първоо̀бразен - единствено число, мъжки род, нечленувано първоо̀бразния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член първоо̀бразният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член първоо̀бразна - единствено число, женски род, нечленувано първоо̀бразната - единствено число, женски род, членувано първоо̀бразно - единствено число, среден род, нечленувано първоо̀бразното - единствено число, среден род, членувано първоо̀бразни - множествено число, нечленувано първоо̀бразните - множествено число, членувано
1 автентичен - първообразен - действителен - истински - същински - оригинален - чист - неподправен 2 първообразен - първичен - първоначален
ПЪРВОО̀БРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. 1. Който има качества на първообраз или се отнася до първообраз (във 2 знач.); оригинален. Цял албум първообразни творби и нито една пряка кражба. Само посвещението на първата страница чуждо. О. Василев, ЖБ, 291.
Ако знаеше кой е първообразният византийски текст, той веднага щеше да разчете думите, бързо щеше да схване звука на всяка буква. Й. Вълчев, СКН, 237. Комисията .. му поднесла копие на турски язик от нашия правилник, .., което копие, след като му го прочели [на Васил], той го припознал, че е вярно с първообразното. З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 249. Преписи от първообразните актове могат .. да ся представляват за засвидетелствование в окръжний съд. ВП, 82.See more2. Остар. Езикозн. За дума — който не е образуван от друг. Първообразна е [дума], която не произхожда от друга, като: цял, врат, дожд. Ив. Момчилов, ПСЕ, 6.