1 безспорен - неоспорим - безсъмнен - несъмнен - необорим - неопровержим
1 безсъмнен - съмнителен
БЕЗСЪМНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не предизвиква съмнение; несъмнен, безспорен. See more
БЕЗСЪМНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не предизвиква съмнение; несъмнен, безспорен.