натъкмя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време натъкмя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време натъкмя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време натъкмя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време натъкмя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време натъкмя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време натъкмя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време натъкмя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време натъкмя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време натъкмя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време натъкмя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време натъкмя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение натъкмя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение натъкмя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие натъкмя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие натъкмя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие натъкмя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие натъкмя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие натъкмя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие натъкмя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие натъкмя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие натъкмя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие натъкмя̀вайки - деепричастие натъкмя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие натъкмя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие натъкмя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие натъкмя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие натъкмя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие натъкмя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие натъкмя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие натъкмя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие натъкмя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие натъкмя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие натъкмя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие натъкмя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие натъкмя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие натъкмя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие натъкмя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие натъкмя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие натъкмя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие натъкмя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 стягам - нагласявам - натъкмявам (разг.) - подготвям - готвя - приготвям - приготовлявам - стъкмявам (разг.) - тъкмя (разг.) - подготвя - приготвя - стегна - стъкмя - наглася
See more
НАТЪКМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; натъкмя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Разг. Поставям, намествам нещо, направям нещо да бъде така, както е редно, както трябва да бъде; нагласям, нагласявам, нагаждам. — Ех, то тия работи, байовото — подзе той спокойно, като зафана да натъкмява косата и косилото, — само дето измъчват и тровят душата. Т. Влайков, Съч. III, 11. Коленичи до него и с немалко усилия успя да го натъкми на гърба си. Вардеше да не го изпусне. А. Гуляшки, ЗВ, 281. — Може те [жените] да са се успали и още не могат да натъкмят тоалетите си. Й. Йовков, ПГ, 156. Мария натъкми фитила на лампата. В. Геновска, СГ, 22. Никога не можеш да натъкмиш всичко според собствения си модел. Бл. Димитрова, ПКС, 117. През всичкото време, когато предаваха новините, Мисиря стоеше до радиото и го натъкмяваше внимателно и леко. Г. Караславов, Избр. съч. V, 167.
2. Разг. Обличам някого хубаво, спретнато или по подходящ за някаква цел начин; нагласям, нагласявам, стъкмявам. За себе си Тома харчеше малко.. Но тръгнеше ли на път — натъкмяваше коларя си с ботуши. А. Гуляшки, ЗР, 35. Не оставяше кръпка по дрехите му. Риза или пуловер да му се поизноси, тя .. ще намери пари да му купи ново, да го натъкми. И. Петров, НЛ, 71. Не обича да я виждат невчесана. А Бистра днес не се е прибирала за обед и не я е натъкмила. М. Грубешлиева, ПИУ, 126. Райна натъкми децата си да идат на разходка към пристанището. О. Василев, ЖБ, 103.
3. Остар. Настанявам. Вечер, като натъкми горе децата и като си легнат господарите ѝ, тя сама слиза доле и стои с Кънча до някое си време. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 391. Гавазинът на Рашид бея .. заповяда на сеизина да му вземе коня и да го натъкми в яхъра при бейските коне. Ц. Гинчев, ГК, 128-129.
4. Остар. Като добавям, прибавям още, правя някаква бройка, сума, пари да станат колкото трябва, колкото е необходимо. К а р а И б р а х и м: — Сто лири?... Отде ще взема толкова пари изведнъж?! Ф е р а д: — Поръчано ми е да ти дам тапията, след като получа парите. Аз се връщам утре заран. Все някак ще ги натъкмиш! Г. Крънзов, Избр. пр, 167. Тука спомоществователите .. ся умножиха до 90 и от ден на ден йоще наспоряват, щото ся надея да ги натъкмим до 100. ДЗ, 1867, бр. 4, 15.
5. Остар. Уреждам, нареждам някого, обикн. на добро, изгодно място, вреждам някого за някаква облага; настанявам, нагласям, нагласявам. Колцина много по-богати от него и с много по-малобройна челяд сполучиха да натъкмят синовете си на държавна стипендия — той не успя. СбЦГМГ, 65. Никога не бих повярвал, че леля е искала да ме натъкми някъде, само за да престана .. да ѝ искам пари в заем. Р, 1927, бр. 243. Младите хора, кога са натъкмени от рано на важни служби, тии често забравят длъжностите си. П. Бобеков, БВК (побълг.), 39. Кога отслужи служба, сам / ротмистърът натъкми го там, / във ескадрона... К. Христов, ЧБ, 57-57.
