изпъ̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изпъ̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изпъ̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изпъ̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изпъ̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изпъ̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изпъ̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изпъ̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изпъ̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изпъ̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изпъ̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изпъ̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изпъ̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изпъ̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изпъ̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изпъ̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀вайки - деепричастие изпъ̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изпъ̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изпъ̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изпъ̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изпъ̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изпъ̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изпъ̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗПЪ̀ВАМ, -аш, несв.; изпъ̀на, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. изпъ̀нат, св., прех. 1. Правя нещо, което е свито, нагънато, измачкано, да стане право, гладко, с опъната, без гънки повърхност; опъвам, изопвам. Поручикът се разтъпка пъргаво, изпъна куртката си. Г. Караславов, Избр. съч. I, 393. Оградата се оказа висока. Напипа [Руменов] внимателно двете бодливи жици, изпъна ги и се провря. X. Русев, ПС, 22. Изпъни покривката на масата и сложи вазата с цветята, за да изглежда по-добре!See more2. Прокарвам някъде, закрепвам проводник, жица, кабел и др., като го правя да стои в опънато, изопнато положение; опъвам. Стълбовете бяха изправени, циментът в основите им засъхна и от няколко дни техниците изпъваха въжето. X. Русев, ПЗ, 98. Техниците изпънаха дълги жици.
3. С теглене разтягам, обтягам нещо еластично, обикн. тетива на лък, струни на музикален инструмент, ластик на прашка, за да ги приведа в готовност за действие; изопвам, опъвам. Около една стражарница на пътя се трупаха куп конници. Те изпъваха лъкове срещу грамадни черни орли, привлечени от дима, замрели ниско, с разперени криле. Ст. Загорчинов, ЛСС, 145–146.
4. Тегля, дърпам нещо, обикн. юзда, поводи, въже, корда и др., за да спра, придвижа или изтегля някого или нещо, което се движи или е свързано, закачено за него; изопвам, опъвам, обтягам. Самуил вдигна сведената си глава и решително обърна коня си. Напред пустееше планинският път. Като изпъна поводите, Самуил тръгна по него. А. Дончев, СВС, 843.
5. За човек или животно – правя тялото си (или част от тялото си) да заеме положение, при което да не е свито, сгънато; опъвам, изопвам. Както му се струваше, всеки нов бодеж бе по-силен от предишния и за всеки следващ Васил несъзнателно стискаше зъби и изпъваше тялото си върху крайбрежния лед на реката. Ст. Дичев, ЗС I, 586–587. – Слушам, другарю лесничей, – отговори новоназначеният надзирател, като изпъна могъщите си гърди. Ем. Станев, ПЕГ, 6. Стражарите мълчаха, изпънали тела по военному. П. Спасов, ХлХ, 122. Обр. Нова внезапна мисъл се промъкна: да би могло още няколко дни да отпочива така, съвсем сама, в това пълно спокойствие. Ето, сега това скорошно очакване отново изпъва цялото ѝ същество в напрежение. К. Константинов, СЧЗ, 48. // За някакво чувство, настроение, гримаса, движение и под. – правя лицето, кожата на лицето опъната, гладка, без бръчки, без гънки. Една тържествена усмивка изпъна набръчканото лице на бедния страдалец. Ст. Даскалов, ПЯ, 85. – Мислех, че ти ще ме вземеш... – Какво, да те взема ли! – Петър се спря. Мъка и отегчение изпъваха кожата на лицето му. И. Петров, НЛ, 252. Напрегнатото любопитство на хъшовете се смени от същото мрачно негодувание, което изпъваше лицето на Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 450.
6. За част от човешкото тяло – изпълвам изцяло дреха или част от дреха така, че да няма гънки по нея; изопвам, опъвам. Докато разговаряха така, Фани наблюдаваше зашеметена цъфтящата и мъжествена красота на лицето му, открития поглед, силните гърди, които изпъваха халата. Д. Димов, ОД, 147. Едрите му рамене бяха изпънали новата аба от домашен шаяк. Г. Караславов, ОХ, 405.
7. Напрягам силно по дължина, обикн. при физическо усилие шия, мускули, жили и под.; опъвам, изопвам. Трият с ръка изпотени чела, изпъват жилите на почернелите си вратове и пристъпят. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 231. Селяните се разтичаха, почнаха да викат, взеха да бият добитъка, биволите изпънаха мускули и сухожилия, паднаха на колене. Й. Радичков, В, 180.
8. Разг. Карам някого да извърви, да премине някакво разстояние, обикн. свързано с изкачване по стръмнина с много усилия или с преодоляване на други трудности; опъвам. Има, без съмнение, много диви измежду пастирите въобще, но тоя, който би изпънал стадото въз такава, почти отвесна, стръмнина, би бил съвсем загубен. Н. Попфилипов, РЛ, 108–109. Като ги изпънах нагоре по баира, за един час стигнаха до хижата, но много се умориха. изпъвам се, изпъна се страд. Жиците бяха много омотани и трудно се изпъваха. Δ При гладене с влажна кърпа или с ютия с пара всички гънки се изпъват лесно.
