раздѐлям - първо лице, единствено число, сегашно време раздѐляш - второ лице, единствено число, сегашно време раздѐля - трето лице, единствено число, минало свършено време раздѐляме - първо лице, множествено число, сегашно време раздѐляте - второ лице, множествено число, сегашно време раздѐлят - трето лице, множествено число, сегашно време раздѐлях - първо лице, единствено число, минало несвършено време раздѐляхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време раздѐляхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време раздѐляха - трето лице, множествено число, минало несвършено време раздѐляше - трето лице, единствено число, минало несвършено време раздѐляй - второ лице, единствено число, повелително наклонение раздѐляйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение раздѐлящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие раздѐлящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие раздѐлящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие раздѐляща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие раздѐлящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие раздѐлящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие раздѐлящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие раздѐлящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие раздѐлящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие раздѐляйки - деепричастие раздѐлял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие раздѐлялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие раздѐлялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие раздѐляла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие раздѐлялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие раздѐляло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие раздѐлялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие раздѐляли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие раздѐлялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие раздѐлян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие раздѐляния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие раздѐляният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие раздѐляна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие раздѐляната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие раздѐляно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие раздѐляното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие раздѐляни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие раздѐляните - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
See more
- 1. разделям
- - Разделяй и владей
See more- - Разделям легло
РАЗДЀЛЯМ, -яш, несв.; разделя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Обикн. с предл. н а. Деля, правя нещо на части, дялове. Запретна Цончо ръкави и от сутрин до вечер на нивата. .. Раздели я на дялове, посади фиданки. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 260. Когато купеше месо, веднъж в седмицата, винаги го разделяше на десет части, точно до грам. П. Вежинов, Б [еа]. Опитайте се с две прави линии да разделите циферблата на часовника на три части, но така, че и в трите части сумата да бъде еднаква. К, 1963, кн. 7, 45.See more2. Обикн. с предл. н а. Деля някакво мнозинство от хора на групи, класове, части. В шест часа позвъниха за обяд. Понеже всички пътници не можеха да се поместят в салона, разделиха ги на две. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 30. За пръв път той [Ботьо Петков] разделил учениците по класове. Н. Ферманджиев, РХ, 182. Като ни свалиха на суша, разделиха ни на две групи и не можахме да узнаем накъде откараха другите. Д. Талев, И 1980 [еа].
3. Деля, разпределям нещо изцяло, докрай между двама или повече души. Внезапно му мина мисълта — а защо не раздели водата между всички? П. Вежинов, ДБ, 108. — Нека всеки си държи парите, че да си е спокоен .. И разделиха ги. Пред всекиго от братята се издигна голяма купчина със злато по двайсет хиляди гроша. Д. Немиров, Б, 60. Това на тебе, онова на мене — разделихме братски всичко. Чудомир, Съч. ІІ, 68. След жътва той [Старият Герак] повика по-първите хора и най-напред разделиха снопите по равно на четири дяла: един за Божан, друг за Петър, трети за Павел, а четвърти за него самия. Елин Пелин, Съч. ІІ, 1972 [еа].
4. Разпределям имущество, имоти между наследниците си, като ги обособявам в отделно домакинство. Старият Герак виждаше, че съвместният живот вкъщи е невъзможен, и реши да раздели синовете си. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 67. — Ще ви разделя, ще ви дам всичко, за себе си не ща нищо. Й. Йовков, ЖС, 125.
5. С предл. с. Деля с някого нещо, което имам или съм придобил (печалба, наследство и под.) или нещо общо; поделям. Хаджията работеше на пристанището деня; нощем идеше да разделя хляба си с Бръчкова. Ив. Вазов, Съч. VІ, 34. — Трябва да махнем децата, .. — По-добре да разделим с децата и последната хапка. А. Разцветников, Избр. пр ІІІ (превод), 25.
6. Мат. Обикн. с предл. н а. Извършвам аритметическото действие деление; деля. Събра отделните суми и полученият сбор раздели на цената, която струваше една белгийка пушка. Така получи броя на оръжието. Ст. Дичев, ЗС І, 379. Ех, да имам апаратче / мислещо за сто глави! / .. / Докато в тавана гледам / и не давам пет пари, / то да раздели на седем / триста тридесет и три. Цв. Ангелов, СГ, 87. Разделете числото 36 на 9. Колко получихте?
7. Спец. Обикн. с предл. н а. Деля на подгрупи група, вид, клас растения, животни, предмети и др. според характерните им белези, черти; класифицирам. От 1793 г. (до 1817 г.) Ламарк започва да издава „Ботаническа енциклопедия“. Междувременно издава „Систематика на безгръбначните“ (1801 г.), в която пръв разделя животните на гръбначни и безгръбначни (вторият термин е негов). К, 1986, кн. 8, 50.
