неоспорѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано неоспорѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неоспорѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неоспорѝма - единствено число, женски род, нечленувано неоспорѝмата - единствено число, женски род, членувано неоспорѝмо - единствено число, среден род, нечленувано неоспорѝмото - единствено число, среден род, членувано неоспорѝми - множествено число, нечленувано неоспорѝмите - множествено число, членувано
НЕОСПОРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се оспори, да се опровергае и се признава от всички; безспорен1, неопровержим, необорим.
Днешна Испания не е Испания на инквизицията, нито пък ще бъде същата утре. Това е неоспорима истина. Б. Шивачев, Съч. I, 12. Красноречието му беше толкоз убедително и лесно, че очевидността на престъплението беше неоспорима и триумфът на словото му сигурен. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 23. Заслугите му [на Ст. Бъчваров] като активен обществен и профсъюзен деец са неоспорими. Ив. Димов, АИДЖ, 96. Неоспорим факт. Неоспорима дарба. Неоспорима житейска мъдрост. Неоспорими доводи. Неоспорими доказателства. Неоспорими документи. Неоспорими предимства. Неоспоримо влияние. Неоспоримо заключение. Неоспоримо право. // За когото няма спор и се признава от всички; безспорен1. Между тия двайсетина младежи, не по-възрастни от 20-25 години, Д. Подвързачов беше стожерът, „Бащата“, както го наричаха най-близките, неоспоримият ръководител и съветник. К. Константинов, ППГ, 158-159.See more
неоспорим (юрид.) - undeniable