крѝввам - първо лице, единствено число, сегашно време крѝвваш - второ лице, единствено число, сегашно време крѝвва - трето лице, единствено число, минало свършено време крѝвваме - първо лице, множествено число, сегашно време крѝввате - второ лице, множествено число, сегашно време крѝвват - трето лице, множествено число, сегашно време крѝввах - първо лице, единствено число, минало несвършено време крѝввахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време крѝввахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време крѝвваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време крѝвваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време крѝввай - второ лице, единствено число, повелително наклонение крѝввайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение крѝвващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие крѝвващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие крѝвващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие крѝвваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие крѝвващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие крѝвващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие крѝвващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие крѝвващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие крѝвващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие крѝввайки - деепричастие крѝввал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие крѝввалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие крѝввалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие крѝввала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие крѝввалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие крѝввало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие крѝввалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие крѝввали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие крѝввалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
КРЍВВАМ, -аш, несв.; крѝвна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. крѝвнат, св., непрех. 1. При движение — променям първоначалната си посока, като изведнъж започвам да се движа в нова посока; завивам, отклонявам се. — Стой! Отбивай наляво! — провикна се водачът на кервана .. Целият керван кривна, заскърцаха осите и тегличите, тропотът на волските копита заглъхна в мокрото шумолене на изсушената трева. А. Каралийчев, СР, 34. Той минаваше през чаршията, кривваше покрай градския часовник, пресичаше пазара, а хората се извръщаха да го гледат. Ст. Дичев, ЗС I, 263. Множество пъти например един мой приятел шофьор, возейки ме по пътищата, без да ме пита, е кривнал настрана от главния път и ме е отвеждал край някоя природна забележителност. Челкаш, ОП, 61. Василев продължи към завода, но като го наближи, кривна между зеленчуковите градини, заобиколи ги и се върна в града. X. Русев, ПЗ, 241. // Тръгвам по път, улица и под., който е встрани от улицата, пътя, посоката, по която съм се движел до този момент. Виждат се хотели, живописни вили, .. Ние кривнахме из алеята, и всичко се загуби. Ал. Константинов, БПр,1893, кн. 5, 55. Улиците там се изпълниха с люде. Които се бояха или не искаха да се месят в тая работа, преди това още изпоизостанаха или кривваха по странични улици, или се шмугваха по отворените порти. Д. Талев, ГЧ, 193. Те тръгнаха уловени за ръка, кривнаха от главната улица по една напречна калдъръмена уличка и поеха към хълма нагоре. В. Нешков, Н, 457. Беше вече привечер и наслуки тръгнах по улиците. .. Кривнах по една улица и почнах да оглеждам хората, витрините, зданията. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 18. // Прен. За път, пътека — сменям посоката си, правя завой; завивам, отклонявам се. Пътеката кривна към Горница. Л. Михайлова, Ж, 41. Вървели сме не зная колко, докато най-сетне пътеката кривна наляво. Н. Хайтов, ШГ, 254. Долът скоро кривна и се провре под едно дървено мостче на пътя. Д. Талев, ЖС, 32. Още на времето Чернев помоли планоснимача да измести малко вдясно улицата, тъй че вместо през градината на Мутафчията, както беше правилно, да кривне през хармана и през градината на Герган Кеманларски. К. Калчев, ЖП, 32.
2. Отивам някъде, отправям се към нещо или посещавам някое определено място, като за тази цел променям посоката на предварителното си движение; отбивам се. Те се провряха между навалицата на перона, промъкнаха се през току-що пристигналия влак от Пловдив и тутакси кривнаха към третия коловоз, където беше установен немският ешалон. А. Гуляшки, Л, 519. Тъмно беше вече, когато Матей Преображенски похлопа на портата в къщата на учителя Киро Петров .. — Добре дошъл! Помислих, че си кривнал към друго някое село. Д. Марчевски, ДБ, 15. Той кривна в Мандювото кафене, влезе вътре и се залепи тихо и незабелязано до прозорчето, което гледаше право на улицата. Г. Караславов, Тат., 156-157. След малко и колата на дядо Стоян кривна в един разграден запустял двор, който опираше в дъното до стръмния бряг, обрасъл със сливак, глогини и шипки. П. Здравков, НД, 122. // Като променям неочаквано посоката на движение, стигам до място, което е непредвидено, неочаквано. Ножът се изплъзна от десницата му, кривна и посече показалеца на лявата ръка. К. Петканов, ЗлЗ, 102.