8. Служа за граница, за преграда между две неща или между две части на едно цяло; деля. Тия две противоположни гористи урви, които разделя само реката, имаха всяка своя особена растителност. Ив. Вазов, Съч. ХV, 17. Широка безлюдна улица разделяше селото на две. П. Вежинов, НС, 38. Тук въображаемият синор на екватора разделя земното кълбо на две полушария — Северно и Южно. Св. Минков, ДА, 43. Огънчето на пурата му бе съвсем близо до копринения параван, който разделяше стаята на две. Г. Шарабов, ПГ (превод) [еа]. ● Обр. Пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа. Ал. Константинов, Съч., 98.
9. Отделям две или повече неща или двама или повече души по време или разстояние; деля, отдалечавам. Колко страшно много са тези години, десетина-дванадесет, които ни разделят. Д. Фучеджиев, Р, 334. Разделяха ни само двайсетина крачки. Ив. Остриков, СБ, 55. Нейко кметът, секретар бирникът и Къню влязоха между двете разярени страни и ги разделиха. Й. Йовков, Ж 1945, 28. Учителят забеляза, че и Лазар Глаушев огледа църквата на няколко пъти, сетне потърси погледа му между толкова глави и рамена, които ги разделяха, и леко му кимна със засмени очи. Д. Талев, ПК, 51. // С предл. о т. Отделям едно нещо от друго или някого от нещо или от другиго по време или разстояние; деля, отдалечавам. Двата деня, които го разделяха от тоя ден, му се показаха два века. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 193. За да премина по-бързо салона, който разделяше моята стая от оная на Иванова, от страх да не ме съгледа някой, аз блъснах твърде силно вратата, като да ме гонеше някой или аз да гонех другиго. З. Стоянов, Съч. І [еа].
10. Ставам причина да не са заедно, отделям един от друг двама души, които са влюбени или женени. — Ивке, — рече ѝ, — разбираш ли защо баща ти прави това. Усетил е той плановете ни и ще ги разбие, ще ни раздели. Елин Пелин, Съч. І, 127. Те се любиха пет години. Колкото той добър, толкова майка му зла. Завидя им на обичта и ги раздели. В. Бончева, АП, 108. Как се случи, че след като животът раздели Марина и Еню, двамата, преминали през много изпитания и страдания, пак се събраха заедно. П. Стъпов, ЖСН, 7. Безчет са песните, в които дивно поетически се възпява вярната любов на нашия момък и нашата девойка, които самата смърт .. е безсилна да раздели. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 89. // С предл. о т. Ставам причина някой да бъде отделен от друг, в когото е влюбен или за когото е женен. Всичко ще направя, само от Борянка не ме разделяйте. Й. Йовков, Б, 59.
11. Ставам причина да не са в добри отношения двама или повече души, противопоставям един на друг; деля. Вражда и съперничество разделяли Шишмана и Срацимира. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 192. Влезе и се настани в тая къща някаква студенина, която раздели людете тук и ги отчужди. Д. Талев, ПК, 343.
12. Прен. Обикн. с предл. с. Използвам нещо заедно с някого; деля. — Щом искате да ме обявите за неин баща, вероятно ще ми разрешите да запитам: какви са причините тя да разделя квартирата с един самотен мъж? Б. Райнов, СМ, 159.
13. Прен. Обикн. с предл. с. Преживявам, изживявам заедно с някого случки, емоции; деля, споделям. Намерих на една славейка гнездото, тя излетя от него и другарят ѝ тозчас дойде при нея да раздели нейната грижа. Ц. Гинчев, ГК, 28. Това писмо показва, че той [Ботйов] се прощава вече с ония, с които е разделял скръб и радост цели осем години. З. Стоянов, ХБ, 239. Настанал разгромът на българското царство от турците. Рилският манастир разделил общата съдба. Ив. Вазов, Съч. ХV, 24.
14. Прен. Обикн. с предл. с. Изказвам пред някого свои мисли, чувства, преживявания, за да срещна разбиране, съчувствие; деля, споделям. Ела ме прегърни да ти се изповядам, да разделя мъката си с обичан човек. П. Славински, ПЗ, 112. Тя му прощава, тя, която няма никого на света, никого, нито кому да се оплаче, нито с кого да раздели своите мисли. Елин Пелин, Съч. ІІ, 109.
15. Прен. Остар. Имам същите мисли, чувства, като някой друг; споделям. Ние разделяме в много отношения мнението на гореказания дописник. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ [еа]. разделям се, разделя се страд. Целият кукуруз трябва да се раздели на десет еднакви купа. Т. Влайков, Пр І, 304. Като се разделят тия пари, на всеки се пада по двайсет хиляди. Д. Немиров, Б, 43. разделям си, разделя си взаим. от разделям в З знач. Сговориха се двамата братя и продадоха бащиния си имот — разделиха си братски парите. Д. Талев, ПК, 825.
