притя̀гам - първо лице, единствено число, сегашно време притя̀гаш - второ лице, единствено число, сегашно време притя̀га - трето лице, единствено число, минало свършено време притя̀гаме - първо лице, множествено число, сегашно време притя̀гате - второ лице, множествено число, сегашно време притя̀гат - трето лице, множествено число, сегашно време притя̀гах - първо лице, единствено число, минало несвършено време притя̀гахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време притя̀гахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време притя̀гаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време притя̀гаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време притя̀гай - второ лице, единствено число, повелително наклонение притя̀гайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение притя̀гащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие притя̀гащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие притя̀гащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие притя̀гаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие притя̀гащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие притя̀гащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие притя̀гащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие притя̀гащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие притя̀гащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие притя̀гайки - деепричастие притя̀гал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие притя̀галия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие притя̀галият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие притя̀гала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие притя̀галата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие притя̀гало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие притя̀галото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие притя̀гали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие притя̀галите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие притя̀ган - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие притя̀гания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие притя̀ганият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие притя̀гана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие притя̀ганата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие притя̀гано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие притя̀ганото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие притя̀гани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие притя̀ганите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРИТЯ̀ГАМ, -аш, несв.; притѐгна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. притѐгнат, св., прех. 1. Прикрепвам нещо на определено място или към друго нещо с винт, ремък като го завинтвам, завързвам силно, за да не се движи; затягам, стягам. На една педя под седалото беше обръчът, който притяга четирите крака на стола. П. Славински, МСК, 24. Стърча [Софроний] така часове... Мълчаливо работеха и типографите. Най се обаждаше майсторът .. Той подвикваше на чирака да налее мастилце върху кечето, да не криви листа и да притяга по-здраво калъпа с буквите. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 358.See more2. Завинтвам, завръзвам, стягам отново нещо, което се е разхлабило, отпуснало. Дочула шума на мотора, баба Мария вече идеше насреща му по калдъръмената пътечка, като притягаше черната шамия на главата си. Ем. Манов, ДСР, 201. Той стисна зъби, ядосано притегна широкия кожен колан на брича си — от снощи не бе хапвал нищо и усещаше болезнена празнота в стомаха. Ем. Манов, ДСР, 38. Гледаше да сколаса рано помитането на стаите .., за да се върне вкъщи, да притегне я ралото, .., я пък отнякъде да докара малко дръвца за зимата. Кр. Григоров, Р, 79. Доверяваме се на техника, че няма да повреди колата ни, и му възлагаме да я притегне. Б. Болгар, ПД, 186. — Дружина верна сговорна, / претегайте си конете, на конете коланите, / на палаше синджирите. Нар. пес., СбВСтТ, 549.
3. Силно притискам, стягам нещо. Но думи сега не помагат, / напразно ний скърбиме, / вериги ни нозе притягат, / ръцете — белезини. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 103. Нека кажем по-преди по какви причини не може или не бива една майка да кърми сама своето детенце. 1. Когато зърната на мамата (цицката) са загорели .. Това се случва у тия майки, които в младини или още и като станат жени си притягат гърдите с корсета. Лил., 1884, кн. 7, 22.
4. Прен. Притеснявам душевно или материално някого. Като бетонен блок над нас / тежи барутната тревога. / Душите ни ръмжат: — Война! / В душите кръв, и смут, и огън. / .. / И в тези дни, кажи ми ти, / когато ни притягат с обръч, .. / в сърцето грях ли е, кажи, / че пазя още кът за обич? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 102. Цените ни притягат така, че можем да купуваме само най-необходимото.
5. Диал. Подготвям, стягам, нагласявам някого или нещо, за да излезне, тръгне нанякъде. Койна си хабер повръща: / „Кога сам Койо да доде, / тогиз ще азе да тръгна“. / Кат зачу Койо тез думи, / до два си коня притегна / и си за Койна отива. Нар. пес., СбНУ LХVІ, 145. притягам се, притегна се страд. Преди да бъде завършено колелото [на лесковата хурка], се притяга и свързва здраво с осморката посредством тел или метална пластинка. СбНУ LV, 68. От тези наглед дребни неща зависи сигурната работа на машината, дали тя ще работи безотказно или ще изисква постоянно да се притяга, регулира и поправя. НТМ, 1961, кн. 4, 14.
ПРИТЯ̀ГАМ СЕ несв.; притѐгна се св., непрех. Диал. Подготвям се, стягам се, нагласявам се, за да излезна, да тръгна за някъде. Сички се събуват да легат, / Дендена се стега, притега, / далеч да си бега. Нар. пес., СбНУ LХІХ, 114.
◊ Притягам колана. Разг. Живея икономично и правя усилия да намалявам още повече разходите си. — Това ти е за цял ден, момченце. Хлябът е кът, пък и вредно е да ядеме много, че ако затлъстеем, как ще вървим по тия чукари. И ти отсега притягай колана, свиквай, дорде е рано. М. Марчевски, МП, 107.