обтя̀гам - първо лице, единствено число, сегашно време обтя̀гаш - второ лице, единствено число, сегашно време обтя̀га - трето лице, единствено число, минало свършено време обтя̀гаме - първо лице, множествено число, сегашно време обтя̀гате - второ лице, множествено число, сегашно време обтя̀гат - трето лице, множествено число, сегашно време обтя̀гах - първо лице, единствено число, минало несвършено време обтя̀гахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време обтя̀гахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време обтя̀гаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време обтя̀гаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време обтя̀гай - второ лице, единствено число, повелително наклонение обтя̀гайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение обтя̀гащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обтя̀гащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие обтя̀гащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие обтя̀гаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обтя̀гащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие обтя̀гащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обтя̀гащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие обтя̀гащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие обтя̀гащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие обтя̀гайки - деепричастие обтя̀гал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие обтя̀галия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие обтя̀галият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие обтя̀гала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие обтя̀галата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие обтя̀гало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие обтя̀галото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие обтя̀гали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие обтя̀галите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие обтя̀ган - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие обтя̀гания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие обтя̀ганият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие обтя̀гана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие обтя̀ганата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие обтя̀гано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие обтя̀ганото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие обтя̀гани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие обтя̀ганите - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. обтягам
- - Обтягам ушите
ОБТЯ̀ГАМ, -аш, несв.; обтèгна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. обтèгнат, св., прех. 1. Правя нещо да стои изправено, огладено, като силно го опъвам и не му позволявам да се огъва, прегъва, набръчква. Сега всички [налбанти] обтягат и теглят въжето, запримченият крак на кобилата се подига нагоре към корема ѝ. Й. Йовков, ЧКГ, 72. Те дялаха стрели и закаляваха остриетата им на слаб огън, като ги мокреха непрестанно с вода, или пък плетяха кръгли щитове от върбови клонки, върху които обтягаха изсушени волски кожи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 150. Вълкът не легна. Отначало той стоеше прав, разкрачен посред колибата, после излезе вън и обтегна синджира. Г. Райчев, В, 18. Мама ще намаже с него пръчките на черчеветата, байко ще обтяга хартията, а мен ще накарат да обтягам краищата ѝ върху лепилото. Т. Влайков, Пр I, 7-8. Обтегнете платната високо / срещу бури, пирати и глад, / нека пеят вълните наоколо / и оставим земята назад. М. Петканова, С, 28. Обтегна ремъка на кучето. Δ Обтегнал е прекалено едната струна на китарата. Δ Обтегна силно тетивата на лъка си.See more2. За човек или животно — правя обикн. част от тялото си — крайник, шия и под. (по-рядко цялото си тяло) — от свита, сгъната, отпусната да стане изопната, опната; изпъвам, протягам. Хората около огнището отмятат платнищата, обтягат ръце, прозяват се. Л. Стоянов, Х, 55. Ради седна до първата лоза и обтегна отмалелите си крака. Ст. Мокрев, ЗИ, 350. Сирмай запали цигара и обтегна грамадното си тяло във фотьойла. П. Славински, ПЩ, 122. — Ще ме разстреляте — каза изведнъж Васил, като обтегна врат, сякаш му надянаха оглавник. Д. Вълев, 3, 177. На масата висока лягам / и сам ръце, нозе обтягам. К. Христов, ППож., 86. // Стесн. Рядко. Разтягам (устни), обикн. при усмихване. Дребният момък обтегна измръзнали устни. Д. Вълев, 3, 97. Генерал Сирмаков обтегна устни в тънка иронична усмивка. Д. Ангелов, ЖС, 526.
3. Прен. В съчет. с н е р в и. Въздействам на някого по такъв начин, че дразня нервите му и го карам да реагира рязко или болезнено; опъвам, изпъвам. Най-сетне, преценил, че повече не трябва да обтяга нервите на своите зрители, Златко приклекна плътно до контрабандиста, докосна с лакът силното му мускулесто бедро и заповяда. Г. Караславов, ОХ IV, 360. И [Борис] почна да ѝ [на Ирина] разправя как беше станал инцидентът. — Не говори за това!... — прекъсна го тя. — Да, добре!... — виновно смутолеви той, като запали цигара. — До гуша ми дойде и на мене... Събитията започнаха да обтягат и моите нерви... Д. Димов, у Т, 313. Усилията му да се справи с видението отидоха напразно и след като се посъветва с психиатър, той се отказа от тях, защото това още повече обтягаше нервите му. Л. Дилов, ПБД, 120.
4. Прен. В съчет. с о т н о ш е н и я, в р ъ з к и и под. Съзнателно или не, правя така, че взаимоотношенията, връзките ми с околните да се влошат, развалят. Прогласяването на българската независимост дойде да обтегне отношенията между Турция и България дотам, че се заговори упорито за възможността от една война между двете страни. Г. Георгиев, Избр. пр, 483. Тези спорове малко обтегнаха нашите отношения и както предполагах, Цветков правеше това нарочно. Сл. Трънски, Н, 62.
