива цигара. П. Славински, ПЩ, 425. Акраните му идваха на разговорка в ковачницата привечер. Свиваха в книжки качак, хортуваха за какво ли не. Г. Манов, КД, 20-21. Той извади мешинената кесия с рязан тютюн, сви дебела цигара от вестник и дълго удря с огнивото, дордето запали праханта. Ем. Станев, К, 9.
5. Правя нещо (букет, венец, гнездо) от известен или голям брой дребни предмети (цветя, треви, клечки и др.), като ги събирам на едно място и ги подреждам, увивам и под. Залисани, [младежите] късаха цветята, редяха ги и свиха букети да украсят цяла къща. Ив. Кирилов, Съч. II, 77. Бояна отиде на извора в гората. Набра синчец, сви китка, затъкна я в косата си. М. Марчевски, П, 78. Накъса цветя из градината, сви от тях венци и постави във всяка училищна стая по един. Ст. Даскалов, ПЯ, 84. Наоколо всичко ще се изпълни с птици и ако няма къде да свиват гнездата, в самото зелено дърво ще ги свият, какво мътене ще започне на птичета! Й. Радичков, ЧП, 126. Бях в една градина / .. / набрала беше цвете ти / и на венец го свила. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 58.
6. Обикн. с предл. в. Загъвам, увивам, завивам2 нещо в друго. Другите две [кифли] сви във вестник, напъха ги в джоба на палтото си. – Надцених си апетита – рече той с усмивка. – Пък и скоро ще отворят ресторанта. Ем. Манов, БГ, 226. Рубчев сега свиваше в стар вестник работния си комбинезон. Д. Добревски, БКН, 59. Свихме панталоните в хартия и завързахме пакета с въженце. П. Славински, МСК, 41. Книгите стоят наполвин непродадени, че и бакалите не ги земат за хайвер да свиват вътре. Г, 1863, бр. 6, 45. // Диал. Повивам1 (в 1 знач.). Кака Дона я чу. И кой знае какво ѝ стана от тие майчини думи, ама като повиваше детето, токо прибърза отведнъж, та го сви как да е. Т. Влайков, БСК I, 504.
7. Само 3 л. ед. и мн. В съчет. със същ. хоро. Правим, заиграваме (хоро). – Е, наигра ли се? – Яно, още ми се тропка! – Да свием хоро, момите ще ни отпяват. К. Петканов, X, 86. Зимните празници се изтъркулнаха без песни и без хорà. На няколко пъти момите се помъчиха да свият хоро, но не би. Г. Караславов, ОХ, 376. // Само 3 л. ед. и мн. Разг. Образуваме кръг, обръч около някого, като го обграждаме, обкръжаваме. Христо вика – куршум не го хваща. От пусията си седмина повали. Като го свиха отвред – свършиха му се пачаврите за кавала, той си съблече ризата и я надра. П. Тодоров, Събр. пр II, 69. Хванат ръце, свият колело около Божка и почнат припев: – Цветина сукман син, тесен, / Божко за нея луд, бесен. Ц. Церковски, Съч. III, 188. Защо се още крият? / Нали уж искат да се бият? / Де, нека ни отвсъде свият – / измре щем ний без страх! К. Христов, ПХ (превод), 6.
8. Събирам краищата на нещо отпуснато, разперено, разтворено, разгънато. Хората по чаршията и на село носели парите си в кесета, които пъхали в пояса. Кесетата свивали и сетне десетина пъти завивали с дълга усукана връв. П. Мирчев, К, 91. Учителят зе да си свива открития лист, който беше разгънат на масата. Т. Влайков, БСК III, 282. Медузите плават леко, като свиват камбаната, изхвърлят водата и се движат подобно на ракета. Д. Славчев и др., БМ, 43. Полските цветя свиват пъстрите си цветове и навождат върховете си надолу към стъблата. Т. Икономов, ЧПГ, 62. Дъждът спря, свий чадъра. // Разг. Сгъвам дреха или бързо и небрежно я хващам така, че я правя на кълбо. Той сви дрехата тъй, че да не се познае какво носи, и я взе със себе си. Дрехата бе от извънредно тънка материя, лека като перушинка и той можа да я свие на съвсем малко пакетче. Ем. Коралов, ХБ [еа]. В Софийско родилката, когато ще излиза по двора или на улицата, свива забрадката си под мишница. ИССФ, 1906-1907, кн. 2, 399. Оне им се молиле за дреете [дрехите], ама ергенете не се излъгали. Единият ги свил, свил, па ги върлил [хвърлил] у огънят. Нар. прик., СбНУ ХLIХ, 397. // За животно, птица – прибирам към тялото си (опашка, разперени крила). Кучето наостри уши. Недоверчиво, то сви опашка между задните си крака и плахо заклинка назад из нивите. К. Петканов, ОБ, 123. Мурджо свиваше виновно дългата си тънка опашка и клякаше някъде настрана. Г. Караславов, Избр. съч. I, 119. Прехвърчаха чучулиги, като чевръсто разтваряха и свиваха крила. Д. Вълев, З, 217. Тя [патицата] се гмурка. А ятото нейни посестрими се помамва по нея, свива криле, спуска се с надежда да си почине, да залъже глада. Б. Болгар, Б, 38. // За животно – приближавам краищата на ушите си едно към друго или навеждам ушите към главата си. Тя [лисичката] ни гледаше жално с кехлибарените си очи и свиваше назад черните си кадифени уши. Ем. Станев, ЯГ, 44. Иванов: – Като чукнеш с пръст по главичката малко котенце, то как примигва и свива ушичките си? Ст. Л. Костов, М, 103. Запалих пушката – дааан, а заякът сви уши и дим да го няма. Елин Пелин, Съч. IV, 221.
9. За човек или животно – извивам, прегъвам в ставите крайник или част от него; сгъвам. Противоп. изправям1, изпъвам, разгъвам. Марчев, с кожена престилка, продупчена от гвоздеи, свивал и разпускал пръсти, привикнали с подковаческите клещи. Д. Вълев, Ж, 124. Той пристъпяше със ситни крачки, свиваше краката си в коленете, навеждаше се и пак се изправяше, като отмяташе главата си назад. М. Марчевски, ОТ, 401-402. Щом свие [Танашакът] крака да седне, и ще отвори уста. К. Петканов, СВ, 57. Той направи усилие да свие вкочанялата си ръка в юмрук, но не можа и само я повдигна във въздуха. Д. Димов, Т, 175. Масажирайте всяка става, а после свивайте и изпъвайте длани, като че ли помпате. СТ, 2002, бр. 48, 5. // В съчет. със същ. глава. Обръщам, навеждам встрани, напред или надолу главата си. Противоп. изправям1, вдигам. Сви глава [кучето] до самата земя и заби нокти в снега с такава сила, сякаш силен порив на вятър ей сега щеше да го отнесе. Цв. Георгиев, НХ (превод), 107. Маринкин спря и измери всички с гневен поглед. Бакал Стойо сви глава между раменете си. А. Страшимиров, ПР, 387. Малкият сокол свива глава между крилете си. Д. Панчева и др., НД (превод), 35. Сви глава Султан към Милка, / па кимна ѝ, докосна с дъх и ней. К. Христов, ЧБ, 13. // В съчет. със същ. тяло. Сгъвам, прегъвам тялото си, като приближавам към него крайниците си. Противоп. изпъвам, разгъвам. Изходно положение – легнали по корем, ръцете сгънати в опора пред гърдите. Повдигаме таза високо горе, свиваме тялото в тазобедрената става, същевременно изправяме ръцете. Г. Каранешев и др., ЛФ, 125. От седемтях рани на гърдите му блика кръв и земята я попива. Нещо го души, свива тялото си, опира лакти и колене в тревата, мъчи се да се изправи, да тръгне по течението на реката. Злат., 1931, кн. 8-9, 424. // Причинявам такова сгъване, прегъване на тялото. Противоп. изпъвам, разгъвам. Под кожата се намира мускул, който свива тялото на кълбо. Т. Генов и др., З, 293. Студен пот мокри челото на настръхналия човек, конвулсии свиват тялото му. СД, 2013, бр. 14, 6.
