съмнѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано съмнѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член съмнѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член съмнѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано съмнѝтелната - единствено число, женски род, членувано съмнѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано съмнѝтелното - единствено число, среден род, членувано съмнѝтелни - множествено число, нечленувано съмнѝтелните - множествено число, членувано
1 неблагонадежден - тъмен (прен.) - съмнителен - подозрителен 2 несигурен - спорен - съмнителен - проблематичен - оспорим
съмнѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който буди съмнение.
Мястото е удобно — заключи той. — Само към средата ми се вижда съмнително. Елин Пелин. Съмнителните работи проверяваше сам или чрез други. Елин Пелин. Двамата стражари тършуваха дълго из стаичката, из кухнята. но нищо съмнително не намериха. М. Марчевски. Още довечера трябваше да отиде при кмета и да му съобщи за съмнителното поведение на касиера на кооперацията. Дим. Димов. 2. Който изразява съмнение. Стресна се, подскочи назад и като хвърли съмнителен поглед към человека, извика: — Ти ли си, Вълко? В. Друмев. 3. Над който пада съмнение; подозрителен. Той помисли, че го вземат за съмнително лице. Вазов. Няма ли кръчма или кафене, да се навъртат там съмнителни хора? Йовков. Тази заран има блокада и са арестувани много хора. Обискират по-съмнителните къщи. Хар. Русев. 4. Непочтен, нечестен. Аз ви предупреждавам, че трябва да се отстраняват съмнителни личности и да оградим нашето велико дело от всякакви изненади. Вазов. Скитници и съмнителни хора биваха забелязвани все тук. Йовков. Реши да ликвидира съмнителни сделки с подозрителни съдружници. Стаматов. Тогава нейде в Ючбунар / отвориха те дом съмнителен. Хр. Ясенов.See more