сближа̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време сближа̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време сближа̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време сближа̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време сближа̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време сближа̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време сближа̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време сближа̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време сближа̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време сближа̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време сближа̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време сближа̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение сближа̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение сближа̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сближа̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие сближа̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие сближа̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сближа̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие сближа̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сближа̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие сближа̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие сближа̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие сближа̀вайки - деепричастие сближа̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие сближа̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие сближа̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие сближа̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие сближа̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие сближа̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие сближа̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие сближа̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие сближа̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие сближа̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие сближа̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие сближа̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие сближа̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие сближа̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие сближа̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие сближа̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие сближа̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие сближа̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
СБЛИЖÀВАМ, -аш, несв.; сближà, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Придвижвам, премествам две или повече неща едно към друго или двама души един към друг, за да бъдат на близко разстояние помежду си; доближавам, приближавам. Противоп. раздалечавам. Докато обясня, че не аз съм баща на детето, фотографът изтръгна вързопа [с бебето] от ръцете ми, сближи ни с родилката и направи две снимки. Й. Попов, ББ, 19. Исарионов извади от портфела си лекарско уверение. Тримата съдии любопитно сближиха глави и едновременно го зачетоха. Ст. Чилингиров, РК, 296.See more2. Прен. Ставам причина, спомагам две или повече лица да станат близки, приятели (в 1 знач.), да установят приятелски или интимни отношения; сприятелявам. Противоп. раздалечавам, отдалечавам, отчуждавам. Войната ги свърза и сближи още повече: отколе вече те пътуват наедно, лягат и стават наедно, бият са един до друг. Й. Йовков, Разк. І, 9. – Откакто влязох в казармата – продължи Михалчев, – аз станах близък с капитан Гуджев. Сближиха ни спомените за Виена, за наши общи познати. В. Нешков, Н, 406. Голямото нещастие изглади всички вражди, примири и сближи осиротелите семейства. Й. Йовков, Разк. І, 104.
3. Прен. Ставам причина, спомагам две или повече лица да станат приятели (във 2 знач.), съратници и под. поради общи възгледи, убеждения, интереси, обща дейност и под. Противоп. раздалечавам. Там [в Етнографския музей] работих с него повече от една година, сближи ни работата – писахме съвместно една преценка на полски етнографски трудове. А. Попстоилов, СЗ, 5. Сближавало ги и критичното им отношение към официална Русия. Повече или по-малко и Каравелов, и Ботев са били свързани с революционното движение във великата братска страна. Г. Константинов, ПР, 91. Общият възглед за необходимостта от въоръжена борба за освобождение на отечеството сближава двамата български революционери. // Ставам причина две държави, два народа и под. да установят добри, приятелски отношения помежду си въз основа на сходни интереси, сходна външна политика и под. Както прабългарите, така и славяните очаквали ново нападение. Общата опасност от Византия сближила двата народа. Техните ръководители се споразумели и поставили основите на общата славянобългарска държава. Ист. VІ кл, 36-37. Така в средата на VII век на север от Византия заживели два народа. Те се отличавали един от друг по външния си вид, говорели различни езици, почитали различни богове. Но едно нещо ги сближавало – общият им враг Византия. О. Халембаков, ДЕ II, 20.
4. Прен. Ставам причина да възникне духовна близост, духовно сродство между хора, които споделят общи интереси, имат общи предпочитания. Противоп. раздалечавам. Не само тя свири на пиано в този дом, но и синът. Музиката го сближава с двамата братя Владигерови, особено с Панчо, който му посвещава една своя творба. Л. Йорданова, МДБ, 86. Културата сближава хората.
5. Прен. Правя или ставам причина две или повече абстрактни неща (позиции, схващания и др.), обикн. различни, да станат по-близки, с повече сходни елементи. Противоп. раздалечавам. Той [президентът на Русия] се опитва да сближава различните гледни точки за управлението на голямата държава. Хр. Мирчева, РФДС, 187. Двете системи са коренно различни и нищо не е в състояние да ги сближи. Л. Станев, ПХ, 142. Новата директива на Евросъюза има за цел да сближи законодателните системи на държавите членки по отношение на допустимото ниво на шума на моторните превозни средства.
