сговорчѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * сговорчѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член сговорчѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член сговорчѝва - единствено число, женски род, нечленувано сговорчѝвата - единствено число, женски род, членувано сговорчѝво - единствено число, среден род, нечленувано сговорчѝвото - единствено число, среден род, членувано сговорчѝви - множествено число, нечленувано сговорчѝвите - множествено число, членувано
СГОВОРЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек – който е склонен да проявява разбиране в отношенията си към околните, умее да живее в сговор (в 1 знач.) с околните; сговорен, разбран. Противоп. опърничав, опак.