изпра̀вям - първо лице, единствено число, сегашно време изпра̀вяш - второ лице, единствено число, сегашно време изпра̀вя - трето лице, единствено число, минало свършено време изпра̀вяме - първо лице, множествено число, сегашно време изпра̀вяте - второ лице, множествено число, сегашно време изпра̀вят - трето лице, множествено число, сегашно време изпра̀вях - първо лице, единствено число, минало несвършено време изпра̀вяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изпра̀вяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изпра̀вяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изпра̀вяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изпра̀вяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение изпра̀вяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изпра̀вящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпра̀вящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изпра̀вящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изпра̀вяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпра̀вящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изпра̀вящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпра̀вящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изпра̀вящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпра̀вящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изпра̀вяйки - деепричастие изпра̀вял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изпра̀вялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изпра̀вялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изпра̀вяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изпра̀вялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпра̀вяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изпра̀вялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпра̀вяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изпра̀вялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изпра̀вян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изпра̀вяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изпра̀вяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изпра̀вяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изпра̀вяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изпра̀вяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изпра̀вяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изпра̀вяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изпра̀вяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
ИЗПРА̀ВЯМ1, -яш, несв.; изпрàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям нещо да стои право, в отвесно положение или в положение, близко до отвесното; възправям. Изведнъж се досети, че чичо му Продан беше поръчал да намине у тях, щели да изправят плета на градината. Оня ден воловете им се сборили и го капичнали. Г. Караславов, Тат., 250. Той ходи между плашилата, това изправи, ако се е наклонило от вятъра, друго забие по-дълбоко в земята, трето премести. Й. Радичков, НВ, 142. И ние с Рандев се готвехме за нощта. Донесоха малко слама, изправихме няколко патронни сандъци за завет. Й. Йовков, Разк. II, 181. // Поставям нещо да стои здраво, в отвесно или в почти отвесно положение, като го подпирам; възправям. Син му донесе двадесет пушки из скривалището и ги изправи зад вратата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 44. Благоев изправи бастуна си в къта до своята маса, окачи широкополата си шапка на дървената окачалка. А. Каралийчев, НЧ, 9. Стефана (без да ги [децата] слуша, като изправя възглавниците по миндеря): – Иди оттатък, подигни възглавничката, Милке, стига се наддумвахте. П. Тодоров, Събр. пр II, 330. // Правя или ставам причина нещо да се вдигне нагоре, да се придвижи до отвесно положение. Слънцето с усмивка заседна в Елнъзач. Тутакси земята потъмня, въздухът изстина и изправи космите по телата на добитъка. К. Петканов, X, 21.
2. Помагам някому да се вдигне и да застане на краката си, да стане прав. Старецът падна на колене пред капитана, сграбчи края на шипелата му. Капитанът се наведе и изправи стареца. – Стани, дядо, стани! Й. Йовков, Разк. I, 219–220. Попът хвана Нена за ръцете, изправи я на крака и я изтика из портата. Елин Пелин, Съч. II, 151. Турчинът притисна лице до цървулите на Филча, замоли му се. Филчо се наведе, хвана го за дрехите и го изправи. К. Петканов, X, 122. Бай Никола го изправи на крака, прерови силяха му, взе му праханта и огнивото, подритна го, па скръцна със зъби. Кр. Григоров, Н, 139. // Заставям някого да стои, да застане някъде прав. Дордето ни намерят място за спане, изправиха ни да чакаме до дувара на селската джамия. З. Стоянов, ЗБВ III, 159. Изправят ги до ямата и ги завързват на два забити в земята кола. Л. Стоянов, X, 43. Най-после годежът стана. От радост и от срам той не можеше да разбере кога дойде попът, кога ги изправиха пред него и кога размениха пръстените. Д. Немиров, Б, 112–113. Зеле, та го [момъка] изправиле до едно дърво и с едно въже го усукале едно до друго от петите до главата. СбНУ XIV, 134.