10. В съчет. със същ. мускул. Напрягам, стягам (мускули). Противоп. отпускам, разпускам. Докторът пристъпи, пъхна едната си ръка в джоба на престилката, а с пръстите на другата небрежно драсна няколко пъти по кожата на гърдите и корема му. Радев потрепера от хладния допир и неволно сви мускулите на тялото си. А. Наковски, БР, 68. Прииска ми се да усетя кучето до себе си, да го накарам да наостри нокти и свие мускули. Кр. Юрукова, ЧВ, 155.
11. В съчет. със същ. лице, вежди, устни, очи. Сгърчвам лице, събирам, приближавам една до друга вежди, притискам една о друга устните си или доближавам, като стискам горния към долния си клепач, обикн. като израз на определено състояние или настроение (недоволство, съмнение, недоверие, негодувание, мъка, омраза, страх и др.). Противоп. отпускам. Имаше неприятен обрив, който го безпокоеше – от време на време той внимателно се почесваше, като свиваше грубичкото си изпръхнало лице в болезнена гримаса. П. Вежинов, ДБ, 36. Индже се изправи, сви вежди и вдигна ръка. Кърджалиите се спряха като заковани. Й. Йовков, СЛ, 125. Баба свива сърдито веждите си, мърмори: – И то се мъчи, пък не му лепне. К. Калчев, ПИЖ, 48. – Дядо Гило намери ли си парите? Ти нали него ден си била в дюкяна му? Найда свива очи, свива устни, а думите ѝ се прецеждат през зъби: – Като съм била, може и аз да съм ги взела. А. Каменова, ХГ, 148. Старецът сви устни, за да не проличи, че плачът напира в гърдите му. П. Славински, ПЗ, 137.
12. В съчет. със същ. гърло. За мъка, спазъм и под. – стягам, притискам гърлото и правя да се изпита болка. Припомних си скромната иглика, която цъфтеше в мамината градинка, и нещо сви гърлото ми. Болката избухна стихийно, неудържимо. П. Бобев, КР, 122. Тогава болката за степта и за степния вятър сви гърлото на Аспарух. А. Дончев, САСТ III, 152. Миет се изкатерваше на зида. Изпращаше му целувки. Той вече не я виждаше. Страшно вълнение сви гърлото му: никога, никога вече нямаше да я види. П. Пройкова и др., Избр. тв I (превод), 517. Те не смеяха вече да продумат. Безпокойството бе свило гърлата им. (превод) ИлС, 1926, бр. 169, 2.
13. Непрех. Изменям посоката на движението си, като правя завой; извивам1, завивам2, свръщам. Стойко не отиваше направо до плетената порта, а свиваше край реката, гмуркаше се в плътната сянка на върбалаците. Г. Караславов, С, 14. Тя стигна до оградата, поспря забъркано и сви наляво през лехите. Б. Райнов, ЧЪ, 124. Фаровете пламнаха, колата изсвистя през снега и сви нагоре. Т. Монов, СН, 201. Свих вдясно от шосето и тесен неравен коловоз ме заведе до вратата на вилата. П. Вежинов, СП, 14. – Аго Шабане, свивай! – Не бой се, свивам! Кривнахме по една пътечка вдясно. Н. Хайтов, ШГ, 253. // За път, пътека, следа, река и под. – изменям посоката си, като правя завой; извивам1, завивам2. Далече над селото пътят свиваше круто нагоре и пресичаше воденичната вада. Г. Караславов, ОХ II, 89. След половин час пътят сви в глух, сенчест дол. О. Василев, Т, 86. В края на ливадата пътеката свива на югозапад и под Хайдушката бука навлиза в стара вековна букова гора. Е, 2009, бр. 4, 3. // Прех. Диал. Изменям рязко посоката на движение на стадо и под. Овчарите свиваха стадата към Слатина, откъде бейската кория. Ц. Гинчев, ГК, 59. Стоката се посбра, овчарят я сви към потока, овцете пиха вода и преминаха на отсамната страна, при лагера. Й. Радичков, СК, 31.
14. Прен. В съчет. със същ. сърце. За мъка, душевна болка, тежка мисъл и под. – проявявам се силно, остро и причинявам притеснение, тревога, потиснатост. Противоп. разпускам, отпускам. Мъчителна болка свиваше сърцето ѝ [на Звездена]. Господи, господи! Няма ли най-сетне да се смилиш над нейното племе? Та кой друг народ е изстрадал повече мъка? П. Бобев, Кал., 143. Огледах черните петна от ваксената четка по панталоните и мъка сви сърцето ми. Сълзи навлажниха очите ми, но тате ме зараздумва, че това не е голяма пакост, че може да се изчисти. Ст. Даскалов, БП, 83. Тази мисъл така свиваше сърцето му [на бай Михал], че чувствуваше как кръвта напираше във всичките му жили. X. Русев, ПС, 30. Как сърце ми свива страх, / че твърде много дни мизерно попилях! К. Христов, Избр. ст, 302. Тревога свива сърцето ми.
15. Непрех. Прен. Разг. За силна буря, вихрушка и под. – разразявам се, избухвам; извивам1, свивам се. – Хляб е то, жито като злато е, узряло е, та дори презряло, а е под открито небе. Буря може да свие и да го орони, градушка може да го удари, трябва да се бърза и да се прибере навреме. Чудомир, Съч. II, 1981, 373. Може би цял ден да бъде все така нахмурено, а може би след час да свие такава буря, че ни лодка, ни мрежи биха останали здрави! Р, 1926, бр. 205, 1. Вихър сви и тъмен рой / облаци Пирин обвиха. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 15. Вятър си духна, вихрушки свиха, / прах си дигнаха. Нар. пес., БНТв ІV, 395.