ИЗПЪ̀ВАМ СЕ несв.; изпъ̀на се св., непрех. 1. 3а нещо, което е сгънато, нагънато, намачкано – ставам прав, гладък, без гънки; опъвам се, изопвам се. Полъхна слаб ветрец и отмина като тежка въздишка. Платната за миг се изпънаха и пак увиснаха като крила на ранена птица. М. Марчевски, ОТ, 35. Като закачим пердетата, те ще се изпънат.
2. За небе, поле, равнина – заемам обширно пространство; ширя се, простирам се, разстилам се, опъвам се. Рано се съмва през пролетта. Нощната смяна още не е излязла, а небето се изпънало бяло, чисто и светло. ВН, 1960, бр. 2740, 4.
3. За човек или животно – заставам неподвижен, без да сгъвам, свивам тялото си или част от него; опъвам се, изопвам се, изтягам се, протягам се. Влезе друг един от пазачите на консулството. Консулът заповяда: – Доведете копача. Пазачът се изпъна по войнишки и излезе. Д. Талев, ГЧ, 59. Като един моряците се строиха по борда, равниха се, изпънаха се мирно и викнаха „ура“. Д. Добревски, БКН, 126–127. – Господин началник, разрешете да доложа! – изпъна се като струна Генчо. Г. Караславов, Избр. съч. II, 229. Вратата се отвори; свръзката – набит нисък войник, изтрака токове и се изпъна като статуя. X. Русев, ПС, 39. // За част от човешко или животинско тяло, обикн. ръка, крак, шия и под. – заемам положение, при което не съм сгънат, свит; изтягам се, удължавам се. После изведнъж ръцете и краката му се изпънаха и затрепераха. Гъркът издъхна. Д. Димов, Т, 570. Свитите му вежди се изпънаха, мижавите му очи широко се разтвориха, лицето му светна. Ст. Даскалов, ПЯ, 26. Вдървените му от студ пръсти полека се изпъваха. Δ Предните крака на животното се изпънаха и то направи грациозен скок. // За лице, физиономия или кожа на лице – ставам гладък, опънат, без бръчки; опъвам се. Лицето застина, изпъна се, завладяно от внезапния сън. П. Михайлов, ПЗ, 52. Майката слушаше, зяпнала я право в устата, бръчките на лицето ѝ се изпъват. Ст. Даскалов, СД, 216. От добрата храна и здравия сън кожата на лицето ѝ се беше изпънала.
4. За човек или животно – заемам легнало или полулегнало положение, като протягам краката си, излягам се, обикн. по цялата си дължина; опъвам се, просвам се. Продължавайки да се смее, тя погледна към Филип с нарочно пренебрежение и се изпъна на пясъка. Ем. Манов, БГ, 184. По едно време [дядо Станко], преситен като че ли от доволство, току се изпъна по гръб на пейката и лулата му тупна на земята. Ст. Даскалов, ПЯ, 40. – Да поседнем, ако нямаш нищо против? – предложи Борислав. – Знам интересни новини! И без да чака покана, той се изпъна до снопите. А. Гуляшки, СД, 197. Сълплията се повлече още няколко метра. И като се изпъна по корем, притаи дъх и изостри слух. Г. Караславов, Избр. съч. I, 210. Дончо се изпъна уморено и столът припука под него. О. Василев, ЖБ, 102.
5. За тяло, мускули – силно се напрягам, като се удължавам; опъвам се, изопвам се. Замахна със сабята и с тъпото го удари по лявото рамо. Величко изведнъж се преобрази. В него всеки мускул се изпъна. Т. Харманджиев, Р, 41. Той усещаше как мускулите му се изпъват и как го обзема отчаяна решителност. Ем. Станев, ВТВ, 57.
6. Разг. Полагам много усилия, преодолявам много трудности при тежък, непосилен труд, трудно изкачване и под. Изпънахме се двамата и за няколко часа свършихме работата. Δ Изпънахме се по баира, превити под тежките раници и запотени от силното слънце.
◊ Изпъвам / изпъна крака. Обикн. в св. Пренебр. Умирам. – Ей, Монка – обади се един полицай, – видя ли оня под навеса как е изпънал крака? Ем. Станев, ВТВ, 56. Изпъвам / изпъна нервите на някого. Ставам причина някой да бъде нервен, неспокоен, напрегнат, раздразнителен. Втората половина от лятото на 1944 г. се оказа кошмарна за регентите. Отвсякъде валяха вести, които изпъваха още повече нервите им. П. Илиев, ЛВ, 280. Поп Кръстьо изпъшка дълбоко. Вместо да го успокои, да го разведри, самотата съвсем изпъна нервите му. Ст. Дичев, ЗС II, 681.