6. Остар., сега разг. Организирам, уреждам, подреждам нещо да стане по начин, подходящ за някаква цел; нареждам, стъкмявам, нагласявам. Притварям Ви писмо за брата си Костадина да му го връчите,.. В това писмо пиша Костадину, как да натъкми пътуванието си дотука. АНГ, кн. 1, 460. Майката по внушението на дявола убива плода си и не изповядва греха си, но св. Богородица натъкмява работата тъй, щото папата да присъствува на двете престъпления. СбНУ VI, 263.
7. Разг. Съчинявам или пригаждам някакъв текст според определени изисквания; стъкмявам, нагласявам. Гроздан .. начена песнички да натъкмява. Ст. Михайловски, СБ, 107. И нали е речено: сговорна дружина и в петък блажно руча — седнаха още същата вечер отчетата, натъкмиха прошението както трябва и го изпратиха. Чудомир, Избр. пр, 115. — Не разумяваме църковното, дядо попе.. — Отче бе, защо не натъкмят и другите книги на наш език? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 269-270. — Ний ще напишем тук някои наредби, според които може някой да натъкми една школска книга, щото секий ученик .. да вижда помощ и облага от нея. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 2. натъкмявам се, натъкмя се. I. Страд. от натъкмявам. Собите се натъкмиха в ъглите на училището. Ив. Вазов, Съч. VIII, 141. Цяло преселване ще стане. И колко нящо трябва да се натъкми! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 298. II. Възвр. от натъкмявам във 2 знач. Тя много обичаше тая забрадка, знаеше, че ѝ отива, и често, когато ходеше за вода, се натъкмяваше с нея. Д. Спространов, ОП, 57. Севда се разшета радостна, натъкми се пред огледалото, хубава и наконтена, като пеперуда. Г. Караславов, С, 158. Върна се във воденицата, взе оръжието си, натъкми се за път и отиде при коня си. К. Петканов, Х, 208. натъкмявам си, натъкмя си възвр. Виждаше как други човеци, които много години са биле като него ратае, са си натъкмиле най-после кола и волове и зафанале са самички вече да си работат арабаджилък. Т. Влайков, Съч. II, 110. Що е — барем си натъкмихме едно-друго покъщнина, колкото да не е гола къщата. Т. Влайков, Съч. II, 103. Чтото ще ти е потребно да имаш за тука, аз ще ти пиша във Варна да си натъкмиш. АНГ I, 414. Всичко, което употребяват человеците в разните си потреби, натъкмяват си го или от животните или от растенията. П. Р. Славейков, ПЧ, 20.
НАТЪКМЯ̀ВАМ СЕ несв.; натъкмя̀ се св., непрех. 1. Разг. Настанявам се, намествам се. Членовете се натъкмиха в няколко мобелирани стаи. Ив. Вазов, Съч. VII, 175. На следващата гара се качиха няколко селянки, наместиха торбите си и се натъкмиха внимателно и предпазливо на пейките при двамата спътници. Г. Караславов, Избр. съч. II, 82. Седнаха да обядват. Надя се натъкми до вуйча си и не млъкваше. Г. Стаматов, Разк. II, 10.
2. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Приготвям се, наканвам се; нагласявам се, нагласям се. На Петровден беше сборът на Девене и те бяха се натъкмили да ходят. Ст. Даскалов, БП, 90. Дядо Стойно .. не пиеше и не пушеше и Лалка се натъкми да му донесе сладко от вишни. С. Северняк, ИРЕ, 71. Майка му, която случайно бе видяла бележника му и се бе натъкмила да го посрещне, както се полага, сега изведнъж се слиса как да го успокоява. П. Бобев, ГЮМ, 19.
3. Остар. Нареждам се, подреждам се, оформям се. В ума му вече се натъкмяваше речта, която щеше да произнесе. Й. Йовков, ПГ, 62.
4. Остар. Нагаждам се, приспособявам се.