16. Непрех. Прен. Разг. За студ, мраз, зима – настъпвам3, наставам1 обикн. внезапно, рязко и с голяма сила. Още със скриването на слънцето зафуча един вятър, после го обърна на сняг и изведнъж сви голям студ. Д. Цончев, ОТ, 54. Планинецът се размърда и извади изпод себе си едно чердже: – Нà, да се завиеш, че тука е мразовито. Тия места са високи, като свие студ – държи до юли. Силна планина! Др. Асенов, СВ, 90-91. Тропаше, за да се стопли, защото през нощта беше свил студ. П. Стъпов, ЧОТ, 68. Пролет, лете и есен все пак из къра се навъртаха хора, но свиеше ли зима, зафучеха ли фъртуните, откъсваха ни от света като на далечен остров. В. Нешков, Н, 189.
17. Прен. Разг. В съчет. със същ. шамар. Удрям, зашлевявам (шамар); зашивам3. Сам господ е казал: като ни свият шамар, ние да подлагаме и другата страна. Ц. Родев, Т, 129. Вързаната се изплюва отново в лицето на Шефа. Той се приближава бавно до нея, набързо ѝ свива два зверски шамара. Б. Божилов, ПСХ, 130. – Аз едно време, като вдигнех температура и почнех да хленча, и тейко ми като ми свие два шамара, и тя спадне. Ст, 1969, бр. 1197, 2.
18. Жарг. Открадвам; гепя, тафя. Намери го [Кишо] там, където очакваше да го види – под трабанта. – Свиха ми чистачките! Нощес, по никое време! П. Вежинов, НБК, 266-267. Ама умирам от удоволствие да свия на някого мадамата, особено ако тя е нещо ценно. Г. Марков, ПМД, 185. – Джина се готви да ни прецака. Ще свие нашия дял от откупа. Д. Петрунова, МР, 561.
19. Диал. Събирам няколко нишки и ги усуквам, за да стане една нишка (Н. Геров, РБЯ). Свивам връв. Свий ми по-дебел конец. Н. Геров, РБЯ V, 131.
20. Диал. Вия, навивам да стои на къдрици; накъдрям (Н. Геров, РБЯ). Свих си косите. Н. Геров, РБЯ V, 131. свивам се, свия се страд. от свивам в 1 – 8, 17 – 20 знач. Ако се свие стоманена жица и отново се пусне, тя приема първоначалната си форма. Стоманата е еластична – пружинира. Xим. VII кл, 1965, 64. За извивките под ръкавите се свиват 10 бримки наведнаж. П. Чолчева и др., КВД, 204. свивам си, свия си възвр. от свивам в 4 и 5 знач. На няколко пъти Киро се опита да го разговори, както по-рано, канеше го да си свие цигара от кутията му – Тъкачев се извиняваше, бързаше. Г. Караславов, ОХ, 116-117. Свиваше си спокойно цигара и се подсмиваше. Й. Йовков, Ж 1920, 9. Росен здравец всред горица, / свих си, мамо, росна китка. Г. Караславов, ПМ, 44. Посред гората, в клоните на дъб столетен, / .. / гнездо си птичка сви. К. Христов, ВС, 56. свива се, свие се безл. от свивам в 1 и 13 знач. Върви се по пътя и когато се стигне до кошарата под вр. [връх] Могилата, се свива вляво. Ив. Панайотов и др., Р, 276. Като плетеш, да не забравиш, че над ластика се наддава, а при ръкава се свива.
СВЍВАМ СЕ несв.; свѝя се св., непрех. 1. Намалявам размерите си, ставам по-малък на дължина, ширина или по обем; събирам се, стеснявам се. Противоп. разширявам се. Раната бе зела да се свива, ала сè още сълзи по малко. Т. Влайков, Съч. II, 234. Пламъкът на лампата заигра, сви се и угасна. Л. Стоянов, Х, 109. Различните по цвят минерални зрънца, от които е съставена скалата, се нагряват различно от слънцето. А като се нагряват различно, те тъй различно се разширяват или се свиват. Д. Дончев, ДЕГ, 104. След изпирането дрехата се сви.
2. За нещо отпуснато, разперено, разтворено, разгънато – краищата ми се събират, доближават, прибират, затварят. Противоп. разтварям се, разпервам се, разгъвам се. Това е рилското цвете, дето дене се свива, а заран и вечер се разтваря. Т. Влайков, Пр. І, 196. // За разперени криле и др. – прибирам се към тялото. Противоп. разпервам се. Но отде се зе човече, / та от рамо пушка свлече / и орела застреля: / жално свиха се крила. БСб, 1903, кн. 8, 431. // За ноздри, гърди, сърце и под. – намалявам се, стеснявам се при изтласкване на въздух (при вдишване) или кръв (при сърдечните пулсации). Противоп. разтварям се, разширявам се, разпускам се, отпускам се. Устните [на Кондо] му бяха изсъхнали и ноздрите му бързо се разтваряха и свиваха. Д. Немиров, Б, 224. Изведнъж гърдичките на момичето се свиха и изпуснаха тежко дихание. Ат. Мандаджиев, ОШ, 13. Хълбоците ѝ [на сърната] се свиваха и разпущаха, тревожно се движеха ушите ѝ. Ем Станев, ЯГ, 104. Когато се свие [сърцето], предсърдието изтласква кръвта в камерата. Зоол. VII кл, 69.
3. За производство, дейност и под. – намалява се размерът, обхватът, обсегът на действието, проявлението ми. Противоп. нараствам, разширявам се, увеличавам се. В определен момент кризата преминава в депресия, при която тенденцията към спад и влошаване на икономическите показатели се запазва. Възможно е по време на депресия производството да престане да се свива, но и да не се увеличава. Вл. Владимиров, М, 79. Какво би се получило от гледна точка на социалната структура, когато пазарът на труда се свие? Ще се създадат два полюса в обществото. Едни ще имат малко пари и много свободно време, други – съответно повече пари и малко свободно време. НТПУФИСН, 2011, т. 7, 133. Замирането на кредита върви успоредно с пресекване притока на привлечени средства. В частния сектор те намаляват с 50%, депозитите се свиват с 41% (1931 – 1934 г.) при провинциалните и малките софийски банки. Р. Аврамов, КК II, 438.
