изсѝпвам - първо лице, единствено число, сегашно време изсѝпваш - второ лице, единствено число, сегашно време изсѝпва - трето лице, единствено число, минало свършено време изсѝпваме - първо лице, множествено число, сегашно време изсѝпвате - второ лице, множествено число, сегашно време изсѝпват - трето лице, множествено число, сегашно време изсѝпвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изсѝпвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изсѝпвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изсѝпваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изсѝпваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изсѝпвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изсѝпвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изсѝпващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изсѝпващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изсѝпващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изсѝпваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изсѝпващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изсѝпващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изсѝпващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изсѝпващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изсѝпващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изсѝпвайки - деепричастие изсѝпвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изсѝпвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изсѝпвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изсѝпвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изсѝпвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изсѝпвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изсѝпвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изсѝпвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изсѝпвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изсѝпван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изсѝпвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изсѝпваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изсѝпвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изсѝпваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изсѝпвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изсѝпваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изсѝпвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изсѝпваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗСЍПВАМ, -аш, несв.; изсѝпя, -еш,
мин. св. -ах, св., прех. 1. Сипвам някъде съдържанието на нещо изцяло, докрай. Полуголи хора мъкнеха по скелите кофи с бетон, изсипваха ги в кофражите и тичешком се връщаха. X. Русев, ПЗ, 94. Изсипваме набраните череши в кошницата, покриваме ги отгоре със зелена шума и тръгваме. К. Калчев, ПИЖ, 152. – Добре, запомни какво си обещал пред цяло село, а сега свали варела и изсипи млякото. Сл. Трънски, Н, 200. Извади от пазвата си малка, платнена кесийка, изсипа върху протърканата черга на миндерчето купчинка златни монети. Д. Талев, ЖС, 326. На следващия ден остана само едно огнище, ковачите изсипваха по цяло кошче въглища в него. Й. Радичков, СР, 143. Докараха го до кладенеца и с шеговити провиквания изсипаха на главата му две кофи студена вода. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 203.See more2. Изпразвам, освобождавам изцяло съд, вместилище и под. от съдържанието му. – Ах ти, дяволо, изсипа ми стомната! Ив. Вазов, Съч. IX, 208. Взе празна кофа, напълни я от реката и се върна да я изсипе. К. Петканов, ЗлЗ, 244. Дрехите му дълго бяха стояли в гардероб и сега той носеше след себе си одушлива вълнà нафталинов мирис, макар че беше изсипал върху тях цяло стъкло одеколон. Г. Райчев, Избр. съч. I, 33. Ежко гребнал едно менче от събраната пшеница, па го изсипал пред Кърта. СбХ, 49.
3. Правя, обикн. неволно, нещо течно, ситно, зърнесто да излезе от съда, в който се намира; разсипвам, разливам. Изсипа яденето на покривката. Δ Изсипа солта.
4. Хвърлям нещо в голямо количество върху някого или нещо. Челната група на ветераните изсипа отново градушка от едри камъни върху полицаите. Д. Димов, Т, 283–284. Цветята светят на слънце, а като минаваме, изсипват на главите ни жълт прах. Д. Габе, Н, 39. За огнестрелно оръжие. Стотици бомби и куршуми изсипаха жандармите през прозорците, за да сломят и унищожат героинята. К. Ламбрев, СП, 274. Българската артилерия изсипа дружен залп върху танковете. П. Вежинов, ВР, 143. Артилерията вършеше своето пъклено дело. Тя изсипваше върху целия разстроен фронт на българските части стотици снаряди, които избухваха с оглушителен трясък. Ив. Мартинов, ДТ, 89. По време на войната самолети дни наред изсипвали бомби, рушели безпощадно жилищни сгради, фабрики и училища.
5. В съчет. с удар, плесница и под. Нанасям изведнъж един след друг много удари, плесници. И кобилицата нежна / с благородство кат допипа, / върху кожа ѝ белоснежна / до сто удара изсипа! Ив. Вазов, Съч. IV, 48. Тълпата изсипа върху гърба му многобройни удари.
6. В съчет. с дъжд, град. Причинявам много силен, пороен дъжд, град и под. – Когато Нерон запали Рим, една жълтокрила птичка долетя от незнаен край. Тя доведе тъмен облак, който изсипа пороен дъжд върху пламналия град. А. Каралийчев, ПГ, 7. Един облак минава, изсипва едър дъжд и оросява улиците. К. Константинов, ПЗ, 118.
7. В съчет. с думи, похвали, въпроси и под. Изричам, изказвам изведнъж едни след други много думи, похвали, укори, въпроси и под. Той изсипваше клетви и ругатни на всички страни. Д. Немиров, Б, 142. Един куп приказки изсипа. К. Петканов, П, 96. Той свиква чорбаджиите, изсипва сума хули върху им и им поръчва да не ме ценяват. Π. Ρ. Славейков, БП I, XXV.
