гу̀швам - първо лице, единствено число, сегашно време гу̀шваш - второ лице, единствено число, сегашно време гу̀шва - трето лице, единствено число, минало свършено време гу̀шваме - първо лице, множествено число, сегашно време гу̀швате - второ лице, множествено число, сегашно време гу̀шват - трето лице, множествено число, сегашно време гу̀швах - първо лице, единствено число, минало несвършено време гу̀швахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време гу̀швахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време гу̀шваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време гу̀шваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време гу̀швай - второ лице, единствено число, повелително наклонение гу̀швайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение гу̀шващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие гу̀шващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие гу̀шващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие гу̀шваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие гу̀шващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие гу̀шващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие гу̀шващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие гу̀шващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие гу̀шващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие гу̀швайки - деепричастие гу̀швал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие гу̀швалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие гу̀швалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие гу̀швала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие гу̀швалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие гу̀швало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие гу̀швалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие гу̀швали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие гу̀швалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие гу̀шван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие гу̀швания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие гу̀шваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие гу̀швана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие гу̀шваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие гу̀швано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие гу̀шваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие гу̀швани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие гу̀шваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ГУ̀ШВАМ, -аш, несв.; гу̀шна, -еш, мин. св. гу̀шнах, прич. мин. страд. гу̀шнат, св., прех. 1. Бързо, изведнъж гуша (в 1 и 2 знач.). Неда изхлипа и гушна глава до гърдите му, за да скрие бликналите сълзи. Х. Русев, ПЗ, 327. Изтичах в обора, извадих клетката от скришното място.., и с разтреперани ръце измъкнах от нея птичето. Сетне го гушнах до гърдите си и дебнешком го отнесох при гнездото. Г. Русафов, ИТБД, 41. Така свикна с нас, че все се въртеше около поста, идваше и съвсем близко — ръка да подадеш, и ще я хванеш. Опитвах се понякога, но тя [катеричката] ловко се метваше на буките — и винаги ми докривяваше, че не мога да я гушна, да я погаля. В. Андреев, ПП, 5. Кога Дойка го видела / се спущила, го гушнала: / „Леле брате, мило брате!“ Нар. пес., СбБрМ, 318.
2. Нов. Разг. Нeодобр. Взeмам, изкарвам обикн. много пари. Рeй Чарлз гушва по 100 000 долара на соарe. 24 часа, 2000, бр. 330, 32. И да e гушнала милиончeто, тялото си e нeйно. Трябва ли да сe говори за проституция? ВЖ, 1998, бр. 23, 16. гушвам се, гушна се страд. и взаим. На дървцата — три пилена, / три пилена — голобчина; / едно пегет — на вечера: / вечерайте, две луди, легнете си! / Друго пеге, Яно, на полноки: / Разбудете се, две луди, гушнете се! Нар. пес., СбБрМ, 401.
◇ Гушвам / гушна букeтчeто (босилeка). Нов. Жарг. Умирам. Докато тръгнe здравноосигуритeлната каса, българинът или щe e 100 % здрав, или щe e гушнал босилeка. ДТ, 1999, бр. 128, 3. — Щe взeмeш да гушнeш букeтчeто, както я караш.
ГУ̀ШВАМ СЕ несв.; гу̀шна се св., непрех. Бързо, изведнъж се гуша (във 2, 3, 4 знач.). — Какво работи търговецът на тютюн? — попита тя баща си и се гушна в скута му като котенце. М. Кюркчиев, ВВ, 61. — Пусни ме да видя колибата ти. Аз се отместих от вратата. Тя се гушна вътре като врабец в гнездо и се тръшна на сеното. Елин Пелин, Съч. II, 66. Колата ги понесе през Искърското дефиле.. Напразно Вълнаров се мъчеше да я разсее по пътя, тя само се усмихваше от учтивост и се гушваше в ъгъла. Ст. Даскалов, СЛ, 362. Също като Змей-горянин Василак грабна през кръста Тодорка, метна я на коня и той ги понесе нагоре.. Тодорка се гушна в пазвата на змея и тъй си притихна, като пиле в топло гнездо. Ст. Станчев, ПЯС, 64. Уж пръв да стана на Нова година, ала както си се бях гушнал под чергата, чух в просъница дрънчене. Г. Марковски, СК, 9.
гу̀швам, -аш, несв; гу̀шна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Неодобр. Вземам, изкарвам обикн. много пари. Рей Чарлз гушва по 100 000 долара на соаре. 24 ч/2000/330. И да е гушнала милиона, тялото си е нейно. Трябва ли да се говори за проституция? ВЖ/1998/23.
◊Гушвам / гушна букетчето (босилека). Жарг. Умирам. Докато тръгне здравноосигурителната каса, българинът или ще е 100 процента здрав, или ще е гушнал босилека. ДТ/1999/128. - Ще вземеш да гушнеш букетчето, както я караш.