4. Като седя, лежа или когато съм прав, приближавам едни към други и към тялото си ръцете си и краката си или се навеждам, снишавам, приклякам при болка, от студ, от безпокойство или за да се поместя, събера на тясно място и др. Противоп. изправям се, изпъвам се. Аз се свивам на пезула край огъня. Н. Каралиева, ЯЧ, 13. Момиченцето се сви в краката на баща си. Н. Кирилов, ПД, 91. Тя потръпна, сви се на леглото, но не издърпа покривката, за да се завие. А. Гуляшки, СВ, 337. Трябва ли [майката] да остави милата си рожба да се свива и превива от болежки, без да се поразтича за всевъзможни от нейна страна помощи? Лил., 1884, кн. 7, 20. // Снишавам се, привеждам се, за да не се виждам, или от притеснение. Противоп. изправям се, изпъвам се. Само едно момченце се свива там на задния чин, погледва да не го види учителката, измъква червеникавото си зелче и прогризва, като зайче от него. Ст. Даскалов, ПЯ, 112. Той [Вешовски] впиваше в мене очи и сякаш ме събличаше с поглед. Аз се свивах, потръпвах. Г. Райчев, Избр. съч. I, 184. // С предл. на и в съчет. със същ. кълбо, кравай и под. Обикн. за легнало животно – събирам или доближавам главата до задните си части. Противоп. изпъвам се. Стоян подири с очи кучето си, което се бе свило на кравай на едно сухо местенце. Д. Талев, ЖС, 28. Той [таралежът] веднага се сви на кълбо, от което щръкват на всички страни множество дълги бодли. П. Петков, СП, 6. Котето попълзява по детето, качва се на коляното му и се свива там на топка. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 22. // С предл. в и в съчет. със същ., означаващо дреха. Приближавам до тялото си и една към друга ръцете си, повдигам рамене към главата си и се привеждам обикн. поради студ. Противоп. отпускам се. Есенно време цялото селце отива на пазар в градеца, времето мокро и студено, от ония години се свивам в една излитяла полушубка, а сега вървя с ямурлука и пет пари не давам. Й. Радичков, ББ, 7. Едно слабо, изтощено момче се свива в ученическата си куртка и дълго стои на края на рибарското мостче. Б. Трайков, ВО, 17. Пропръска дъжд, аз се свих в топлата жилетка. ЖД, 1969, кн. 11, 7.
5. За пръст, ръка, крак – прегъвам се в става; сгъвам се. Противоп. изпъвам се, разгъвам се, отпускам се, разпускам се. Тънките му пръсти нервно се свиха. От два дни той неведнъж посягаше с това хищно движение към вестника: да го смачка, да го хвърли в коша. В. Геновска, СГ, 11. Раните на Дима се затвориха, счупената кост зарасна, но пръстите на ръката му едва се свиваха. К. Петканов, МЗК, 119. Когато съдията му задаваше някой затруднителен въпрос, лицето му [на свидетеля] оставаше спокойно и говорът уверен, но скръстените на гърдите ръце се свиваха тревожно. Д. Попова и др., Избр. тв (превод), 632. // За колене – подгъвам се, подкосявам се от болка, страх, вълнение и под. Противоп. изпъвам се, разпускам се, отпускам се. Княгинята прекоси църквата. Когато наближи олтара, коленете ѝ се свиха от слабост. Ст. Загорчинов, ЛСС, 94. Коленете ми се подкосяваха, прегъваха се, без да се разлюлея. Сякаш кората на земята се издигаше, а от тежината на тялото ми коленете ми се свиваха. ИС, 1914, кн. 10-12, 15.
6. За лице – сгърчвам се обикн. като израз на определено състояние или настроение (недоволство, съмнение, мъка, омраза, страх и др.). Противоп. отпускам се. Червендалестото му лице се свива конвулсивно, добродушната усмивка изчезва от устните му. Л. Стоянов, Х, 92. Петю се навираше в лицето на майка си и я галеше плачешком: – Мълчи, майко, мълчи, майчице! Старата го следеше и лицето ѝ се свиваше неприятно. Не трепкаше тя от виковете на Ивана, не се трогваше от плача на снаха си. Но молбите на детето я пробождаха право в сърцето. Г. Караславов, Избр. пр V, 1979, 248. От време на време детето тежко мяташе ръцете си и глухо стенание излизаше из гърдите му. Дора трепваше и лицето ѝ се свиваше в силна мъка. Набл., 1911, кн. 1, 33. // Само мн. За вежди – събираме се, приближаваме се една към друга като израз на определено състояние или настроение (недоволство, съмнение, мъка, омраза, страх и др.); сключвам се, смръщвам се. Противоп. отпускам се. – Махнете се оттук – изкрещя Стоичко и ги подгони. Веждите се свиха над очите му и ушите му зашаваха от яд. Елин Пелин, РП, 100. Кузман забелязваше как бързо се менеше изразът на лицето му: ту се проясняваше и ставаше весело и открито, ту напротив, веждите му се свиваха, намръщваше се. Ст. Загорчинов, И, 254-255. // Само мн. За устни – притискаме се една о друга, като понякога се извиваме, изкривяваме или издаваме напред (като израз на недоволство, гняв, тъга и др.). Противоп. отпускам се. Моите устни се свиха в скръбна черта – и моите очи порониха топли сълзи. Н. Райнов, ВДБ, 28. Неговите [на войводата] устни се свиха присмехулно. Ст. Загорчинов, ДП, 92. – Ти не си хубава. Ти си – устничките му [на детето] се свиват, то е готово да се разплаче – ти си вехта. Злат., 1943, кн. 4, 170.
7. За стомах, гърло – стягам се и боля или причинявам неприятни усещания поради глад, болест, напрежение, притеснение, страх и под. Противоп. отпускам се. Чува той, че горе, в салона за хранене, дрънкат вече приборите, нареждат се вкусни яденя; стомахът му се свива, но няма кураж да стане. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 33. Стомахът му [на Райчо] се свиваше от глад. Д. Габе, МГ, 18-19. Още щом прочете Лазар първите редове на писмото, ръцете му започнаха да треперят, гърлото му се сви. Д. Талев, ПК, 643. Жорж ковбоя пак ме погледна. Стомахът ми се сви още повече: ще ме познае ли? Х. Оливер, КСК, 142.
8. Прен. Разг. За птица – спускам се стремително надолу. От гората долетя сокол, сви се над ливадите и погледна. Елин Пелин, Съч. II, 137. Но внезапно зафучава / нещо страшно в небесата: / сви се орел към земята, / сви се, иде, приближава. Ц. Церковски, СбХ, 20. Сви се сокол да го [гълъбенцето] фане. Нар. пес., СбНУ XLIII, 510.
9. Прен. Разг. За вихрушка, буря и под. – извивам се, разразявам се; свивам. Свива се вихър, гръм удря. Т. Влайков, Пр I, 105. Лъжецът: – Като вървях, братя мои, из полето, сви се една буря, един вятър – завъртя един керван от триста магарета, та чак ги в небесата дигна! Елин Пелин, ПР, 140. Припича юлско слънце, / тежка задуха земя притиска / .. / Изневидено се свий вихрушка, / дигне облак – прахове из друми, / златни ниви на талази люшка. Н. Ракитин, Ст II, 135. Свиха се, завиха / две силни ветрушки. Нар. пес., СбБрМ, 20.
10. Прен. Разг. Внезапно се появявам. Нашият край е градобитен, ще се свие некой градоносен облак откъм Рабишкото блато. Й. Радичков, ЧП, 77. „Какво ли ще стане с бедното дете?“, сви се скръбна мисъл в сърцето му. Ст. Загорчинов, ДП, 262-263. Аз всичко чух! .. / И сви се във гърди ми горък вик: / – Познава ли таквиз слова злоради / сърце, що любило е – даже миг!? К. Христов, ВС, 77.
