разгова̀ряне - единствено число, нечленувано разгова̀рянето - единствено число, членувано
1 разговор - разговаряне - беседа - беседване 2 говорене - приказване - разговор - разговаряне - приказка (разг.) - лафене (разг.)
РАЗГОВА̀РЯНЕ1, мн. -ия, ср. 1.
Отгл. същ. от разговарям1; разговор. Тогава четворицата секунданти, подир късо разговаряне, назначиха срещата да стане другиден заранта. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 65. Скрил глава между подигнати рамене, с чанта ту под лявата, ту под дясната мишница, с разкопчано палто — ще го [Ал. Балабанов] видите сега тук, по-сетне там, пак тук, после на другия край на града — да приема визити, да връща визити, да съветва, да пита, да съдействува — и все за литература, разбира се, е туй припкане, разговаряне, разпъване. Хр. Бръзицов, ЕЧП, 24.See more2. Остар. Говор. По разговарянето ѝ мисля, че не е българка. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 129.
РАЗГОВА̀РЯНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разговарям2 и от разговарям се.