3. Вдигам нагоре нещо наведено (глава, снага и под.), за да застане в обикновеното си изправено, отвесно положение; възправям. Дядо Пенко пое въздух, изправи глава и като се подпираше на тоягата си, заситни право срещу ездачите. М. Грубешлиева, ПП, 190. Тогава едва от ничком легналите се издигнаха ония първи трима, ала пак съвсем не изправиха вратовете си, не погледнаха царя в очите. Ст. Загорчинов, ДП, 494. Когато се върна най-после момичето, чак тогава изправи кръст и той, остави мотиката. Л. Михайлова, Ж, 91. // От отпуснато положение правя нещо да стане опънато, изопнато, обикн. в отвесно положение; изпъвам, изопвам. В миг развълнуваният в цялото си същество старец изправи величествената си фигура. Елин Пелин, Съч. I, 67. Той направи един силен жест с ръка и като я изправи към ниския таван, тържествено я задържа няколко минути. Елин Пелин, Съч. I, 204. Двете големи и рошави кучета приятно дремят. Ала острият им слух е буден. И при най-слаб шум те изправят уши, надигат глава и заръмжават. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 2. Гълъби, гълъбчета с гащати краченца на стряха седет, едно друго се гледат и крилца си изправет. Д. Манчев, БЕ II, 41. – Хей ти Марко, хей ти мили синко! / Ка улезнеш у тевни тевници, / ти си подай десното колено / да ти глътне силен зелен гущер, / па изправи твоя десна нога, / та разчепи силен зелен гущер. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 52.
4. Правя нещо извито, изкривено да стане изпънато, изопнато, право. До електрическия стълб се беше облегнало момче негърче. С остра четка настървено четкаше къдравите си коси. То се стремеше на всяка цена да ги изправи. Г. Белев, КВА, 205. Изправихме смотаната ръж, заличихме следите от обущата си и се приготвихме да пресрещнем млекаря. Сл. Трънскн, Н, 198. При появата на командира войниците изправиха редиците.
5. С предл. на или пред и в съчет. със същ. разстрел, съд, разпит, бесилка и под. – заставям някого да застане, да бъде някъде, за да понесе действие по значението на съществителното. – На разстрел са го изправяли! От шестнайсет души само той се спасява! О. Василев, Л, 20. Кой беше вдигнал на бунт недоволните селяни? Окото им падна върху клисаря. Изправиха го на съд. Ст. Даскалов, ЕС, 166. При втория разпит Муци пак се опита да извърта. Когато обаче я изправихме на очна ставка със Стоев, тя разбра, че ще бъде безсмислено да отрича повече. Й. Демирев и др., ОС, 101.
6. Книж. С предл. пред и в съчет. със същ. катастрофа, трудности, провал и под. – довеждам някого или нещо до състояние по значението на съществителното. – Не одобрявам, че си станал толкова голям поддръжник на политиката на днешното правителство. – Защото тази политика пак ще ни изправи пред някоя нова национална катастрофа. Д. Ангелов, ЖС, 201. – Тайната полиция е известена, че въпреки най-строгата забрана на Централния комитет ти си събрал чета и смяташ да нападаш държавната хазна, като изправяш така цялата комитетска организация пред страшна опасност. Ст. Дичев, ЗС II, 628.
7. Книж. С предл. пред. Поставям пред някого разрешаването на нещо, заставям някого да извърши, да осъществи нещо. Колко е малък, мислеше Спас. Още не е навършил шестнадесет години, а животът го беше изправил пред въпроса защо нещата са така объркани, защо той е роб. Д. Добревски, БКН, 68. Внезапната смърт на Шастри в началото на 1966 година изправи парламентарната група на управляващата партия Индийски национален конгрес пред избори за нов лидер. Т. Кюранов, АП, 54–55. Учените на много страни са затруднени в определяне възрастта на хлебното дърво – баобаб. Неясно очертаните годишни пръстени изправят ботаниците пред не много лека задача. ВН, 1960, бр. 2648, 4.
8. Прен. Правя или заставям някого да се опълчи, да се противопостави на някого, да застане срещу някого. Старата Глаушица не даваше да се пали огън в другите стаи. Ния и сега не се оплакваше на мъжа си, тя пак не искаше да изправя сина срещу майката. Д. Талев, ПК, 344–345. Случаят ги бе събрал и изправил един срещу друг тъкмо в тоя момент, когато се решаваше съдбата на цялата рота. Ив. Мартинов, ДТ, 251. – Твоята смърт ни показва, че ние вървим по прав път, като се борим за премахването на частната собственост, която насажда у хората само вълчи нрави и ги изправя един срещу друг. И. Петров, МВ, 113.