РАЗДЀЛЯМ СЕ несв.; разделя̀ се св., непрех. 1. Обикн. с предл. н а. Деля се на части, на дялове. Облакът изтъня, раздели се на две и над равнината отново се показа слънцето. К. Петканов, ЗлЗ, 256.
2. За река, път и под. — деля се на две или повече части, образувам разклонения; разклонявам се. На едно място Иван спря: пътят се разделяше. — Ами сега? — каза той. — Из кой път да уловим. Й. Йовков, ПГ, 19. На това място реката се разделяше на две. Д. Фучеджиев, Р, 25. Когато стигнаха оттатък Обител, тъкмо където пътят се разделяше за Охрид и за Преспа, Самуил Мокри спря коня и каза на слугата: — Ти върви в Охрид. Д. Талев, Съч. VІІ [еа].
3. Само мн. и З л. ед. Обикн. с предл. н а. Разпределяме се в групи. Хората се разделиха на групи и приказваха ниско под светлината на факлите. Ст. Загорчинов, ЛСС, 131. Изведнъж овцете се подплашиха, разделиха се на две и на опразненото място, .., се показа вълчицата. Й. Йовков, АМГ, 75. Момите и момците се разделиха, образуваха отделни групи. К. Петканов, Х, 85. Николайчо влезе в групата на планинските спасители. Още в първия съботен ден те се разделиха на двойки и потеглиха към различни хижи. А. Христофоров, П, 7. Малко под Ямбол войската се раздели на две колони — по-голямата част премина на десния бряг на реката. А. Гуляшки, ЗВ, 170.
// Само мн. и З л. ед. Разпределяме се в групи, обикн. по идеи, интереси и др. Той стана причина да се смразят шумненци помежду си и да се разделят помежду си на партии. В. Бонева, БВШ [еа]. Децата се разделиха на банди.
4. Само мн. Преставаме да живеем заедно, като разпределяме помежду си наследено имущество, имоти. Умря баба Ружа и синовете ѝ се разделиха. Г. Караславов, Избр. съч. І, 309. И братята ти, и снахите ти, всички са викнали да се разделим, та да се разделим. Всеки своето да си поеме, всеки своето да си знае. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 39. — Ако искате, разделете се, ако искате — живейте наедно. Мене да слушате — останете наедно. Й. Йовков, Б, 141. След неговата смърт синовете му не се разделиха, всички останаха в старата къща. К. Петканов, Х, 27.
5. Само мн. Преставаме да сме на едно място или да се движим заедно, тръгваме поотделно, в различни посоки. Ние се разделихме, те удариха пак през къра, а аз право насам. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 58. Двамата се разделиха, като пришълецът тръгна по пъртината с куката, а Панко се отби от пъртината, за да скъси пътя към крушата при оброка. Й. Радичков, Скан. [еа]. Войниците се разделят и се изгубват между шубраците. Й. Йовков, Разк. І, 75. Те се разделиха, като се уговориха да се срещнат на другия ден за тържеството. Д. Димов, Т, 94. Съпругът завел Даниела до отделението, разделили се с целувка и си пожелали всичко да е наред. С, 2006, бр. 4675 [еа]. // С предл. с. Преставам да съм заедно с някого, да се движа с някого, с когото съм бил досега. Тая вечер, като се раздели с Михалакя, той продължи пътя си към конака. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 140.
6. Само мн. Преставаме да сме заедно с някого, да се виждаме, да живеем на едно място с някого и под., обикн. при заминаване надалече и под. — Време е вече да се разделяме, Момчиле — рече Игрил. Ст. Загорчинов, ДП, 441. — Утре ще се разделим .. — Къде отиваш? .. — Вкъщи .. Търговският кораб отплава утре и аз ще замина с него. В. Пенева, ОК (превод) [еа]. — Скоро ще напусна тоя град може би за много дълго. И ние ще се разделим, господа. Д. Подвързачов и др., Събр. съч. IX (превод) [еа]. — Сбогом... — Сбогом... Искам да вярвам, че се разделяме като приятели. Др. Асенов, ТК, 254. // С предл. с. Преставам да съм заедно с някого, да се виждам, да живея на едно място с някого и под., обикн. при заминаване надалече и др. Що чудо сълзи проля Мойше, когато се разделяше със своята драгоценна съпруга, .., за да постъпи в казармата. Ал. Константинов, Съч., 226. Подполковник Каменов .. мислеше за болната си дъщеря. .. С бащиното си сърце той почувства, че нейните дни са преброени, че трябва да се разделя с нея. Кр. Кръстев, К, 238-239.