5. Остар. Насочвам към определена цел дулото на пушка, далекоглед и под. Всички обтягаха биноклите си право към запад. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 36. Тази тайнственост на нощта, тази ужасна тишина с прилетающите от време на време непонятни мистериозни звукове, карат Мойше да подскача от страх, да обтяга пушката си и да мушка въздуха напред-назад, наляво-надясно. Ал. Константинов, Съч., 229. Ботьов казал, че ако да би останал жив нещастникът, щял да го награди само за тая му постъпка, че обтегнал празна пушка срещу 200 души бунтовници. З. Стоянов, ХБ, 343. обтягам се, обтегна се страд. А новата телеграфна линия вече се строеше и то тъй бързо, както никой не предполагаше. Телеграфните стълбове се редяха един след друг през полето, жицата се обтягаше. Й. Йовков, ПК, 210. При бръснене на вежди се препоръчва да се обръснат само отделящите се косми от горната им част така, че космите да се изравнят в общата им линия. Бръсначът се държи по първия начин, кожата се обтяга нагоре. Г. Георгиев и др., ФПБ, 159.
ОБТЯ̀ГАМ СЕ несв.; обтèгна се св., непрех. 1. За дреха — ставам гладък, без гънки, дипли, като силно се опъвам; изопвам се, изпъвам се. Силният вятър бъркаше крачките ѝ,.., дрехите се обтягаха върху стройните ѝ бедра. Й. Йовков, ВАХ, 54. Конете вървят и колата затъват, / .. / обтягат се ремъци яки, / и с викове „хайде!“ изопват се мишци, / подуват се жили, лица червенеят, / и ето пълзи и изскача колата по стръмния бряг. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 73. Чохяний чер контош, / с лисичина обшит, обтяга се о кръста. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 87.
2. Лягам с опънато по цялата си дължина тяло, обикн. върху легло; опъвам се, изпъвам се, изтягам се. Чистият въздух ми е подействувал като приспивателно и аз се обтягам на одъра да подремна малко. Б. Райнов, ГН, 8. Представителите на султановата власт се обтягаха преспокойно отпред конака, легнали на припек по гърбовете си върху канапетата, с вирнати нагоре крака. З. Стоянов, ЗБВ II, 19. Той мушна пак глава под чергите, где свита / жена му — .. — сладко спи. / Вън бурята сърдита / натрупала всъде, па бута — не търпи / да се обтягат ощ. К. Христов, С 1939, 31. Имаме си и дръвца, и когато други в зимно време зъзнат на студа, ние натръшкаме огъня и обтягаме се рахат-рахат срещу него. Китка V, 1887, кн. 15, 18. ● Обр. Тук зее пропаст, урви вратоломни, / там пряспа се обтяга и белей, / .. / а по-надолу езерце светлей. К. Христов, ВС, 24. От Странджа към юг се обтягаше здраво / на турците бойната линия — съща / изопната струна. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 73.
3. За мускули, тяло или част от тялото и под. — силно се напрягам, като се удължавам; опвам се, изопвам се, изпъвам се. Той наведе врат и пак тръгна. Сега вече ясно видях, че краката му мъчно се дигат от земята, че мусукулите му силно се обтягат и потръпват, когато забърза. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 84-86. Понякога той [конят] се спира, обтяга се на могъщите си нозе, по които се кръстосват набъбнали жили. Й.
Йовков, ПК, 182. Мускулните влакна около зеницата също имат голямо значение. При силна светлина те се свиват,.. Вечерно време се отпущат, други мускулни влакна, насочени радиално, се обтягат и зеницата се разтваря. Вл. Харалампиев, ПСС, 81. А ушите им [на диваците], натегнали от много висилки, обтягаха ся до раменете им. П. Кисимов, ОА I (превод), 137. На висилката мускулите му се обтегнаха до скъсване.
4. За кожа, обикн. на лицето на човек — ставам гладък, без бръчки; опъвам се, изпъвам се, изопвам се. Усмихнатото и щастливо лице на фелдшера започна да се обтяга, да става сериозно и замислено. Й. Йовков, Ж 1920, 95. На сбогуване Осман дори се усмихна, усещайки как се обтягат застиналите му страни, как се попукват сухите устни. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 159. // За бръчки — ставам по-дълъг; удължавам се, изопвам се. Участъковият лекар Парушев дотам изпадаше в смут, че нервно търкаше ръце със спирт. Двойните бръчки на восъчното лице се обтягаха като мех на ковашки гюрук. Д. Вълев, 3, 134. — Значи, такава е работата — позаглади Антон младото си небръснато лице, под чиито скули се обтягаха две вдлъбнати черти. Кр. Григоров, Н, 158.
5. Прен. За нерви на човек — реагирам рязко или болезнено на дразнения, обикн. от външната среда; опъвам се, изпъвам се. Градът се тресе от новите бомбени килими.. Навън като че ли е пъкъл. Нервите се обтягат до скъсване. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 274.
6. Прен. За взаимоотношения, връзки и под. — изгубвам непосредствеността, добронамереността, доверчивостта си и ставам напрегнат, изпълнен с недоверие, недружелюбност и даже враждебност; влошавам се, развалям се. Но отношенията между българските и гръцките военни и административни власти постепенно започнали да се обтягат. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 37. Разговорът беше се изместил от първоначалната си насока, отношенията в семейството се обтягаха, не се знаеше чия страна ще вземе Драгия. А. Гуляшки, ДМС, 109.
7. Остар. Не се съгласявам; противопоставям се, опъвам се, дърпам се. Прикани Евстатия да слезе. Той са обтягаше и не рачеше. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 20. „Не обтягай се, дяволски сине! Приимай честта, магаре, кога ти я дават!“ Така биде доведен Кирдяга в казашкото събране. Н. Бончев, ТБ (превод), 29. И наистина няма нищо друго, което толкова да умори, колкото учителството, когато някой се залови за него не от любова към него, а от нужда или само за пари. Такъв учител все се обтяга, когато е да иде в училището. Й. Груев, Н, 1881, кн. 1, 60.