симпатѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано симпатѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член симпатѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член симпатѝчна - единствено число, женски род, нечленувано симпатѝчната - единствено число, женски род, членувано симпатѝчно - единствено число, среден род, нечленувано симпатѝчното - единствено число, среден род, членувано симпатѝчни - множествено число, нечленувано симпатѝчните - множествено число, членувано
СИМПАТЍЧНО нареч. 1. По начин, който предизвиква симпатия, разположение, добри, приятни чувства.
Нежно и симпатично са възсъздадени у Тенисона не пълните образи, а онези, на които тук-таме пътем се съзират само силуети. Ив. Вазов, Събр. съч. VII, 170. – Това е една осма – каза Крис. – И няма за едно хубаво ядене. – Няма – каза старият жълт човек и отново се засмя симпатично. Д. Цончев, П, 17-18.See more2. Остар. Книж. Благосклонно, доброжелателно или със съчувствие; симпатически. Нека да помним, че не всички от представителите на нашата интелигенция гледат симпатично на просветното обществено брожение, създадено от съюза на читалищата. Ст. Чилингиров, ЗЧ, 29. Румелийската интелигенция бе враждебна на преврата. В изгнаните бивши министри тя виждаше мъченици на народната идея. Симпатично се отнесе спрямо тях и румелийското правителство. С. Радев, ССБ I, 332. Благородният министър, след като ме изслуша внимателно и симпатично, веднага се разпореди да се повърне ръкописът на книгата ми. Ив. Шумков, ПНР, 502. Този човек седеше всякога в стаичката и там шиеше войнишки дрехи. Аз го имах, че ще е някой нает крояч грък; само ми се видеше чудно, че този човек обичаше да ма поглежда кога имаше случай и всякога ме гледаше симпатично. Св. Миларов, СЦТ, 17.
3. С гл. съм в 3 л. ед. и обикн. със следв. изр. със съюз че, да. За означаване, че нещо привлича някого, предизвиква добри чувства, интерес у него. Мое малко, невъзможно бъдеще, / защо се изпречи пред мен? / Късно е да се променям. / Симпатично е да съм стар. Н. Йорданов, ЛЛ, 193.