9. Прен. Правя да се появи в паметта, във въображението на някого (образ, спомен, мисъл и под.); извиквам. Името Михал Чонин изправи веднага в паметта ми образа на мой един съученик и приятел от преди трийсет години. Ив. Вазов, Съч. X, 143. Представи си: пяха [излетниците] и песента: „О, аз съм англичанка“, станала популярна от твоята Божана. И тая песен тъй живо ме трогна и те изправи пред мене в сичката твоя очарователност. Ив. Вазов, ПЕМ, 135–136.
10. Електр. За токоизправител – преобразувам електрически ток от променлив в постоянен.
11. Диал. Помагам на някого да оздравее, да възстанови здравето си; излекувам, вдигам. „Божне, издигни я [болната Янка], / боже, изправи я, / че мене ми й драго / българка да водя.“ Нар. пес., СбВСт, 527.
12. Диал. Оправям нещо разбъркано, заплетено. Бърже занавива [баба Ерина]. – Бабо, по-полека, че нишките се заплетоха. – Изправете ги! К. Петканов, СВ, 33. Тог им велит нивна стара майка: / „Кога ойдоф во зелена гора, / .., / си го [Мирче] найдоф под евла заспано; / кога Мирче душа поземаше, / вървоите ми и убораше; / кога Мирче душа подааше, / вървоите ми и изправаше“. Нар. пес., СбБрМ, 74.
13. Диал. Намествам нещо разместено, изкълчено или счупено (Ст. Младенов, БТР).
14. Диал. Завършвам, изкарвам до край нещо (Ст. Младенов, БТР). изправям се, изправя се страд. – Дървото трябва да се изправя, дорде е младо. Л. Каравелов, Съч. VII, 45. Криво дърво се изправя, а крив човек не може. Погов., СбНУ IX, 200.
ИЗПРА̀ВЯМ СЕ несв.; изпрàвя се св., непрех. 1. Заставам прав или се надигам от седнало, от легнало или от наведено положение; възправям се. По продължение на покрития с рогозка миндерлък седят около петнайсет юноши и когато даскал Стефан прекрачва прага, те стройно се изправят. Д. Немиров, Б, 41. Кончето беше слабо, дребно. Изправи се, но едва се държеше на краката си. Й. Йовков, ВАХ, 204. Той чу всичко, изправи се в леглото си, за да разбере по-добре какво става, и пак легна. Л. Стоянов, X, 69. Мълчаливо се мяркаха там жътвари от заран до вечер. Мълчаливо се навеждаха и изправяха. Елин Пелин, Съч. I, 74. // За животно – правя тялото ми да заеме почти отвесно положение с вдигнати във въздуха предни крака; възправям се. Един от стражарите препусна към Ирина. Когато стигна до нея, той стегна юздите на коня и животното се изправи на задните си крака. Д. Димов, Т, 179. Ту тук, ту там пред тях пробягваше някой лалугер, изправяше се за миг като забито колче в земята и догде го видиш – мушваше се в дупката си. Й. Йовков, АМГ, 93–94. Кон изправя се, изцвили и отронил сетни сили, / грохне мъртъв на земята някой воин поразен. Хр. Смирненски, Съч. I, 79. // За растение, косми и под. – вдигам се нагоре, заемам отвесно положение. Слънцето беше заседнало, лъхаше лек прохладен ветрец, тревата се изправи и се раззелени. Й. Йовков, ЧКГ, 36. Някои се страхуваха, като гледаха как клюмват нежните растения, където мине браната. Но само след няколко дни стебълцата се изправиха, заякнаха, нивите се сгъстиха, потъмняха. РД, 1950, бр. 223, 2. Ако человек е силно наелектрисан, то космите му ся изправят, защото ся отблъскат един от другий. И. Гюзелев, РФ, 363.
2. За глава, снага и под. – от наведено или отпуснато положение се вдигам, повдигам нагоре и заставам в обикновеното си изправено, отвесно положение. Заспалата глава на цинцарина се изправи между чашите, кихна и пак увисна на дъската. Елин Пелин, Съч. I, 23.
3. За дете или болен – мога да се вдигна и да стъпя на краката си. Той отслабна страшно. Когато почна да яде и да се изправя, той едвам се държеше на краката си. Елин Пелин, Съч. II, 31. Венчо бил позаякнал. Изправял се вече. Викал „мама“, „татя“. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 304. Дете пристъпалче щом се изправи, то не тръгва да върви тъй свободно, тъй редовно както голямото. Ил. Блъсков, КУ, 65.