8. Прен. Струпвам, стоварвам изведнъж върху някого нещо (злини, бедствия, неприятности, гняв, ярост и под.) в голямо количество. Тя не смееше да му продума, защото в такива случаи той избухваше и всички горчивини, набрани отвън, изсипваше върху нейната глава. Г. Караславов, Избр. съч. II, 198. Тя се беше наканила да изсипе върху му всичкия си гняв, трупан цели месеци. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 47. Мишо им разкри причините за войната, разясни им какви злини носи и как ще ги изсипе върху главите им. Г. Караславов, СИ, 304. Недоволни от масовите помилвания, недоволни, че вместо стотина, водеха само двамина към бесилото, турците бързаха над тях да изсипят злобата си. Зл. Чолакова, БК, 143. Нима такива бедствия ще изсипе / съдбата върху мен? К. Христов, Избр. ст, 318.
9. За превозно средство – стоварвам пътници, обикн. много, на едно място. Откъм Вран се спусна моторен пукот и скоро малка кола изсипа пред общината двама офицери. М. Яворски, ХСП, 166. Тук влакът изсипа по-голямата част от пътниците. Ив. Вазов, Съч. XVII, 36. От нашата маса в ъгъла ние гледахме тая живописна и шумна навалица, която влакът изсипваше и щеше пак да прибере. К. Константинов, ППГ, 284. След като автобусите изсипят своите пътници на градския площад, чужденците туристи биват обсадени мигновено от стотици продавачи. ВН, 1959, бр. 2595, 4.
10. Прен. Давам на някого нещо в изобилие, в голямо количество. Додоха чиновници, прегледаха нивата, ядоха, пиха, отиде Илия с тях в града и една конска торба каймета донесе, разбра ли? Държавата му ги изсипа ей тъй е... Й. Йовков, ЧКГ, 44–45.
11. Диал. Правя някой да получи херния; изкилвам. изсипвам се, изсипя се страд. В полковия склад те [войнишките колети] се донасят всеки ден в чували и се изсипват под някоя стряха. Д. Калфов, ПЮН, 120. В години на свръхпроизводство тук се изгарят на клади или се изсипват на дъното на океана милиони чували с кафени зърна. Св. Минков, ДА, 84.
ИЗСЍПВАМ СЕ несв.; изсѝпя се св., непрех. 1. За нещо течно, ситно, зърнесто или за дребни предмети – падам от съда, в който се намирам; разсипвам се, разливам се, разпилявам се. Бяло мляко се изсипва от менчето по зелената ливада. А. Каменова, ХГ, 108. Прахът се изсипал, а рецептата пропаднала, та дойдох да ми напише докторът друга. Ив. Вазов, Д, 55. Тя така силно стискаше кесията, че я прокъса и от нея почна да се изсипва леща. М. Грубешлиева, ПИУ, 224. Тя се приближава към малкия куфар. Отваря го. Куп писма се изсипват пред нея. Ив. Карановски, Разк. I, 55. Той видя бляскави водни струйки, които с тихо шумолене се изсипваха през ситото на лейката. Ем. Коралов, ДП, 83. Вързопът се разтвори и ведно със скъпите пъстроцветни плащове оттам се изсипа цяла кривача златици. Ст. Загорчинов, ДП, 355. До всеки комин имаше и улук за свличане на рудата. От долния край на улука тя се изсипваше направо във вагонетките. С, 1954, кн. 3, 94.
2. За съд, вместилище и под. – изпразвам се от съдържанието си. На Евстратия се разтреперва ръката и чашата му се изсипва. Ив. Вазов, Съч. XX, 156. Единът дисаг беше вече се изсипал и половин от ръкописите ми се изгубиха. Π. Ρ. Славейков, БП I, XXVII– XXVIII.
3. За хвърлени предмети, изстреляни куршуми и др. под. – падам изведнъж в голямо количество върху някого или нещо. – Една вечер, когато отивах към училището на вечеринка, десетина развалени яйца се изсипаха върху мене. Г. Караславов, Избр. съч. II, 94. В същия миг гъст порой от куршуми се изсипа около прозореца. П. Вежинов, ВР, 39. Командирът припряно, нервно се мъчеше отново да стреля, но картечницата продължаваше да мълчи. А в същото време откъм гарата срещу нас се изсипа вражески картечен огън. Мл. Исаев, Н, 69. Взривът оглуши въздуха, вдигна нагоре пръст и камъни, които се изсипаха върху главите им. К. Ламбрев, СП, 253. Когато се стреля перпендикулярно на шосето върху кола в движение, обикновено не може да се улучи. Опасно е, когато картечният откос се изсипе по протежението на шосето. Г. Караславов, Избр. съч. III, 127. Мичкин знаеше, че след половин час върху могилата щеше да се изсипе адски огън от мини. Д. Димов, Т, 604.