11. Прен. С предл. в, между, помежду, сред. За село, малък град, местност и под. – разположен съм на тясно пространство; скупчвам се. Противоп. разпростирам се. Ясна есенна нощ прибулила двата планински хълма, помежду които се е свило селото. П. Тодоров, Събр. пр II, 253. Прекрасни, мощни хълмове преграждат долината, в която се е свило в завоя на реката старото Горско Косово. З. Сребров, Избр. разк., 250. Като вълк се спусна инспекторът към Търничково, свило се в падината под балкана. Ст. Даскалов, ПЯ, 105. В планини, в полета свили се села, / с къщички, сгушени, от пръти и от глина. В. Марковски, ПЗ, 287.
12. Прен. Разг. Живея, работя, спя и под. на малко, недостатъчно, тясно място. Противоп. ширя се, разпростирам се. Дано лятос пододат нашите, че тука е пò на хлад и пò на широко. Там се свиват в една стая, а тука е цяла къща. А. Каменова, ХГ, 161. – Я! Да се свива той тука на кушетката, а тя да се шири там сама на два пружинени кревата! Д. Калфов, Избр. разк., 343. Чехов пишел чудесни разкази върху перваза на прозореца. Толстой също се свивал в стаичка като манастирска килия. К, 1985, кн. 8, 15. // Само св. Отивам да живея или да работя на по-тясно място, отколкото преди. Противоп. ширя се, разпростирам се. – Ти майка си да я накараш на старини да си остави къщата, в един курник да се свий! П. Тодоров, Събр. пр II, 9. След Девети септември къщата била национализирана и братята трябвало да се свият в едното крило на първия етаж. Л. Станев, ПХ, 112.
13. Прен. Разг. Срамувам се, стеснявам се, притеснявам се, свеня се. Противоп. отпускам се. Че да не си просяшка дъщеря да се свиваш пред големите хора? Ив. Вазов, МЧ, 43. Но защо е такъв – питаше се той, като гледаше как Спиро се свива и преглъща от страх, с какво раболепие гледа военните съдии в очите. Д. Ангелов, ЖС, 149. Отначало Станка се сви и като че занемя пред този учен човек, пред този офицер. Но постепенно започна да се отпуска. Г. Караславов, ОX II, 269.
14. Прен. Разг. Не предприемам действия, не реагирам, не изразявам позиция, мнение в дадена ситуация, не съм инициативен или пробивен. Противоп. разпускам се, отпускам се. При тия думи Момчил се размърда на мястото си. Той искаше да каже нещо, да спре разказвача, па се сви, затихна. Ст. Загорчинов, ДП, 417. – Какво ще изгубим? – Избора. – Всички се свили, мълчат, въртят се около полите на жените си и зъб не смеят да обелят. Г. Караславов, СИ, 149. „Кой ще прочете домашното?“ Тоя се свива, оня се свива, даскалът дигна мене. Кр. Григоров, Р, 67. Все млади хора, много от тях за пръв път идваха в София. Предпочитаха да се свиват, да наблюдават и слушат. П. Илиев, ЛВ, 26. – Срамота е, дето сме се свили и мълчим! Хляба из ръцете ни измъкват, а ние гък не смеем да речем! – Не всякога сме се свивали, Гена, показвали сме си и ние зъбите! – подвикна Рашко. Д. Марчевски, ДВ, 130.
15. Прен. Разг. Проявявам се като скъперник, живея с недостатъчно пари или харча по-малко от това, което се налага и е нужно; стискам се. Противоп. разпускам се. Чичото на Валери страшно пестеше, на което Валери много се чудеше. Ако той ги имаше тия негови пари, щеше да живее по-нашироко, но чичо му се свиваше. Ал. Томов, П, 122.
16. Диал. Навеждам се, огъвам се, превивам се. Противоп. изправям се. Ела се свива, превива, / мома са с рода прощава. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 46. Га юнаци пееха, / бучим [на буките] се върше свиваше. Нар. пес., СбНУ XХХIХ, 21. – Свий се, свий се, мило дърво .. / от вършето до корена! Нар. пес., СбНУ XXVIII, 431. Свиват се вече и дървета до земята, бият се голи клони един о друг. Бис., 1914, кн. 28, 884.
17. Диал. Увивам се; навивам се, намотавам се, завивам се. Противоп. отвивам се, развивам се. – Моме, .. / ако сам го [колана] язе нашел, / да се свивам като него / окол твои половини. Нар. пес., СбНУ Х, 111. – Ой те тебе, тънка Недо, / .. / яко бъда язи найдил, / .. твоя гердан, / да се свивам като него / окол твойта бяла шийка. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 135.
18. Диал. Залавям се енергично да извърша нещо; запретвам се, възпретвам се (Н. Геров, РБЯ). Като му ся свил, доде да го видим, свръшил го. Н. Геров, РБЯ V, 132.
СВЍВА МЕ несв.; свѝе ме св., непрех. Изпитвам силна физическа, телесна болка в някоя част от тялото си. Досега никой не беше ми рекъл: легни, ма, Нинке! Хà, полежи си, като не ти е добре, като си болна. То ме е свивало, та ме е разглобявало, ама аз пак – де бре, де бре! О. Василев, ЖБ, 51. // В съчет. със същ., означаващо телесен орган или заболяване, или с нареч. вдясно, вляво и под. Изпитвам остра болка (при заболяване или от някаква храна) в стомах, корем, гърло или друг вътрешен орган, означен от съществителното, или на място, посочено от наречието. Стана ѝ блудкаво, сви я стомах, тя излази до огнището и се наведе, за да повърне. Г. Караславов, Тат., 262. Да молиш някого другиго да свърши работата. „Иди, моля ти се, че нещо ме свива стомах, не мога да се държа на краката.“ Б. Болгар, Б, 98. Неочаквано усети, че го свива коремът. Струваше му се, че всичките му вътрешности горят. В. Райчев, Н (превод), 163. Бащата се сгъва надве, като кога го свие язвата. В. Жеков, ТП, 9. Не е много приятно, когато човек започне да остарява. А още по-лошо е, когато периодически го свиват стомахът, черният дроб или лумбагото. Отеч., 1978, кн. 19, 20. Свива ме вляво. Там май беше сърцето. ВУНСС, 2010, бр. 588, 6. ● С предл. в и в съчет. със същ., означаващо телесен орган. Хората се натъркаляха вкъщи по креватите и се заоплакваха: един го стягало в кръста, друг го свивало в плешката, на трети под ребрата се обаждало нещо. Г. Краев, Ч, 209. – Не мога, другарю лейтенант! Нещо ме сви в корема. Кл. Цачев, СШ, 184.