4. Заставам или се спирам някъде прав и обикн. неподвижен; възправям се. Тръгнахме наляво и след десетина къщи се изправихме пред номера на дома, в който живее г. Чакалов. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 61. Ивайло се качва бавно по стъпалата на престола и се изправя до него. Ив. Вазов, Съч. XXI, 96. През ума на щастливия баща едва ли е минувала някаква мисъл, че след години, старец вече, той ще се изправи пред кукушкия каймакамин и ще слуша: „Твоят син е най-големият враг на царщината“. П. К. Яворов, Съч. II, 170. А у празник отиваха [буля Лалка и буля Паздерковица] на хоро и една до друга на най-лично място се изправяха. Ц. Церковски, Съч. III, 257–258. // Разш. За небесно светило, облак и под. – заставам, спирам се в някакво положение на хоризонта. Слънцето се бе изправило тамам на пладне. Т. Влайков, РП I, 47. С безпокойство следяха всеки тъмен облак, който се изправяше някъде на хоризонта. Й. Йовков, Ж 1945, 240. Забележете, че хашладисуването за всекой способ требова да са прави доде са изправи слънцето на пладне. З. Княжески, ПРШ (превод), 49.
5. Намирам се, стоя някъде, като се откроявам всред околната среда със своето измерение във вертикална посока; издигам се, възправям се. Пред погледа му се очерта дългата телена ограда като голяма паяжина, разкъсана от обширната нива на брата му. Сред нея гордо и високо се изправяше столетен дъб. Елин Пелин, Съч. III, 145. Там, дето тия две дървета, като два зелени стълпа, се изправяха нагоре към небето, отвъд чертата на хоризонта беше селото Сенебир. Й. Йовков, ВАХ, 137. Пред него [дядо Златьо] се бе изправила с исполинската си снага планината, която опираше в тъмното небе. К. Ламбрев, СП, 53. Къщата им, изправила се близо до шосето, беше двуетажна. Кр. Григоров, Р, 138.
6. Придобивам прави очертания, права линия на движение и под. Потеглиха първият чифт волове, изкривените чивгари се изправиха и обтегнаха. Й. Йовков, Ж 1945, 129. Пъргавина наричат свойството на телата да приемат първия си обем и форма. Напр. дървена пръчка може да ся огъне, но щом я пустим, тя ся изправя. И. Гюзелев, РФ, 9. Редиците се изправиха. // От отпуснато положение се опъвам, изопвам, обикн. в отвесно положение. Пръстето, докле ся свиват, вътрешните мишци ся събират, а вънкашните ся разпущат, а като ся изправят пръстето, вътрешните ся разпущат, а вънкашните ся събират. НКАФ (превод), 23–24.
7. С предл. на или пред и в съчет. със същ. разстрел, съд, разпит, бесилка и под. Заставам, явявам се някъде за понасяне на действие по значението на съществителното. Подсъдимите се изправиха пред съда.
8. Книж. С предл. пред и в съчет. със същ. катастрофа, трудности, провал, криза, опасност и под. Достигам до състояние по значението на съществителното. Старата обстойна и сложна програма от 1869 г. е могла да бъде практически застъпена и правилно изпълнена само от една академия с много членове и при щедра субсидия от държавен бюджет. При българските условия в 70-те години на миналия век тя се оказва чиста утопия, способна само да отчая пионерите, щом те неминуемо се изправят пред големи затруднения. М. Арнаудов, БКД, 118.
9. Книж. С предл. пред. За задача, въпрос, проблем и под. – възниквам, предстоя за разрешаване, преодоляване от някого. Той си бе представял своята работа тука като едно спокойно и ползотворно прекарване на времето. Но ето че сега пред него се изправяше някаква тежка задача и той не можеше да я реши, а и не искаше да се върне назад. Ст. Дичев, ЗС I, 355. Будапеща бе паднала, пред армията се изправяха нови, важни събития. П. Вежинов, ВР, 224. Но щом етер не съществува, тогава в каква среда се разпространява светлината, в каква среда се разпространяват електромагнитните вълни? Такъв въпрос се изправил сега пред науката. Вл. Харалампиев, ПСС, 41. Всичко отиваше на замиряване между Рим и Цариград и те можеха окончателно да се съгласят, ако да не беше се изправил ненадейно пред тях българският въпрос. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 132.
