безспо̀рен - единствено число, мъжки род, нечленувано безспо̀рния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безспо̀рният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безспо̀рна - единствено число, женски род, нечленувано безспо̀рната - единствено число, женски род, членувано безспо̀рно - единствено число, среден род, нечленувано безспо̀рното - единствено число, среден род, членувано безспо̀рни - множествено число, нечленувано безспо̀рните - множествено число, членувано
БЕЗСПО̀РЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който не предизвиква спор, съмнение; несъмнен, очевиден, безсъмнен. Защо тогава се сили толкова да обори безспорната правота на неговите разбирания?... Т. Влайков, Съч. III, 34. — Все пак — казах аз, — Гюзелев е виновен. Това е доказано по безспорен начин. К. Калчев, ДНГ, 62. Безспорна истина. Безспорен факт. Безспорен успех. Безспорен талант.
— От рус. бесспорный.
БЕЗСПО̀РЕН2 -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Който не спори, не става бърже; неспорен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.