разцѐпвам - първо лице, единствено число, сегашно време разцѐпваш - второ лице, единствено число, сегашно време разцѐпва - трето лице, единствено число, минало свършено време разцѐпваме - първо лице, множествено число, сегашно време разцѐпвате - второ лице, множествено число, сегашно време разцѐпват - трето лице, множествено число, сегашно време разцѐпвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разцѐпвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разцѐпвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разцѐпваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разцѐпваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разцѐпвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разцѐпвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разцѐпващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разцѐпващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разцѐпващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разцѐпваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разцѐпващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разцѐпващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разцѐпващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разцѐпващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разцѐпващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разцѐпвайки - деепричастие разцѐпвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разцѐпвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разцѐпвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разцѐпвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разцѐпвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разцѐпвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разцѐпвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разцѐпвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разцѐпвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разцѐпван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разцѐпвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разцѐпваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разцѐпвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разцѐпваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разцѐпвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разцѐпваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разцѐпвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разцѐпваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗЦЀПВАМ, -аш, несв.; разцѐпя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Цепя, деля нещо като го правя на две или повече части. С големи брадви .. те успяха да разцепят хралупестото стебло на вековната бука. П. Здравков, НД, 134-135. Бай Коста кастреше колци, брадвата му съскаше в ръцете, разцепваше сухи дърва с клинове и чук. Г. Данаилов, ДС [еа]. Секирата му разцепва главата на две. Д. Талев, И, 259. Разцепвам пънчетата на четири. // Ставам причина нещо да се раздели на две или повече части. Чудовищен удар разцепи самолета на две по дължина. 3. Попов, ЗС, 94. Мразовете разцепваха буките. Д. Фучеджиев, Р, 223. Светкавица разцепи кората на дървото. // С късане разделям на две или повече части тъкан, хартия и под.; раздирам, разкъсвам. Мама разцепи листа на две, после ядно го смачка в шепите си. К. Момчилов, ЗК, 38.See more2. С отсичане отделям част, слой от нещо или разделям нещо на две или повече части по повърхността му. Ако бързо разцепим лист от слюда в тъмнината, то ще забележим слаб фосфорически блясък. И. Гюзелев, РФ, 350. Куршумът разцепил само кожата. Д. Талев, ПК, 703.
3. Прен. За силен звук – звуча, ехтя много силно някъде, в някакво пространство; раздирам, прорязвам, процепвам. Грозни викове разцепиха падналия мрак. Ст. Сивриев, ПВ, 181. Страшен писък .. разцепи нощта, закънтя из коридорите. Й. Вълчев, СКН, 511. Отдалечени пушечни гърмежи разцепиха въздуха. Ив. Вазов, Съч. ХI, 174. Илинда иска да отдръпне главата си назад, но ръката му не ѝ дава, тогава тя изпищява и гласът ѝ разцепва тишината. Т. Димова, Е [еа].
4. Прен. Като се вклинявам в нещо (обикн. множество от хора), разделям и нарушавам целостта, единството му. След малко шумна процесия разцепва човешкия мравуняк. К. Константинов, ПЗ, 14-15. Сегиз-тогиз .. някой празен камион разцепваше върволицата [от хора] от единия край до другия. К. Константинов, СЧЗ, 112. Никому не е позволено да помине, .., та да разцепи, раздвои хорото. К. Шапкарев, Р, 10. Вътрешните трудности и разногласията разцепиха партията. разцепвам се, разцепя се страд. – Сини сливи се разцепват да падне костилката. Бл. Димитрова, ПКС, 354.
РАЗЦЀПВАМ СЕ несв.; разцѐпя се св., непрех. 1. Цепя се, като ставам на две или повече части. Дървото изпука и се разцепи на две. Д. Талев, ЖС, 37. // За нещо ушито, зашито – разпорвам се. Якето ти се разцепи.
2. Образуват се дълбоки цепнатини, пукнатини по повърхността мие. Земната кора се разцепила на стотици метри дълбочина и на протежение 30 км. Хр. Тилев, В, 70-71.
3. Прен. За множество, група от хора – ставам на две или повече части; разделям се. Множеството се разцепи на две да им направи път. Ст. Сивриев, ЗСБ, 201. Ротата се разцепи на две тънки вериги, които прекосиха насипите. Д. Вълев, 3, 262. ● Обр. Българската реч .. разцепила са е на много разноречия. Т. Шишков, ТС, 198.
4. Прен. За организация, идейна общност и под. – разделям се, нарушава се целостта ми поради различия във възгледите; разединявам се. И тъй като царството небесно пак е отложено, християнството се разцепва, за да се нагнети в идващите времена неговия вроден порок – фанатизмът. М. Абаджиев, Ф, 138.