◊ Свива ме / свие ме под лъжичката. Разг. 1. Изпитвам остра болка в стомаха от прегладняване. – Кога ли ще почнем яденето? Усещам нещо да ме свива под лъжичката. Гладна съм сигурно. О. Василев, ДГ, 56. 2. Измъчвам се, притеснявам се, безпокоя се много. Рада се узбунила, слисала като мишка в капан. Нещо я свива под лъжичката. М. Георгиев, Избр. разк., 67. Сега стана почти тихо. Таралежков усети, че скулите му се вдървяват неприятно и нещо го сви под лъжичката. К, 1971, кн. 4, 16. Свива ми се / свие ми се душата (душичката, душицата); свива ми се / свие ми се сърцето <на бучка (буца)>. Разг. Намирам се или изпадам в притеснено, тревожно или потиснато състояние. Отведнъж някакъв рязък, странен, болезнен вик пронизва тишината. Душата ти се свива. Из главата ти изчезват всички мисли. Елин Пелин, Съч. V, 18-19. Дядо Васил усеща, че сърцето му пак се свива. Още малко и той ще разбере защо му става мъчно, но той не иска да чопли стари рани. Й. Йовков, ЖС 1935, 115. Ленко се взираше в сбръчканите ѝ бузи, които напоследък бяха побледнели, гледаше влагата в кахърните ѝ очи и сърцето му се свиваше. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 203. Свивам / свия врата някому. Разг. Накарвам някого да ми се подчини, сломявам неговото непокорство, съпротива, инат. – Не се търпи веке тая християнска мъка по Турско. Реките почервенеха от християнска кръв. Дайте си ръката да свиеме врата на турчина, да даде той свобода на Болгария, на Босна и Херцеговина. Д. Талев, Съч. IV, 456. Свивам / свия врат; свивам / свия глава1 пред някого или нещо. Разг. Примирявам се, подчинявам се, отстъпвам пред някого или нещо, без да се съпротивлявам. Ония, у които чувството за правда и лично достойнство било силно и не им позволявало „да свиват врат“, по онова време са били все още малцина. Представител на тия малцина е главният герой на повестта. Г. Константинов, ПР, 112. Като последни и окаяни роби, те [демократите] свиха врат пред всемогущия властелин и се надпреварват в любоугодничество и лакейство. Свет., 1910, бр. 16, 1. Сега, подел той, ние, достойните и здрави телом и духом наследници на ония славни поколения, свиваме глава пред ония, които не смееха да ни погледнат. Ст. Шангов и др., ЕА, 14. В това време, когато се рушеше светото ни дело, покойният председател на братството ни Наум Белев, изоставил задълженията към семейството си и пренебрегнал материалните си интереси, бе измежду ония първи, които не се уплашиха и не свиха глава пред заплашващото зло. В. Пундев, СЗ, 139. Свивам / свия глава2. Диал. Преспивам, пренощувам, подслонявам се. Ще дели залък с псета и ще свива глава вечер в позорно легло при най-долните от стражата! Това аз исках! Н. Райнов, ВДБ, 107. Свивам / свия дом (семейство). Книж. Създавам семейство, домашно огнище. Сега Гюла щеше да му пристане, щяха да свият дом като другите. П. Константинов, ПИГ, 130. – Трябва час по-скоро да се даде квартира на новодомците. Не може така – наш другар е решил да свие семейство, дом, а да няма къде да се приюти! Кл. Цачев, В, 145. Свивам / свия един. Разг. Грубо. Удрям някого. – Моят пергел! Мама каза да ми го дадеш! – Я се обирай, докато не съм ти свил един! – изстъпи се Драган. Б. Болгар, Б, 230. Свивам / свия змийско гнездо. Книж. Създавам кръг, група от зли, непочтени хора, чиято цел е да пакостят (обикн. в организация, партия и др.). След двегодишно съществуване фашистите разтуриха Свогенското учителско дружество и ни прехвърлиха към Софийското. Врагът не можа да свие здраво змийско гнездо в учителските среди. К. Митев, ПБ, 207. Свивам / свия знамето (знамената). Книж.; Свивам / свия байрака. Разг. Преставам да действам, да се боря, да се противопоставям на някого или се признавам за победен при спор. Това той направи главно заради Сашо, който, когато мечтаеха, най-буйно мечтаеше от всички, а дойдеше ли до действия, пръв свиваше знамената. С. Чернишев, ВМ, 12. – Тодоре, Тодоре... Защо да се излагаме пред човека? Нали искаше да ги [парите] дадеш на циганката, може да я извикаме, ако искаш, тя ще каже всичко. – Няма нужда – сви байрака Тодор. Г. Богданов, ЗР, 47. Ако дойде до една митническа война, не сме ние, които ще бъдем принудени първи да свием знамето и преклоним глава. НарС, 1911, бр. 16, 1. Свивам / свия каиша. Разг. 1. Гладувам, не си дояждам, тъй като съм много беден. 2. Живея икономично, не харча много. Свивам / свия колана. Разг. Живея по-бедно, отколкото преди, гладувам, не си дояждам. – След революцията ще бъда най-богатият обитател на Ючбунар. А дотогава – търпение. Ще свиваме колана. С. Таджер, ПНМ, 90. Досега свивахме колана, но вече е време за стопанско оживление. Трябва да се откриват нови работни места. Икон., 2012, кн. 16, 26. Лесно е да гледаш в канчето на хората какво ядели, вместо да си дадеш сметка дали щяха да се лишават и да свиват колана толкова много, ако повече пари оставаха у тях, вместо да им ги отнемат. Д, 2015, бр. 278, 11. Свивам / свия криле (крила). Разг. Прекратявам нещо, отказвам се да върша нещо, да мисля по определен начин и под. Залиташ, защо си още млад и още нищо не знаеш. Ама я да ти гребат житото из коша, па да те удари град, тогава ще те питам няма ли да свиеш криле и ти. Злат., 1939, кн. 3, 132. Свивам / свия луба някому. Диал. Заставям някого да престане да своеволничи; усмирявам, укротявам. Свивам / свия <някакъв> номер някому; свивам / свия <някакви> номерà някому. Жарг. Съзнателно устройвам лоша шега на някого, подигравам го за някаква постъпка или му създавам някаква неприятност. Познаваше я едва от няколко часа. Хубаво наивно зверче, което си вярва, че е потресаващо освободена мацка и има правото да свие номер на приятеля си. И. Велчев, КЕЛ I, 6. Да си призная, стана ми жал за Кунито. Защо му свих този жесток номер, мисля си, защо го накарах да измине седемстотин километра? Когато се върнах в нашия град, заварих Кунито в квартирата си. Беше успял да я отнеме в мое отсъствие и бързаше да намъкне парцалите на сестра си. Сега съм наумил да му свия един още по-гаден номер. И. Петров, ЕР, 88. Свивам / свия опашка; свивам си / свия си опашката. Разг.; Свивам / свия куйрук; свивам си / свия си куйрука. Диал. Преставам да се съпротивлявам или да върша своеволия, защото се уплашвам или се съобразявам с нещо и ставам мирен, кротък. Свих си опашката, плюх си на петите и беж да ме няма! К. Петканов, ОБ, 160. Ще възнегодува някой и аз ще свия тутакси опашка. И вие ще свиете опашка, другарю, ако мислите като мен! А. Гуляшки, Ч, 53. Сега вече не го интересували