прия̀тно -
ПРИЯ̀ТНО нареч. 1. По начин, който се възприема положително и буди, предизвиква удоволствие, радост, одобрение и под.; мило. — Не бяхме идвали дотогава [в България] и не знаехме какво да очакваме, но останахме много приятно изненадани. Имате много красива природа, всичко е толкова зелено. П, 2005, бр. 47 [еа]. // По начин, който е приемлив, допустим и не дразни, не нарушава мярката, представата за добро, за хубаво; леко. Тая глава имаше лице зачернено и изгорено от слънцето, но приятно закръглено и отбележено с две големи, черни, дъгообразни вежди. Ив. Вазов, Съч. VIII, 122. Пък ми се харесва и туй у жените, .., гдето се стремят да се харесват .. Приятно ме дразни. Елин Пелин, Съч. IV, 130.
2. С гл. с ъ м, с т а в а м и под. в 3 л. ед. а) С крат. лич. местоим. в дат. Означава, че някой изпитва чувство на удоволствие, радост, одобрение и под., предизвикано от някого или нещо, което се възприема положително; драго. Обичаше да я пофалят и ставаше ѝ от това хубаво и приятно. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 177. Приятно ми е да си играя с кученцето. б) Означава, че при някакви обстоятелства се изпитва чувство на удоволствие, радост. Приятно е да виждаш залата за фитнес пълна. Разполагаме и с много начетени инструктори, които помагат на всички. БА, 2005, бр. 16186 [еа]. — Не е особено приятно, когато излезеш от къщи и се натъкнеш на папараците. П, 2004, бр. 46 [еа].
◊ Приятно ми е; много ми е приятно. Учтива формула на отговор от някого (обикн. придружена с ръкуване, кимване с глава или лек поклон), след като чуе името на този, с когото се запознава или когото му представят. —