4. За удари, плесници и под. – следвам един след друг в голямо количество. Няколко юмрука се изсипаха по снагата на консула. Ив. Вазов, Съч. XII, 21. Градушка от юмруци се изсипа по главите и гърбовете на стражарите. А. Каралийчев, НЧ, 34.
5. За дъжд, град – падам изведнъж за кратко време в голямо количество. Когато той се накани да тръгне, като изневиделица се изсипа пороен дъжд, придружен с гръмотевици. Кр. Кръстев, К, 255. След проливния дъжд, който се изсипа вечерта, земята беше мокра и покрита с почти непрозрачна мъгла. Сл. Трънски, Н, 218. – Я помислете какво стана през оная година, когато посред жътва се изсипа градушка като камъни? Ст. Марков, ДБ, 262. Наистина ли небето се бе продънило, та се изсипа тая каменна градушка? О. Василев, ДГ, 112.
6. Прен. Обикн. с предл. върху, на. За неприятности, нещастия, укори, обиди и под. – струпвам се, стоварвам се обикн. изведнъж и в голямо количество върху някого или нещо. Непоносими мъки и теглила се изсипаха върху поробения народ през тези мрачни години. Д. Линков, ЗЗБ, 27. Той бил първият човек в Бръшлян, който се решил да направи от риболова поминък. Колко труд и мъки е било, докато се сдобие с лодка, колко подигравки и обиди са се изсипвали край празните кошове!... С. Северняк, ОНК, 111. Самите палачи, върху главите на които са се изсипали тайно проклятията на стотини хиляди българи – те си проживяха честито цяла верига години. Ал. Константинов, Съч., 199. Върху мене се изсипваха цял куп обиди, които ме унижаваха и оскърбяваха. Елин Пелин, Съч. IV, 150. И тежко ономува, на чиято глава се изсипе неговият гняв. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 148.
7. Само мн. и 3 л. ед. За тълпа, множество от хора – струпвам се, събирам се, появявам се изведнъж някъде. Подир Кондарев потегли малка група, но към изхода на градината групата нарасна и повлече останалите. Тълпата се изсипа на главната улица, разля се като вълна по паважа и по тротоарите... Ем. Станев, ИК I и II, 125. Един фукнал да бяга, изтърчали подире му и неколцина други, а след тях като стадо подплашени овце се изсипала по улиците цяла горна махала. Н. Хайтов, ПП, 19. За късо време на мегдана се изсипа цялото село. М. Марчевски, МП, 176. От етажите над магазините и канторите се изсипват също огромен брой хора. Ив. Мирски, ПДЗ, 12.
8. Само мн. и 3 л. ед. За тълпа, човешко множество – излизам изведнъж за кратко време от някъде или слизам от превозно средство. Мръква. Из вратите на киното се изсипва гъста маса народ... Н. Стефанова, РП, 121. Сетне отеднаж, като по команда, грабителите се втурнаха към вратите и се изсипаха вън, на двете улици пред магазина. Д. Талев, ПК, 543. Параходът стигна до брега и тълпата се изсипа на набрежието. Ив. Вазов, Съч. XXV, 148. Тълпи работнички се изсипват от вагоните, весели, шумни. К. Константинов, ПЗ 219. Камионите се заклатиха по тесните и неудобни планински пътища. Скоро от тях се изсипаха стотици полицаи. К. Ламбрев, СП, 51.
9. Диал. Получавам херния; изкилвам се. Той тогава се изсипа от вдигането, в болница лежа. М. Грубешлиева, ПП, 192.
10. Диал. Получавам обрив, изрив от болестта шарка или по други причини; изривам се, обривам се. Тя се изсипва по всичката снага на чирки. Лет., 1871, 141.
11. Остар. За изрив, цирей, пъпка – появявам се, показвам се, избивам. По лицето и по главата лесно им се изсипват прише. Лет., 1871, 121. Кога ся изсипят прищие и в очите, трябува често и добре да ся изтриват тии с кръпица, наквасена у вода. Лет., 1874, 83.
12. Диал. Счупвам се, изронвам се на ситни късчета; изломявам се. Изсипали му се зъбите. Н. Геров, РБЯ II, 305.
13. Диал. За земна форма, стена, зид и под. – изронвам се. Брегът се изсипа.
◊ Изсипва ми се / изсипе ми се върху (на) главата. Разг. Сполетява ме нещо много неприятно, беда, нещастие. От есента насам толкова неща ми се изсипаха върху главата, та никак не е чудно, че се разболях.