отмъ̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време отмъ̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време отмъ̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време отмъ̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време отмъ̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време отмъ̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време отмъ̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отмъ̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отмъ̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отмъ̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отмъ̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отмъ̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отмъ̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отмъ̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отмъ̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отмъ̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отмъ̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отмъ̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отмъ̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отмъ̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отмъ̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отмъ̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отмъ̀квайки - деепричастие отмъ̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отмъ̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отмъ̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отмъ̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отмъ̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отмъ̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отмъ̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отмъ̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отмъ̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отмъ̀кван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отмъ̀квания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отмъ̀кваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отмъ̀квана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отмъ̀кваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отмъ̀квано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отмъ̀кваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отмъ̀квани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отмъ̀кваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТМЪ̀КВАМ, -аш, несв.; отмъ̀кна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. отмъ̀кнат, св., прех. 1. С мъкнене, с влачене отнасям, откарвам нещо (обикн. тежко) някъде; замъквам, завличам. Няколко здравеняци отмъкнаха крушата към ливадите по пътя. Кр. Григоров, ОНУ, 158. Дине трудно отмъкна до перона тежкия куфар. Д. Бегунов, ЧОД,15. Тъкмо в тая минута по макарата остро затрака синджир и човекът.. пое пълния тулум, мокър и лъснат от водата, която се плискаше по него. Той го отмъкна до улука. Й. Йовков, ЧКГ, 55-56. Двете с Куна отмъкнаха пълната торба до колата. К. Петканов, МЗК, 80. Изтръшка [вълкът] овцете, след това метна на гърба си най-охранената и я отмъкна в гората. Ив. Планински, БС, 87. // С мъкнене, с тътрене отвеждам, замъквам някого някъде. Брашнаров сви устни презрително и се обърна към Костадиница, гласът му беше пълен със закана: — Кажи ѝ да се прибере веднага дома, че... за косите ще я отмъкна чак там! Д. Талев, ПК, 443. Момците се надпреварваха да се хващат до мене.. Един ме отмъкна, ба, кажи речи, до улицата си. Н. Каралиева, АЧ, 81. И тя [майката] разказваше как девойката обича да се излежава край огъня, как я примъкват и отмъкват и как ѝ слагат яденето в устата. П. СбХ, 101.See more2. Отвеждам, откарвам някого някъде, обикн. насила. И учителите не оставяха да си гледат спокойно учението — един ден току нахълтаха стражари и отмъкнаха стария учител Пешев. Сп. Кралевски, ВО, 81. Царските агенти го заловиха три години по-късно, сложиха му пранги на краката и го отмъкнаха в най-затънтените кътища на Сибир. А. Каралийчев, НЧ, 154. — Ако на тях се е сторило така, то мойте очи да не лъжат нещо. Но кой знае какво е направил Манчо... Кой знае къде я е отмъкнал. Кр. Григоров, И, 118.
3. За природни стихии, обикн. вода, вятър и под. — отнасям със себе си, с течението си нещо, някого. Вечерта като придойде Арда инженер Чалъков хуква да спасява булдозера, че водите щяха да го отмъкнат. Бл. Димитрова, ПКС, 30. По-големите забелязаха, че ако се оставят само на течението водата ще отклони флотилията вляво от парка и ще ги отмъкне към Дунава, а там вече ги очакваше истинска гибел. П. Здравков, НД, 38. — Понякога туй бива — да се загуби лодка в открито море! — каза Неджеб. — Ако те хване вятърът от Балчик, може да те отмъкне до Синоп. П. Вежинов, ДБ, 259. Плодовете на това интересно растение, преживяло ледената епоха, все още се срещат покрай Дунав и водите му ги отмъкват в морето. Н. Боев, Г, 160.
4. Разг. Открадвам, присвоявам; замъквам, задигам. През входната врата се прокрадна малчуганът.. Очичките му се въртяха, умът му трескаво работеше, кроеше план как да отмъкне обръча, който сега лежеше на пейката. П. Проданов, С, 49-50. — Тъй било то!... Като са строги законите им, да изловят крадците... Ама не ги ловят, ки!... Защо им са!... Лани две торби папурено брашно ни отмъкнаха... К. Калчев, ПИЖ, 23. Той ли се интересуваше защо стълбището им е осветено неравномерно — тъмно и светло се редуват, кажи-речи през етаж?... Ами защото редовно ни отмъкват електрическите крушки! Ат. Мандаджиев, С, 1980, кн. 1, 11. отмъквам се, отмъкна се страд.
ОТМЪ̀КВАМ СЕ несв.; отмъ̀кна се св., непрех. 1. Рядко. Отивам с усилия някъде далече; замъквам се, завличам се. Денем всички отиваха на работа и селото запустяваше.. Даже децата и кучетата се отмъкваха към нивите. Елин Пелин, Съч. III, 46.
2. Диал. Отдалечавам се, отстранявам се, оттеглям се, отмествам се. — Е, сега ще ми кажеш ли? — запита брат му .., прекръсти се и леко се оттегли от софрата. — Да ти кажа — отвърна Димитър и също се отмъкна. В. Геновска, СГ, 260-261. — Видиш ли, комшийке, че не трябва да се отмъкваш като седнах при тебе? — подфърли Рашко. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 17. Щом Ценка го видя, тя бързо се отмъкна в двора. Ив. Вазов, Съч. VIII, 123.