изпру̀жвам - първо лице, единствено число, сегашно време изпру̀жваш - второ лице, единствено число, сегашно време изпру̀жва - трето лице, единствено число, минало свършено време изпру̀жваме - първо лице, множествено число, сегашно време изпру̀жвате - второ лице, множествено число, сегашно време изпру̀жват - трето лице, множествено число, сегашно време изпру̀жвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изпру̀жвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изпру̀жвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изпру̀жваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изпру̀жваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изпру̀жвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изпру̀жвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изпру̀жващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпру̀жващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изпру̀жващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изпру̀жваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпру̀жващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изпру̀жващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпру̀жващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изпру̀жващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпру̀жващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изпру̀жвайки - деепричастие изпру̀жвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изпру̀жвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изпру̀жвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изпру̀жвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изпру̀жвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпру̀жвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изпру̀жвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпру̀жвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изпру̀жвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изпру̀жван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изпру̀жвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изпру̀жваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изпру̀жвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изпру̀жваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изпру̀жвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изпру̀жваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изпру̀жвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изпру̀жваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗПРУ̀ЖВАМ, -аш, несв.; изпру̀жа, -иш,
мин. св. -их, св., прех. Разг. За човек или животно – изопвам, изпъвам тялото си или част от тялото си, обикн. крак или ръка; обтягам, протягам, изтягам, изпъвам. Касаветов изпружи дългите си тънки крака, пъхна ръце в джобовете на панталона си и въздъхна дълбоко и с досада. Г. Караславов, ОХ IV, 421. – Какво-о? – изпружи шия Иван. – Значи, уволнихте ме, защото имам заслуги в миналото? М. Марчевски, П, 235. Сандански, изпружил снага зад скала, току в средището на четнишките позиции, загледваше кръвнишки към ниската чука под грамадата. А. Страшимиров, Съч. V, 362. Когато плащали, улавяли края на връвта, изпружвали цялата си ръка и изсипвали в шепата парите. П. Мирчев, К, 91. Дойде отнякъде едро белоглаво куче, изпружи лапите си, протегна се и се сви до него. А. Гуляшки, СВ, 190. Седнала йе Яна, / леле, под бела лозница, / .. / изпружила нозе калеш Яна. Нар. пес., СбНУ XXIX, 35.See moreИЗПРУ̀ЖВАМ СЕ несв.; изпру̀жа се св., непрех. Разг. 1. За човек или животно – изопвам се, опъвам тялото си, обикн. като лягам; изопвам се, изтягам се, изпъвам се, простирам се. А баба Цана се изпружила и си умряла. Й. Вълчев, РЗ, 20. Изпружи се по корем и заспа. Г. Крумов, Т, 58. В отсрещния ъгъл, край още нераздигнатата трапеза, се бе изпружил вуйчо Климе и хъркаше с отворена уста. Д. Талев, СК, 78. – Лягайте! – извика помощник-командирът. Гостите доста енергично се изпружиха на влажната земя. П. Вежинов, НС, 28.
2. За част от човешко или животинско тяло, обикн. крайник – изпъвам се, изопвам се, опъвам се. – Тегли! Четири чифта жилести ръце се изпружиха и отметнаха дървото до средата на пътя. Н. Хайтов, ПП, 56. Куфарите бяха толкова тежки, че той едва ги мъкнеше и дългите му крака се огъваха, а шията му беше се изпружила от напрежение. М. Марчевски, П, 88. Годеникът скришом ме поглеждаше, ту правеше някакви презрителни гримаси. Долавях, че те са насочени към моята дребна личност и вратните ми жили се изпружиха от усърдието да гледам все встрани. А. Христофоров, О, 44.