10. Прен. С предл. срещу, против. Противопоставям се враждебно на някого или нещо, опълчвам се срещу някого или нещо. Сега и Султана почувствува, че снахата се изправя срещу нея с голяма сила. Д. Талев, ПК, 18.
11. Прен. За образ, спомен, мисъл – възниквам, появявам се в паметта, във въображението на някого; възправям се. Пред мене се изправяха образи и картини от вчерашното минало. Ив. Вазов, Съч. XVI, 153. Изправиха се за миг пред очите ѝ и нейното моминство, и нейните срещи с Младенча вечер пред тях под върбето. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 111. Това е образът, който се е запечатил в паметта ми. И колкото повече минават годините, толкова по-често се изправя той пред мене. Г. Белев, ПЕМ, 13. Неумолим и строг, образът на баща му се изправяше пред него. „Грях извърши ти, синко!“ – говореше той. Й. Йовков, Ж 1945, 196. Всичко тъй ясно се изправя пред мене, щото сякаш един ден е минало от тогаз. ССГ (превод), 141.
12. Диал. Оздравявам, не съм вече болен на легло; вдигам се. – Не я бива Небле за жена – взеха да го раздумват. Хамид никого не послуша. Небле се изправи, наля се, разцъфна. Б. Несторов, СР, 129. Много родилки, като ся изправят на деветия ден, сякат, че им ся може да захванат всяка работа. Й. Груев, КН 7 (превод), 54.
13. Прен. Остар. Възвръщам силите си, мощта си, възстановявам се след тежък период; възмогвам се. В дните на щастието от любовта ѝ получават вдъхновение най-нежни и хармонични стихове, а кога нещастията го поразяват внезапно, той се изправя и създава великата поема. К. Величков, ПССъч. I, 313. Ти, когото неприятелски гони завистта и клеветата; ти, на когото невинността стене, ти, който си при толкова твои заслуги и добродетели презрен и заборавен, изправи се, повдигни се с духа и охрабри се. Г. Йошев, ЧБ (превод), 85. Италия, напита със кръвта / на челяд храбра, пак ще се изправи / и мир ще найде. К. Величков, Ад (превод), 9. ● Обр. Дали разбра ти мойта скръб горчива? / Пожара във разбитите гърди? / .. / Сломеният ми дух се в миг изправя / и славословие към теб отправя, / о, първи лъч на моята заря. К. Христов, ПВ, 54.
◊ Изправям / изправя глава. Разг.; Изправям / изправя гръб. Индив. Проявявам неподчинение, непокорство, ставам непокорен; възбунтувам се, въставам. Селяните изправиха глави и засилиха съпротивата си срещу правителствените наредби. Д. Ангелов, ЖС, 340. Красив бе той на стачния си пост, / красив и горд... Но с риза в кръв обляна / плати за туй, че бе изправил гръб. Бл. Димитрова, Л, 60. Изправям / изправя гърбицата на някого. Разг. Накарвам някого да започне да работи както трябва, да няма повече недостатъци в работата си. Изправям / изправя на крак (<бойна> нога) някого или нещо. Разг. Привеждам в бойна готовност; мобилизирам. Вестта за пристигането на царя веднага изправи всичко на бойна нога. П. Илиев, ЛВ, 175. И тия сляти дни, и тия нощи страшни / и вашите сърца, в едно сърце огромно, / изправиха на крак народите изплашени / и не оставиха врага да се опомни. Д. Габе, П, 28. Изправям / изправя на крак (крака<та>, нозе<те>) някого или нещо. Разг. 1. Помагам на някого да се оправи, да се съвземе след преживяно нещастие или да поправи материалното си състояние. Всяка литературна неудача на своя колега те [писателите] посрещат с прискърбие. И търсят начин не как да доубият човека, а как да му помогнат, да го изправят на крака – при това така, че да не се отрази пагубно на неговия дух. К. Кюлявков, СПП, 39. Любен Каравелов не е можал да разбере, или по-право, да признае великото значение на тая борба [за черковна независимост], която изправи българския народ на нозете му, внуши му съзнание в силите и приготви почвата за политическото му освобождение. К. Величков, ПССъч. VIII, 24. – Аз съм сигурен, че ако действуваме разумно и тактично, с авторитет, ще изправим Чорни на краката. У него има здрава основа. П. Вежинов, НС, 222–223. 