присвѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време присвѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време присвѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време присвѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време присвѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време присвѝват - трето лице, множествено число, сегашно време присвѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време присвѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време присвѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време присвѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време присвѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време присвѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение присвѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение присвѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие присвѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие присвѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие присвѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие присвѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие присвѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие присвѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие присвѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие присвѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие присвѝвайки - деепричастие присвѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие присвѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие присвѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие присвѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие присвѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие присвѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие присвѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие присвѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие присвѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие присвѝван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие присвѝвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие присвѝваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие присвѝвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие присвѝваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие присвѝвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие присвѝваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие присвѝвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие присвѝваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРИСВЍВАМ, -аш, несв.; присвѝя, -ѝеш, мин. св. присвѝх, св., прех. 1. Свивам нещо (обикн. очи, вежди, устни) леко веднъж или от време на време. Очите ѝ като че бяха станали по-големи и тя сега не ги присвиваше като говори, а обратно — широко ги разтваряше. М. Грубешлиева, ПИУ, 160. Присвиваше сключените си тъмни вежди и спираше поглед на хората, които се трупаха по улиците. Г. Константинов, ПИГ, 101. Устните му имаха някаква примамваща естествена червенина, но като се усмихнеха — разкриваха редки и проядени зъби. Затова той се смееше, като присвиваше устните си, сякаш предлагаше целувка на своя събеседник. О. Василев, ЖБ, 182. Едва когато Савата се изправи бос, Наско разбра какво го е спирало. Момъкът се стесняваше от големите си ходила. В желанието си да изглеждат по-малки, той присвиваше пръсти навътре и подклякаше, та дано панталонът ги покрие. А. Мандаджиев, ОШ, 59. Войникът снема ръка. Той оправя колана си, присвива рамене. Г. Райчев, ЗК, 153. Старият излизаше, обул на бос крак мокри галоши .., присвиваше реверите на полушубата, за да закрие лицето си от влажния вятър, .., прегракнало кашляше и викаше. Ив. Давидков, КХП, 18.
2. Прен. Обикн. В съчет. със с ъ р ц е. За мисъл, чувство — правя, ставам причина някой да изпитва силно притеснение, безпокойство. Мисълта за Ели присвиваше сърцето му. Ами ако се случи нещо? — Глупости .. Какво пък може да се случи?! — окуражаваше се той. — Ето изпробването мина отлично... Д. Янакиев, Х, 95. Нападна го незнайна мъка, присви сърцето му и вече нямаше воля за никаква работа. К. Петканов, ОБ, 212.
3. Прен. Притискам, притеснявам някого. Зимата се измина почти глухо, само за даването присвиха раята силно и го събираха до пара. Ц. Гинчев, ГК, 350. присвивам се, присвия се страд.
ПРИСВЍВАМ СЕ несв.; присвѝя се св., непрех. Свивам се леко, ставам свит. Маврик Николаев се бе навел за нещо до голямата печка .. Черните му, все още блестящи очи се присвиха, опипаха непознатия гост и не откриха нищо подозрително. И. Петров, ОЗ, 113. Зидарят се обърна цял в слух и зрение — присви се като звяр, що дебне и причаква жертвата си. Д. Спространов, С, 305. Около нея [Добра] веднага се сключи тесен кръг от ръце и нозе, които се присвиваха и размахваха, готови да ритат, да дращят, да късат... Д. Талев, И, 429.
ПРИСВЍВА МЕ несв.; присвѝе ме, св., непрех. В съчет. със същ. 1. Изпитвам изведнъж остра болка в стомах, корем или друг вътрешен орган, означен от съществителното, за кратко или от време на време. Ооох... Болест!... Че и корем пусти ме яде .. И заран ме присвива, пущината, и на пладне. Чудомир, Избр. пр, 217. — Не е добре със здравето. Има язва, злъчката му не е в ред, пък и далакът го присвива понякога. М. Марчевски, П, 173. На края на селото .. имаше двор с много кокошки .. Там ще свърне Лиса, там ще си опита късмета. Инак, както я присвива вече стомахът, едва ли ще издържи още една-две студени зимни нощи. Г. Караславов, СбХ, 133. Но Станка се сви и полегна, защото над слабините нещо започна да я присвива. Г. Караславов, ОХ I, 456.
2. Усещам присвиване, стягане в орган, означен от съществителното, поради притеснение, безпокойство, очакване на нещо неприятно. Вървя по коридорите, а стомахът ме присвива и ми е едно такова адски притеснено, като че абсолютно всеки в сградата знае какви ги върша. К. Великова-Дарева, МПТ (превод) [еа].
◊ Присвива ме / присвие ме под лъжичката. Разг. Силно се притеснявам, безпокоя за нещо, в очакване на нещо.