самоуправлѐние - единствено число, нечленувано самоуправлѐнието - единствено число, членувано самоуправлѐния - множествено число, нечленувано самоуправлѐнията - множествено число, членувано
САМОУПРАВЛЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Самостоятелно, независимо политическо или административно-териториално управление на част от държава, обособена най-често въз основа на национална, етнографска или религиозна общност на населението; самоуправляване.