задѝгам - първо лице, единствено число, сегашно време задѝгаш - второ лице, единствено число, сегашно време задѝга - трето лице, единствено число, минало свършено време задѝгаме - първо лице, множествено число, сегашно време задѝгате - второ лице, множествено число, сегашно време задѝгат - трето лице, множествено число, сегашно време задѝгах - първо лице, единствено число, минало несвършено време задѝгахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време задѝгахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време задѝгаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време задѝгаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време задѝгай - второ лице, единствено число, повелително наклонение задѝгайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение задѝгащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие задѝгащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие задѝгащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие задѝгаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие задѝгащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие задѝгащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие задѝгащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие задѝгащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие задѝгащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие задѝгайки - деепричастие задѝгал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие задѝгалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие задѝгалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие задѝгала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие задѝгалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие задѝгало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие задѝгалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие задѝгали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие задѝгалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие задѝган - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие задѝгания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие задѝганият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие задѝгана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие задѝганата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие задѝгано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие задѝганото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие задѝгани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие задѝганите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАДЍГАМ1, -аш, св.,
прех. Разг. Започна да дигам; завдигам1. Момците бавно задигаха глави – изненадани и ухилени. А. Страшимиров, К, 5. задигам се страд. Дръжте го! Пребийте го! Задигаха се, засваляха се тояги все на едно място. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 138.See moreЗАДЍГАМ СЕ св., непрех. Разг. Започна да се дигам; завдигам се.
ЗАДЍГАМ2, -аш, несв.; задѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. задѝгнат, св., прех. 1. Разг. Вземам без позволение; открадвам. Васко се замисли и решително предложи: – Хайде да откраднем фенерчето от техника. Аз ще го задигна. В. Ченков, СНД, 128. Хитлеристите бяха задигнали със себе си последните храни, бяха изстискали последните капки кръв от бледите лица на виенчани. П. Вежинов, НС, 92. Но веднъж, подир тежък безпричинен побой, Жак прибра в джоба свидетелството си, което беше едничката му лична вещ, задигна половин хляб от кухнята и избяга от къщи. Б. Райнов, ДВ, 251-252. // Отвличам, откарвам насила някого със себе си. От някои села са задигнали почти всички мъжки жители. Особено са нарочени ония села, дето има убити турци. К. Величков, ПССъч. I, 66.
2. Диал. Вдигам, издигам. Орелът я задига / и в облаците с нея стига. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 281. Дор туй си змея издума / и си Рада задигна, / издигна горе в небеса / до високите канари, у широките пещери. Христом. ВВ II, 237. задигам се, задигна се страд.
ЗАДЍГАМ СЕ несв.; задѝгна се св., непрех. Диал. Вдигам се, завдигам се. Направете ми туй задължение, земете няколко глътки от тоя лек. Аз отстраних чашата с ръка и се задигнах на постелката си, но направих туй с голямо напъване, защото страшно ми се виеше свят. ССГ (превод), 15. Къде обед през тоя ден светлото пролетно време се помрачи: цели стени черни облаци се задигнаха откъм Балкана. А. Страшимиров, Съч. I, 231.
– Друга (остар. и диал.) форма: завдѝгам.