кредиторите, те щели да си свият, щат не щат, опашките, когато вестта за великото откритие стигне до ушите на краля. За щастие кредиторите и без това си били свили опашките. П. Незнакомов, РПО, 72. Свивам / свия опашката на някого. Разг.; Свивам / свия куйрука на някого. Диал. Държа се строго с някого и не му позволявам да постъпва своеволно. Прилична жена била, не като първата, макар да е устатичка и отворена, но той държал здраво дизгините, свивал ѝ куйрука. К. Бакърджиева и др., ТМЕ [еа]. Свивам / свия перките на някого. Жарг. Държа се строго, скарвам се остро някому и го заставям да се подчинява, да се държи прилично, дисциплинирано, почтително, да не своеволничи. Началникът ми свива перките непрекъснато, значи, така ми е писнало, ще взема да ида тракторист. СбХС, 332. Свивам / свия полите си пред някого. Разг. Държа се с уважение или почтително към някого. Ние уважаваме свещениците, а учителите са така също наши свещеници, пред които ние трябва да свиваме полите си, а не тия пред нас. Л. Каравелов, Събр. съч. VII, 1967, 120. Ако желаете да ви хвалят хората и ако ви се иска да живеете наготово, то свивайте полите си даже и пред ония свои благодетели, които ви хранят само с мазни обещания. Хр. Ботев, ПФ, 55. Свивам / свия примката около шията на някого. Разг. Правя положението на някого още по-лошо и неблагоприятно. Когато усетиха, че жандармерийските пълчища свиха примката около шията им [на партизаните], решиха се на нещо, което винаги избягваха: да се разделят. В. Андреев, ПР, 80. Свивам / свия рамене (рамена). Разг. 1. Показвам, че не зная нещо, за което ме питат, или изразявам недоумение (обикн. придружено със съответния жест). – Вячеслав Силаба! Няма ли такъв човек между вас? Свиваме рамене. Изглежда, че няма. К. Кюлявков, СПП, 71. Кое от туй, което се говореше, беше истина, никой не можеше да каже. Свиваше рамене и комендантът на града – и той още нямаше официални известия. Ст. Чилингиров, ТМС, 57. Повикат Иван Леков и питат го: – Е, Иване чорбаджи, ти даде ли на Симон 20 лири за комитета? – Аз тоя човек не познавам. – А бе Иване, помисли си, да не си забравил. Иван си саде свива рамена. – Не съм, не съм, не знам. Т. Манев, П, 43. 2. Изразявам равнодушие, незаинтересованост, нехаене, примирение или снизходителност към някого или към нещо (обикн. придружено със съответния жест). Когато се уверява, че разговорът не може да се подхване, той поглежда часовника си и предлага да се върнат и тримата с таксито. Яворов отказва: не искал да се прибере толкова рано. Лора свива рамене. Сбогуват се. М. Кремен, РЯ I, 346. – Публиката трябва да се смее... Бързай! – Третия звънец... Директора свива рамене и като отминава, презрително процежда: – Клоун! МИзк., 1923, кн. 6, 92. Свивам / свия сармите някому. Разг. Скарвам се остро на някого, заставям го да се смири, да мирува. Казвам им в общината: „А бе свийте му сармите на този тип!“. Нямало как. Няма зер! Я да ми падне в ръчичките, че да видиш няма ли! С. Чернишев, ВМ, 65. Бойко няколко пъти го уверил, че нямал нищо общо с глупостите на бащиния му шофьор и че баща му бил здравата свил сармите на шофьора. Ем. Манов, МПЛ, 176. Свивам / свия юздите (юздата, юлара) на някого. Разг. Ставам строг в отношението си към някого и не му позволявам да върши каквото си иска, да своеволничи. Драгоданоглу: – Родители не поменувай. Аз имам писмо от тях. Те ми пишат да ти свия юздите. Да те вкарам в правия път... Ти си в моята къща, в моите ръце, в моята власт. П. К. Яворов, Съч. І, 1993, 298. Мислеше за бащиния си приятел и го кореше в ума си, задето не е свил навремето юздите на синовете си, а ги е оставил да вършат глупости. Ем. Станев, ИК I и II, 162. Йордан: – Аз ще говоря с батя Петра да му свие юздата. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 173. Свивам / свия юмрук (юмруци, пестник, пестници). Разг. Проявявам въздържание, за да не покажа гнева си, или изразявам закана, че ще отмъстя на някого, ще накажа някого. В никой случай ако имат две ризи на гърба си, не дават едната на ближния, и ако да ги удариш по единия образ, те, поганците, не си подлагат и другата буза, ами свиват юмрук. Сл. Македонски, ЕЗС, 21. – Слушай! – става той и свива юмруци. – Веднага си обирай крушите оттука и само да ми се мернеш вече по плажа, ще те направя на кайма! Тарас, СГ, 84. 2. Рилски не понесе надутите думи на Катерински и за изненада на всички избухна и сви пестник срещу лицето на историка. К. Петканов, В, 204. Свивам се / свия се в кожата (кожичката) си. Разг. Изпитвам страх и се спотайвам, не предприемам нищо. Нека да бръщолевят, нека да се свиват в кожата си опортюнистите и страхливците! К. Ламбрев, СП, 106. Свивам се / свия се в полата (полите) на жена си. Разг. Ирон. Стоя вкъщи и обикн. не се интересувам от обществените проблеми, не участвам в обществения живот. – Тя си стоеше като кукувиче в стаята по цели дни. – Мъжът ѝ не стоеше ли при нея? – А че стоеше! Но един мъж, то се знае, не може да се свие в полите на жена си… П. Вежинов, СЗ [еа]. Свивам се / свия се в черупката си. Разг. 1. Не смея да предприема нищо, наплашен съм и се спотайвам. Сега враговете се бяха свили в черупките си и генералът от съпротивата пътуваше без верния си телохранител. Д. Димов, Т, 688. Бедният човек е ограничен, няма замах на мисълта, липсва му смелост, предприемчивост, той се свива в черупката си и изостава в живота. Н. Каралиева, РП, 66. Убийците, които с толкова „смелост“ стреляха из засада в тила на своите жертви, се оказват страхливци – те се свиват в черупките си, а вождът им избягва в чужбина при своите господари. Е. Каранфилов, Б, 598. 2. Изолирам се от хората или общувам с тесен кръг хора и преставам да съм активен, задоволявам се с това, което имам. Можем ли вместо само напред, да тръгнем нагоре? Да се опитаме да се протегнем нависоко, а не да се свиваме в черупката си, в малките си сгради и с малкото си хора? А. Нейкова, УЧА V, 109. Свивам се / свия се за пет пари. Разг. Живея крайно пестеливо, почти изнемогвам материално и не си позволявам да харча и най-малка сума. – Никаква сватба, няма време да гощаваме хората, пък сетне да се свиваме за пет пари. Г. Караславов, Избр. съч. I, 338. Откак той потъна там млад и зелен, нищичко не бяха купили за себе си, за вкъщи. Свиваха се [старците] за пет пари и кой каквото припечелваше, всичко в затвора отиваше. Г. Караславов, Т, 44. Свивам се / свия се като коза в дъжд. Диал. Чувствам се смутен, неловко, неудобно. След два-три часа хе чак ще пристигне [докторът], запотен и капнал от умора. Хвърли палтото и пак отива да се целува, знаеш, и пак: – Маминко! – Бубиии!... – Живот – въздиша тихо Анастасийка, – щастие и блаженство! А аз се свивам като коза в дъжд, нали така, и няма какво да възразя. Чудомир, Избр. пр, 239-240. Свивам се / свия се на ер голям. Разг. 1. Много ми е студено. В стаята ми няма отопление, тая нощ ще се свивам на ер голям. 