7. Само мн. Прекъсваме, преустановяваме връзки, отношения помежду си. През лятото се разделихме. Кр. Григоров, ОНУ, 19. Моля ти се, нека се разделим без обиди. М. Грубешлиева, ПП, 86. Ами ако Минчо не беше умрял, нали нямаше цял живот да живеят заедно? Кога и да е, щяха да се разделят. Г. Караславов, Т, 139. // С предл. с и (остар.) о т. Прекъсвам, преустановявам връзки, отношения с някого. — Ама — обади се колеблив глас — тя, като се раздели с мъжа си, млада е още, може да тръгне по лош път. Д. Талев, ЖС, 122. Той тъй я люби, .., с такава парлива тъга се раздели от нея. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 70.
8. С предл. с. Обикн. с отриц. н е. Отлъчвам се, отделям се от някого или от нещо, преставам да съм непрекъснато заедно с някого или с нещо; деля се. Слънцето печеше силно и нане Стоичко беше захвърлил вечното кожухче, с което се не разделяше ни зиме, ни лете. Елин Пелин, Съч. ІІ, 10. Той носеше под блузата си сребърно кръстче, .. С това кръстче не беше се разделял през целия си живот. А. Гуляшки, ЗВ, 72. Който поживее в Америка, не лесно се разделя с нея. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 70.
9. С предл. с. Преставам да имам, да притежавам нещо. Колкото и мързелив да е човек, той мъчно се разделя със земята си. К. Петканов, СВ, 214. Никак не му се искаше да се раздели с хубавото ножче. Сп. Кралевски, ВО, 18.
10. Прен. С предл. с. Преставам да мисля по определен начин, да имам определени очаквания. Аз самият трябваше да се разделя с много грешни представи. Кап., 2005, бр. 23 [еа]. По време на стажа си в местна радиостанция се разделя с илюзиите за кариера в жанра и без да се дипломира, заминава за Чикаго да учи актьорско майсторство. С, 2006, бр. 4718 [еа].
11. Прен. Само мн. За мнения — различаваме се, не съвпадаме. За доктора мненията се разделят. Едни са за неговото приемане, други — против. Й. Йовков, М, 18-19. По тоя въпрос мненията на изследователите се разделят. Е. Георгиев, ЛБП [еа]. Колкото до чисто икономическите последици, мненията се разделят. Кап., 2005, бр. 20 [еа].
12. Прен. Само мн. Намираме се на разстояние един от друг, едно от друго; раздалечаваме се, отдалечаваме се. На места дърветата се разделили и видите отдалече, като да се отваря някое тъмно подземие в леса. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 12.
◊ На две (три) магарета <кош> слама (плява, сено) не мога (не зная, не ме бива) да разделя. Разг. Подигр. Не мога, не умея да свърша нещо; некадърен съм. Бе то нашите управници не ги бивало на две магарета слама да разделят. Л. Стоянов, Х, 116. На две магарета плява не може да раздели, тръгнал сметка да ми иска. Д. Немиров, Б, 97. Пътищата ни се разделят. Книж. Нямаме вече близки отношения, нямаме вече нищо общо в работата или живота си. Ние се познаваме вече двадесет години. Какво не стана през това време и колко много се разделиха пътищата ни! С. Казанджиев, СбАСЕП, 493. Разделяй и владей. Книж. Употребява се като формула за действие от страна на властващо лице, с която се изтъква, че по-лесно се управлява, ръководи, като се насъскват една срещу друга враждебни групировки или лица. Разделяй и владей! .. Разделяй народите, разделяй поданиците си, разделяй семействата, разделяй брат от брата, баща от сина и мъж от жена, и ти ще да бъдеш пълен господар над милиони живи същества. Хр. Ботев, Съч. ІІ, 1986 [еа]. Ще приложим върху тях силата на стария изпитан принцип — разделяй и владей. Д. Талев, ПК 1980 [еа]. Българското обществено разединение се определя в голяма степен от целенасоченото прилагане от управниците на старата максима „разделяй и владей“. Банк., 2008, бр. 40 [еа]. Разделям / разделя легло с някого; разделям / разделя леглото на някого. Имам интимна връзка с някого. Съжаляваше също, че беше поканил Глория да раздели леглото му. Ив. Петков, СМД (превод) [еа]. Разделям се / разделя се с живота. Разг.; Разделям се / разделя се с душа. Нар.-поет. Умирам. Някъде в Испания петима младежи .., не видяха новия ден и се разделиха с живота. М. Миланов, ТМП, 133. За малко не се разделя с живота, докато работи с баща си в мината — ударен е от дерайлирала вагонетка и губи две трети от показалеца на лявата си ръка. Д, 2004, бр. 238 [еа]. Вийте се, вийте два орла, / два орла и два сокола, / доде се с душа разделя! Нар. пес., М. Арнаудов, БНП І [еа].