2. Помагам на някого да стане самостоятелен, да започне да работи и да печели. 3. Помагам на някого да си възстанови здравето; излекувам. Близките му и най-вече попадията го накараха да отиде при някаква врачка. Мнозина била изправила на крак, викаха, не можели да се мерят с нея лечителите. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 251. 4. Правя да се възстанови нормалната работа, дейност, нормалният живот в нещо. „Обича много да обяснява [зоотехникът]. Приказлив, но изправи работата на крака и сега вървим напред.“ Т. Дарджонов, МПЖ, 5. Изправям / изправя на нокти някого. Разг. Предизвиквам силно притеснение, напрежение или смущение у някого. Изправям / изправя на подсъдимата скамейка някого. Книж. Завеждам съдебен процес срещу някого, давам под съд някого. Изведнъж му стана ясно, че истинският, големият, неумолимият председател е невинният човек, когото бяха изправили на подсъдимата скамейка. А. Каралийчев, НЧ, 143. Изправям / изправя пред зелената маса някого. Книж. Завеждам съдебен процес срещу някого, давам под съд някого. – Аз тебе в съд ще те дам! – Ако щеш, и в тенджера ме дай! – Ще те изправя пред зелената маса, че ще видиш кон боб яде ли? Чудомир, Избр. пр 1971 [еа]. Изправям / изправя пред свършен факт някого. Не оставям възможност за избор на някого, принуждавам някого да приеме това, което вече съм извършил, без да искам неговото съгласие. – Искам да избягаме. Незабавно. Още тази нощ. Ще се върнем след няколко дни, когато Лоренцо ще е свикнал с мисълта за женитбата ни. А и когато го изправим пред свършен факт, на него няма да му остане нищо друго, освен да се примири. Й. Тодорова, ТМ (превод) [еа]. Изправям / изправя рогата (роговете) на някого. Обикн. св. Диал. С големи мъки, с бой, със сила накарвам някого да се отучи от нещо лошо, да се вразуми, да постъпва, както трябва. Изправя ми се / изправи ми се косата; изправят ми се косите. Разг. Изпадам в ужас, обзема ме силен страх. Едва не припаднах, значи, до такава степен ми се бяха изправили косите от ужас. Представяте ли си, двеста и двадесет волта и нищо. Детето ме гледаше и се усмихваше. Й. Радичков, Вер [еа]. Послушайте обаче какво се говори на стълбищната площадка, докато се прави яхнията, и ще научите такива неща, от които ще ви се изправи не само косата. К. Топалов, Н [еа]. Изправям се / изправя се на крака<та си> (нозе<те си>). Разг. 1. Възстановявам здравето си след тежко боледуване; оздравявам. 2. Замогвам се материално, съвземам се, след като съм бил изпаднал в лошо материално положение. – Иди сега, успокой се и запретвайте ръкави! Стубел трябва да се изправи на краката си, бай Ралчо! Ст. Даскалов, СЛ, 69. 3. Ставам самостоятелен, започвам сам да печеля прехраната си. 4. Възстановявам силите си, мощта си, съвземам се след понесени поражения, загуби. – Врагът прави опити да се изправи на краката си. В. Нешков, Н, 22. Изправям се / изправя се на нокти. Разг. Изпадам в състояние на силно притеснение или смущение. Най-напред разчистиха голяма площ, като през това време тя се изправи на нокти, да не би да унищожат някоя археологическа ценност. В. Драгиева и др., СА (превод) [еа]. Не изправям / изправя кръст (гръб). Разг. Непрекъснато работя най-усилено. – Гледам ги как забиват ралото с усърдие в своите трънаци, как се бъхтят, глава не вдигат, кръст не изправят, а на нашето все се ленят. М. Смилова, ДСВ, 86–87. – Като гвоздей се прикове човекът за храната – гръб не изправя, докато не я прибере. Др. Асенов, СВ, 135.
