самоупра̀ва - единствено число, нечленувано самоупра̀вата - единствено число, членувано самоупра̀ви - множествено число, нечленувано самоупра̀вите - множествено число, членувано
САМОУПРÀВА, мн. няма, ж. Остар. Книж. 1. Самоуправление.
Патриархът ще потърси тутакси случай да подчини чуждите патриаршески и митрополитски столове, за да изкорени всяка помисъл за национална самоуправа в черквата. М. Арнаудов, НХБ I, 129. След това Ристич продължил: „Ний… братски поздравляваме народа, който си доби църковна самоуправа!“. Ив. Унджиев и др., ХБ, 436. В Галата и в Пера биле се загнездили генуезката и венецианската търговски колонии, които се ползували с пълна самоуправа. А. Гяуров, АБЦ, 20. Остават два главни въпроса: първият е за разширение и закръгление на енориите, вторият е за самоуправата на енорията и за нейните стопанствени права. ЦВ, 1913, бр. 33, 625.See more2. Самоуправство; самоуправност. Определени лица с насилие и самоуправа завладяват разположените в съседство парцели земя и образуват едно землище. А. Димов, АП, 38. Рупчоският войвода имал не една разправия с по-високите власти заради своята самоуправа и непокорност. Н. Хайтов, МЯ, 44.