3. За предмет (обикн. с вертикално положение в пространството) — не стоя прав, изправен, а се накланям встрани; криввам се. — Не сте ли виждали как е кривнал куминът ми — добавяше друг. Кр. Григоров, Н, 119. Той [великан-скала] е кривнал и се е наклонил умислен над пътя и ти се струва, че на всеки миг ще се откърти от стръмната урва и ще падне с трясък. Ив. Вазов, Съч. XV, 7.
4. Прех. В съчет. с глава, врат. Накланям или завъртам глава леко встрани, обикн. като жест, съпътстващ говорене, за израз на съгласие, несъгласие, определено настроение, състояние и под. — Помниш ли ме? Леко навел рамо, Ибрахим кривваше глава .., мъчеше се да си спомни. Ст. Даскалов, ЕС, 285. — Значи вие, другарю, сте от геолозите? — дочу тя думите на бай Кръстьо, .. — Да, от тях съм. Защо питате? — Така — кривна прошарената си глава бай Кръстьо. Й. Стоянов, ПД, 7-8. — Немойте ме записува, молим ви се! — кривна тя умолително глава и жаловито занарежда. П. Велков, СДН, 285. — Учителю, покажи им Рилския манастир бе, дето цар Петр .. Ергените се свиха по чиновете и усилиха смеха си, защото учителят недоволно кривна глава. А. Страшимиров, К, 5. — Те са дошли — продължи Бенков, без да ги слуша, — дошли са да вземат детето от ръцете ви, те искат да го направят грък! — Ха — кривна врат Стоян, — грък ..! Д. Талев, ЖС, 157.
5. Прех. В съчет. с шапка, калпак и под. Поставям шапка и под. на главата си в малко наклонено положение встрани, обикн. като израз на повишено настроение, самочувствие и под. Когато пристигнал в Цариград, той отново опасвал патрондаша, стягал куртката си, криввал фуражката си и .., слизал на гарата. Д. Спространов, С, 213. Той [Левски] закопча изтърканото си палто, кривна широкополата черна шапка, .., и се запъти към изхода на кантората. Ст. Дичев, ЗС II, 162. Оркестърът в морското казино засвири своите романтични шлагери и моряците кривнаха баретите. Г. Узунов, HP, 3. Тури в един от джобовете окарината, кривна каскета си на една страна и тръгна бос към шивачницата. Й. Радичков, СР, 96. Де бре Димо! — Кривна Димо / къдра капа над окото, / че излезе, че отиде / горе-долу на хорото. К. Христов, СК, 14.
6. Прен. Разг. Отклонявам се от някакви норми, поети задължения или от истината и под. Нито един от съветниците и чорбаджиите, които бяха получили оръжие, не се опита да излъже, да кривне или да се отегне. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 259. „ — Вие плащате данъците, та издържате община, чернова, управители и стражари, министри и цар. Вие сте, значи, господарите, а ние, които земаме служби, сме ваши слуги.“ — Кривнем ли нещо .., ще трябва да ни изритате, инак пак ще ви яхнем. А. Страшимиров, А, 599. И със своя тънък, но поразяващ сарказъм, .., той не прощаваше никому, който е кривнал по „тъмни сокаци“ или проявява съмнителни дарби. СбЦГМГ, 110-111. // Изменям на първоначалните си убеждения. — А ти по-добре кажи вярно ли е, че дядо Цанков малко кривнал към консерваторите. В. Геновска, СГ, 210.
КРЍВВАМ СЕ несв.; крѝвна се св., непрех. 1. Криввам (в 1 и З знач.) — За парите няма да се боиш, аз съм насреща! — Велича направи опит да се тупне по гърдите, но не успя, защото кормилото му се кривна встрани и той побърза да го улови. Л. Михайлова, Г, 120-121. Насреща през пътя тъмнееше печалният изоставен силует на селската църквица; кръстът и бе се кривнал, сякаш беше политнал да падне. Ил. Волен, МДС, 173.
2. Разг. Извивам за момент глава, рамене или тяло, като жест за несъгласие, каприз и др., съпътстващ говорене. — Ако щете вярвайте пък! — кривнала се пренебрежително Рожи. П. Славински, ПЩ, 470.
◊ Криввам / кривна врат. Диал. Тръгвам някъде или с някого, без да мисля, без да преценявам, къде и с кого отивам. —