закопа̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време закопа̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време закопа̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време закопа̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време закопа̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време закопа̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време закопа̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време закопа̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време закопа̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време закопа̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време закопа̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време закопа̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение закопа̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение закопа̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие закопа̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие закопа̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие закопа̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие закопа̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие закопа̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие закопа̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие закопа̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие закопа̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие закопа̀вайки - деепричастие закопа̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие закопа̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие закопа̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие закопа̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие закопа̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие закопа̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие закопа̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие закопа̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие закопа̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие закопа̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие закопа̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие закопа̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие закопа̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие закопа̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие закопа̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие закопа̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие закопа̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие закопа̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
ЗАКОПА̀ВАМ1, -аш, несв.; закопàя, -àеш,
мин. св. закопàх, св., прех. Започвам да копая. Където и да са закопали кладенец без бае Митар, все ще го напуснат или затрупат. М. Георгиев, Избр. разк., 107. На десетина метра лъснаха железните пластове. Хората закопаха спокойно, сърцато. Нощем им светеха електрически слънца, денем им чуруликаха птиците от старата гора. Ст. Станчев, ПЯС, 44. Размериха мястото, закопаха темелят, захлопаха дюлгери и за малко время издигна са едно дълговито здание. Ил. Блъсков, ЗК, 35-36. Петър си къща закопа, / казан имане намери. / Не почна къща кат коптор, / най почна къща кат сарай. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 119. закопавам се, закопая се страд.See moreЗАКОПА̀ВАМ2, -аш, несв.; закопàя, -àеш, мин. св. закопàх, св., прех. 1. Слагам нещо в издълбана в земята дупка, яма и го покривам с пръст; заравям2. Противоп. откопавам. Вечерта, като се прибра вкъщи, отмести одърчето си и закопа възела с парите. П. Тодоров, И I, 123. Фенерът закачен на крушата – под крушата сам дядо Вушо. Привел се над казмата и дълбае ли, дълбае. – Имане ли закопава, или имане откопава? О. Василев, ЖБ, 398. Баланът от няколко часа работеше тук, диреше оня котел пари, който са закопали по руската война. А. Страшимиров, ЕД, 47. Тая ризка, дето е на него сега, ще я закопая край Лековитото кладенче, та и болестта да закопаем с нея. СбХ, 137. Виното рекло: копаят ма, живо ма закопават, ровят ма, отравят ма, вържат, рахат ми не дават, като узрея, с крака ма тъпчат, наливат ма, .., в тъмница с железни обръчи скована и аз сè търпя. П. Р. Славейков, БП I, 71-72. // Засипвам, заравям с пръст жив човек донякъде или изцяло. Противоп. откопавам. Изкопайте на чаире, / на чаире, бре, хендеци, / закопайте Михаило / до два ноге до колено. Нар. пес., СбНУ Х, 93.
2. Разг. Засипвам яма с пръст, изравнявам я със земята; заравнявам. Той закопа дупката вечерта.
3. Разг. Заравям труп; погребвам. Идва дядо Хаджия в село, взима мотика, па го [детето] закопават без поп, без вощеница, без тимян! Никой не се сети да ги пита за детето, току кучетата го отровиха. А. Страшимиров, А, 559. Одеве закопал най-добрия си приятел – сега иде да си изиграе котильона. Ив. Вазов, Съч. ХI, 201. – Имах аз сестра. Мома. Немаше ни седемнайсет години. Пòлякът, Меемед ага му викахме, започна да я задиря. Еднаж посегнал да я улови и тя едвам се спасила от ръцете му. Започна да линей, легна болна от уплах и за три месеца свърши, закопахме я. Д. Талев, ПК, 158. – Когато умра, то закопайте и конете ми в моя гроб. Л. Каравелов, Съч. II, 41. Аз ще Лито лъжа, мале, / лъжа, ще го зема, / два дни да го вода, мамо, / трети ден да умра. / Да ма закопаят, мале, / в Илийова рода. Нар. пес., СбВСтТ, 643.
4. Прен. Разг. Съсипвам, опропастявам, унищожавам. Вместо на банка да обърне стопанството, Банков го закопа! Ст. Даскалов, ЕС, 116. Та отдавна селските попове дебнеха слабо място у Стойко, чудеха се как да го закопаят. И издебнаха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 251. – Спасов – меко започна командирът, – бих желал да те виждам в нашата среда. – Аз скъсах с офицерството, което закопа българския народ в двете войни, господин капитан. Д. Добревски, БКН, 149. „Тая мечка ще ме закопае! – настръхна Трифон. – Винаги е ръмжала по следите ми, а сега, види се, е дошло времето ѝ! За смях ще ме направи пред селото!“ А. Гуляшки, СВ, 270. Бащина клетва сина закопава. Послов., П. Р. Славейков, ПБ I, 37. // Провалям развитието, кариерата на някого. Този неуспех го закопа. Δ Закопаха ме по политически причини. // Провалям, компрометирам, унищожавам някого с въпроси, изказвания, оценки. На защитата на дисертацията му го закопаха. Δ Бях подготвен за изпита, но асистентът ме закопа с неочакван въпрос.
5. Прен. Разг. Надминавам някого със своите успехи, постижения, представям се по-добре от някого в някаква област. Закопах всичките си конкуренти в конкурса. закопавам се, закопая се I. Страд. от закопавам. Терзият Иван ся помина и защото ще ся закопае в гробищата вън от града, даде ся настоящий хабер. С. Попов и др., ТБП, 6-7. Лешът на голямото животно трябва да се разреже на ситни части и после да се закопаят в не твърде големи ями, в които да престоят до онова време, дорде не изгният съвършено. Знан., 1875, бр. 22-23, 348. II. Възвр. от закопавам2 в 1 знач. Не съществуваше вероятно по-предпазлива птица от него [гривека], трябваше да се закопаеш в земята, за да не те види. Д. Фучеджиев, Р, 212. – Аз трябва да се махна оттук. – А де ще да идеш, мой сине? Не оставай ма сама. Аз живея само за тебе. Ако ма оставиш и ти, то аз жива ще да са закопая в гроба. Л. Каравелов, Съч. IV, 237.
◊ Жив закопавам / закопая някого. Причинявам някому много ядове, неприятности, съсипвам го, унищожавам го. – Пандов ме мрази и е готов жив да ме закопае – това е факт. М. Марчевски, П, 277. Закопавам / закопая вдън земя някого. Диал. Съсипвам, разорявам напълно някого.