6. Прен. За някакъв признак, особеност – правя две или повече групи хора по-близки, сходни в някакво отношение. Семейната задруга и тук е запазена до късно, което сближава македонците с шопите. Н. Колев, БЕ, 75. Неговият [на Вазов] герой [Гороломов] е чисто отрицателен тип, чиято нравствена – или по-точно безнравствена – основа е съвсем чужда на Йовковия Гороломов. Нито една духовна черта не ги сближава. Г. Цанев, ЙЙ, 47. За надстройката на деветте базилики ние нямаме преки указания. Ако вземем обаче в съображение онези техни особености, които ги сближават с ранновизантийските базилики, бихме могли да допуснем, че средният кораб се е издигал над двата странични. Кр. Миятев, АСБ, 83. сближавам се, сближа се страд.
СБЛИЖÀВАМ СЕ несв.; сближà се св., непрех. 1. Само мн. За два или повече предмета – като се движим един към друг, ставаме на близко разстояние помежду си; доближавам се. Противоп. раздалечавам се. Духаше силен вятър и короните на дърветата ту се сближаваха, ту се раздалечаваха.
2. Прен. С предл. с. Ставам близък, приятел с някого, установявам приятелски или интимни отношения с някого; сприятелявам се. Противоп. раздалечавам се, отчуждавам се. Той [дядо Станойко] напоследък се беше сближил твърде много с професора и често ги виждахме да разговарят насаме. П. Незнакомов, СП, 44. Твърде саможив по характер, мълчалив, сдържан, [Ст. Младенов] трудно се сближава с хората. Л. Крумова-Цветкова и др., ЖПН, 24. // Само мн. За двама или повече души – постепенно ставаме близки, приятели, установяваме приятелски или интимни отношения помежду си; сприятелявам се. Противоп. раздалечавам се, отчуждавам се. Играхме много пъти заедно с Тачо Танев и се сближихме и сприятелихме. Ив. Димов, АИДЖ, 123. С Н. Фурнаджиев ние се срещахме почти всеки ден. Бяхме се сближили на сливенска основа. Г. Джагаров, КЖ, 73.
3. Прен. С предл. с. Ставам приятел (във 2 знач.), другар, съратник с някого въз основа на общи възгледи, убеждения, интереси, обща дейност и под. Противоп. раздалечавам се. През есента на 1868 – годината на гибелта на Хаджи Димитър и Караджата – Левски се запознава и сближава с Христо Ботев. Г. Константинов, НЛЖИ, 134. Върнал се [Ив. Вазов] в България, след като Стамболов е уверил майка му, че ще го вземе под своя защита. В София се сближил с професор Шишманов, тогава началник на отделение в Министерството на просвещението, който го подтикнал да довърши „Под игото“. М. Николов, ИБЛ, 179. Преди да се сближи с Яворов и да поеме стръмния път на завоевателката, Лора години наред кореспондира с Петко Тодоров. М. Кремен, РЯ I, 367. // Само мн. За двама или повече души – ставаме приятели, другари, съратници въз основа на общи възгледи, убеждения, интереси, обща дейност и под. Противоп. раздалечавам се. Гео Милев заминал за Лондон. Там той се запознал с белгийския поет Емил Верхарн. Двамата се сближили и после, когато Гео Милев се прибрал в България, кореспондирали по твърде важни проблеми за изкуството и съвременния живот. Г. Константинов, БПТ, 261. // С предл. с. За държава, народ и под. – установявам добри, приятелски отношения с друга държава, народ и под. въз основа на сходство в провежданата външна политика, сходни национални интереси и под. Избухна в 1866 г. голямо въстание в Крит, Гърция се сближи тясно с Русия и под егидата на последната на Балкана се сключи една противотурска военна коалиция между Гърция, Сърбия, Черна Гора, към която бяха привлечени и българите. П. Ников, ВБН, 186. След известни колебания Русия окончателно се сближила с Франция и в 1893 г. те сключили военен и политически съюз. Ист. Х кл, 163. Румънците разбраха своето положение, те изучиха южните славяни и гледат по всякакъв начин да се сближат с тях, те добре виждат, че без славяните не могат да сторят нищо и им протягат братска ръка. Л. Каравелов, Събр. съч. VII, 1967, 54.
4. Прен. Само мн. За абстрактни неща (позиции, становища и под.) – доближаваме се, ставаме по-близки, с повече сходни елементи помежду си. Противоп. раздалечавам се. Още при първата среща на двамата президенти позициите им по отношение на кризата се сближиха. Δ Предвижда се правните норми в страните от Евросъюза по отношение на допустимото ниво на шума да се сближат.
5. Диал. Отивам или идвам близко до някого; приближавам се, доближавам се (Н. Геров, РБЯ).