2. Ходя прегърбен, много съм се прегърбил. Я се изправи, какво си се свил на ер голям. Свивам се / свия се на кравай. Разг. Живея в недоимък, бедно или крайно скромно, зле съм материално. Такова беше тогава времето, земеделските произведения имаха цена, хората се пълнеха с пари, чиновниците, които чакаха само на една заплата, се свиваха на кравай. Г. Караславов, Избр. съч. II, 190. Свивам <си> / свия <си> гнездо. Книж. 1. Създавам си свой дом, свое семейство. – Знаете – дигна глава той и в очите му отново светна усмивка, – аз имам син, петгодишен син. – А, значи и вие сте свили гнездо? – тихо промълви младата жена. К. Константинов, Избр. разк., 113-114. – Губим си младините, бай Василе. Кога ще свием гнездо, кога челяд ще отгледаме, кога и ние ще разберем нещо от този божи свят... Ст. Дичев, ЗС II, 142. 2. Някъде. Разположен съм някъде; намирам се. И някъде всред тази верига се намираха усойни и непристъпни скали, в които бе свил гнездо партизанският щаб – четворка от безстрашни и силни мъже. Д. Димов, Т, 691. 3. Някъде, в нещо. За чувство, мисъл и под. – появявам се, загнездвам се. Безгрижието скоро сви гнездо във всяка душа. Й. Йовков, Разк. II, 124. Злобата, която бе свила гнездо в сърцата на някои негови [на Д. Дебелянов] приятели и покровители, го накара да тръгне по други пътища, където свежото му дарование беше осъдено предварително на смърт. ЛГ, 1941, бр. 525, 4. Възпитателят не тряба да допуска скръбта да си свие гнездо в душата на възпитаника. Просв., 1911, кн. 9, 326. Свивам си / свия си парцалите (дрипите). Обикн. в св. Разг. 1. Примирявам се с нещо, укротявам се, не смея да се противопоставя; подчинявам се, кротувам, мирувам. – Много си смешен с твоята глупава любов! Защо се увираш, дето не ти е мястото? Свивай си парцалите с твоето нищожество... – мълвеше си горчиво Хилков в унизително съзнание за пълното си безсилие и незначителност. Ив. Вазов, Събр. съч. ІХ, 1976, 416-417. Това стана, защото ся каза на послушното българско правителство, че то трябва да си свива парцалите в интереса на руската политика. Плов., 1902, бр. 1175, 1. 2. Отивам си, махам се отнякъде. Тяхното [на въстаниците] появяване отслабило преследванията. Помаците се прибрали по домовете си, аскерите си свили парцалите и заптиите офейкали в града. В. Георгиев и др., ИБД I (2), 392. Свивам <си> / свия <си> перките. Жарг. Преставам да се държа надменно, недисциплинирано, непочтително и под. и започвам да имам прилично поведение. Стана вече така, че не бива много-много да вириш нос. Свиваш си перките и казваш: благодаря, началник! Р. Маркова, ЖОК (превод), 62. – Трябваше да знаете – или отново криете нещо? Естествено, че криех, но свих перки още повече и изхленчих: – Как можете, господин Невзат! Опитвам се да ви помогна. Полицейският началник изсумтя и ми размаха пръст. Е. Кирчева, УС (превод), 493. Свивам си / свия си перушината. Разг. Преставам да се съпротивлявам или да върша своеволия, защото се уплашвам или се съобразявам с нещо или някого. – Аз жената я остава да си гледа децата и да върти чекръка, а пък аз си върша каквото си знам. Земе ли нящо да кряка, дам ѝ два-три по гърба и тя си свие перушината. Т. Влайков, Съч. II, 131. Свивам <си> / свия <си> платната. Разг. Отстъпвам от мнението, позицията си и правя компромис. Свих платната и като блудния син един ден потропах в Управлението. Л. Петков, ГЦ, 36. – Караш ме да ти се чудя. Уж свиваш платната, а пак въртиш, сучеш. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 37. Свивам си / свия си полите. Диал. За мома – пазя девствеността си, моминската си чест. – Плачеш! Която не си е свивала полите, по сватбата ѝ ще я разплачат още повече. П. Тодоров, Събр. пр II, 285. – Аз има 150 да съм любил и лъгал, те пак моми и аз пак момък. – Горко им дошло, да си свиват полите. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 14. Свивам си / свия си устата (езика <зад зъбите>); свивам <си> / свия <си> дългия език. Разг. Грубо.; Свивам си / свия си ченето. Диал. Грубо. Внимавам какво говоря, въздържам се да говоря необмислено, неуместни или обидни думи. Друг път да си свива устата и да не дрънка работи, които не са за нея! Ст. Л. Костов, Г, 97. Нов смях се понесе из къщата. – А пък ти, комшу, пини [пийни] малко студена водица – закачи Стойко съседа си Рашка. – Я си свивай устата, да не замахна с кюскията – ядно прецеди през зъби Рашко. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 20. – Свивай си езика зад зъбите, да не го прехапеш ей сега! П. Тодоров, Събр. пр II, 360. Свила <ми> се <е> змия в кесията. Разг. Голям скъперник съм, свиди ми се да дам пари за нещо. – Не дава нито счупен бан. Свила му се змия в кесията. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 12. – Стига, стига. Я почерпи, да не ти се й свила змия в кесията. М. Кънчев, В 2006, 287. Свила ми се е змия в пазвата; свила се <е> змия в пазвата ми. Разг. Смятам някого за близък, без да подозирам, че той всъщност ми е враг, че ми мисли злото. – Така е – продължи Герган, – вместо нашата кооперация да се занимава с тази работа, занимават се други хора. И ние се чудим защо така безбожно ни ограбват. – Змия се свила в пазвата ни, Гергане! – обади се старият учител бай Васил Караиванов. К. Калчев, ЖП, 16. Свил се като какавида. Разг. Казва се за притеснен, уплашен човек. Свил съм се като кокоши задник. Разг. Грубо. Проявявам скъперничество, свиди ми се, не смея да похарча пари за нещо или да услужа някому с пари. – Червив си с пари, пък си се свил като кокоши задник! К. Калчев, ЖП, 158. Стомахът ми се свива / свие на буца (топка). Разг. Притеснявам се от нещо или някого. Стомахът му се беше свил на буца и не можеше да се отпусне. Тази червенокоса поразница е толкова изобретателна! Дали няма да се появи отново с някой нов, неочакван трик – да го направи за смях точно по време на собствения му празник! Зл. Енев, ПП, 233.
*свѝвам; свѝя Прен. Намалявам, ограничавам нещо (разходи, потребление и др.). Ръководството на приватизираната фирма може да свие персонала. 24 ч/2000/181. Домакинствата свиват потреблението на основните хранителни стоки. С/2000/218.