разгранича̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време разгранича̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време разгранича̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време разгранича̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време разгранича̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време разгранича̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време разгранича̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разгранича̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разгранича̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разгранича̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разгранича̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разгранича̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разгранича̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разгранича̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разгранича̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разгранича̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разгранича̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разгранича̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разгранича̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разгранича̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разгранича̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разгранича̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разгранича̀вайки - деепричастие разгранича̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разгранича̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разгранича̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разгранича̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разгранича̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разгранича̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разгранича̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разгранича̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разгранича̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разгранича̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разгранича̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разгранича̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разгранича̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разгранича̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разгранича̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разгранича̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разгранича̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разгранича̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 различавам - разграничавам 2 отделям - разделям - разграничавам 3 диференцирам (книж.) - разграничавам
РАЗГРАНИЧА̀ВАМ, -аш, несв.; разгранича̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Определям границата или представлявам граница между две територии; разделям. Реката разграничава двата имота.See more2. Отделям едно нещо от друго, определям разликата между две или повече неща; различавам, отличавам, разпознавам. Изглежда, че така солидно се бях напоил с миризми, че вече по-трудно ги разграничавах от своите. П. Вежинов, ЗНН, 11. Вълнувах се. Аз и друг път съм напускал родината, но не със самолет .. На вид бях уж спокоен, ясно разграничавах гласовете на летищния персонал от тези на изпращачите. Г. Белев, КВА, 13. За всяко мое прегрешение с дело или с помишление оставям тук по едно бобено зърно — черно за непростимите и бяло за тия, които хвърлят душата ми в съмнение и мисълта ми не може да разграничи грях ли са, или не. Елин Пелин, Съч. IV, 61-62. разграничавам се, разгранича се страд. Халкидическият полуостров на север се разграничава ясно от главната суша чрез разположените почти в една линия езера Лъгадина, Лангаза и Бешик. ПН, 1932, кн. 3, 41. Във всички тия случаи коренът и наставката са така тясно съединени, че е мъчно да се разграничат. Л. Андрейчин и др., БГ, 62.
РАЗГРАНИЧА̀ВАМ СЕ несв.; разгранича̀ се св., непрех. Отричам, отхвърлям връзката си с някого или с нещо. На чужбина не е ходил и не желае .. Един странен каприз на човек, когото инстинктите в нищо не ограничават и който отрича онова, в което дори ограничените дирят средство да се разграничат. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 69-70.