ИЗПРА̀ВЯМ2, -яш, несв.; изпрàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. 1. Премахвам, отстранявам слабост, недостатък в някаква работа, дейност и под. Трябва да изправим редица недостатъци в нашата работа, за да можем да продължим успешно напред. // В съчет. със същ. грешка, вина и под. – отстранявам грешка или премахвам последиците от нещо, извършено погрешно, нередно; поправям, заглаждам. – Че си виновен, виновен си. Но по-добре сега да изправиш грешката, отколкото цял живот да страдате и двама. М. Грубешлиева, ПИУ, 75. – Беров си почива и сега те трябва да се потим и да изправяме грешките му. Д. Кисьов, Щ, 456. – Трябва да се грижи правителството, трябва да работят държавниците – додаде учител Пешо с увереност. И почувствува, че с това изправя по-раншното си изплесване. Т. Влайков, Съч. III, 36. Вината сега вече станала и не е возможно да я покриеме, нито да я изправиме, но само да търсиме милост от царя. ВУХБ (превод), 41.
2. Премахвам, отстранявам повреда в машина, механизъм, устройство и под. Работниците много бързо изправиха повредата.
3. Остар. При говор или писмен текст – отстранявам грешка, пропуск; поправям, коригирам. Колкото за погрешките, които са се подкраднали, и то какво правописни, така и типографически, моля вас, любезни читатели, да ги сами според вашето благоразумие изправите. Г. Йошев, ЧБ (превод), ХII. Учителят, разбира се, требова да изправя изреченията на ученика; с това той ще го научи малко по малко да изговаря правилно мислите си. К. Смирнов, З, IV. Преди години Ви бях преписал землеописание. Ви ми бяхте казали да го доплъна. Аз го доплъних. Пращам Ви го сега да го прегледате и изправите. АНГ I, 33. // Остар. Книж. Поправям, коригирам някого при допускане на грешка. Когато детето сбърка, тряба да го изправиме с кротост и убеждение. У, 1870, бр. 3, 37.
4. Остар. Отстранявам, поправям, коригирам недостатък в нещо. Далекоглядството произлиза от сплескванието на роговото повлекло и на кристалина. Тоя недостатък изправят с изпъкнали стъкла. Ч, 1871, бр. 24, 755–756.
5. Остар. Изменям нещо, за да стане по-добро; поправям, подобрявам. Ако духовният пастир вижда, че християните в неговата епархия или енория живеят не според черковните закони, той ще са погрижи за уничтожението на туй разединение и тъй склонява своите слушатели да изправят живота си, като изпълват своя християнски дълг. Т. Шишков, ТС, 157. Искаш ли да изправиш нравите му и мързеливия человек от мързел да отвлечеш и да го настаниш на някоя работа? П. Р. Славейков, СК, 16. От учителите и от училищата зависи да довършат това възпитание и да изправят онова, щото са изкривили родителите. У, 1871, бр. 14, 214.
6. Остар. Правя някого по-добър в нравствено отношение, като му въздействам, повлиявам да отстрани недостатъци в характера и поведението си; поправям, изправлявам. Тоя космически епизод, който облетя града, прослави чудачеството на учения професор, но не го изправи. Ив. Вазов, ЗП, 30. Любезни мои единородчики, треба, треба ний да соживим между нас учението, то ще нас да изправи, за да станем совершени на сичките добри и полезни работи. Р. Попович, X, 22. Родителите са длъжни да возпитават децата си в страх божий, съгрешилите да изправят с кротост. Хр. Данов, ППК (превод), 77. изправям се, изправя се страд. – Грешката трябва да се изправи. А. Гуляшки, МТС, 140–141. Касабов дотича сънен и настояваше веднага да се изправи повредата. X. Русев, ПЗ, 251.
ИЗПРА̀ВЯМ СЕ несв.; изпрàвя се св., непрех. Остар. Книж. 1. За нещо – ставам добър или по-добър; поправям се, подобрявам се. Напоследък положението на българското царство са изправи, тъй щото Йоан нямаше вече потреба от папската помощ и покровителство. Т. Шишков, ИБН, 209.
2. Ставам по-добър в нравствено отношение, премахвам, отстранявам недостатъци в характера и поведението си; поправям се. – Помислете, тате, ако го [сина си] пуснете няколко време да се помъчи, не ще ли той да се превърне и да се изправи, или в това училище на теглото ще да си остане сѐ безпътен? Н. Бончев, Р (превод), 8. И имаха го [отец Агапий] за святец; та чрез неговите уста подканяха грешниците да ся изправят и покаят. Б. Димитров, Я I (превод), 81. Колко други пороци ако да би имало едно дете, ако обича истината, то има още надежда да ся изправи. С. Радулов, НД (превод), 72.