у̀ча - първо лице, единствено число, сегашно време у̀чиш - второ лице, единствено число, сегашно време у̀чи - трето лице, единствено число, минало свършено време у̀чим - първо лице, множествено число, сегашно време у̀чите - второ лице, множествено число, сегашно време у̀чат - трето лице, множествено число, сегашно време у̀чих - първо лице, единствено число, минало свършено време у̀чихме - първо лице, множествено число, минало свършено време у̀чихте - второ лице, множествено число, минало свършено време у̀чиха - трето лице, множествено число, минало свършено време у̀чех - първо лице, единствено число, минало несвършено време у̀чеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време у̀чехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време у̀чехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време у̀чеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време учѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение учѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение у̀чещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие у̀чещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие у̀чещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие у̀чеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие у̀чещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие у̀чещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие у̀чещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие у̀чещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие у̀чещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие у̀чейки - деепричастие у̀чил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие у̀чилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие у̀чилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие у̀чила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие у̀чилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие у̀чило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие у̀чилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие у̀чили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие у̀чилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие у̀чел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие у̀чела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие у̀чело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие у̀чели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие у̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие у̀чения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие у̀ченият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие у̀чена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие у̀чената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие у̀чено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие у̀ченото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие у̀чени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие у̀чените - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 следвам - уча 2 уча - кълва (разг.) - зубря (разг.)3 уча - подготвям - готвя - подготвя - обучавам - обучаSee more
- 1. уча
- - <Иди> да си вземеш парите от даскала <който те е учил>
See more- - И я съм учил при даскал Лука
- - Когато тато и мама ме учеха, аз ловях мухи
- - Не учи баба как се дете баби
- - Не (недей) учи баща си как се правят деца
- - Не учи дяда си попа как се деца кръщават
- - Не учи старец как се кози пасат
- - Не учи старец да мъти яйца
- - Не учи старец да прави деца
- - Уча още „кръсте божей, помагай”
- - Яйцето учи кокошката
- - Уча на ум <и разум> някого
у̀ча1,
мин. св. -их, несв., прех. Занимавам се, работя, за да придобия знания, да овладея нещо; изучавам, заучавам, научавам. Учениците си учат уроците с глас. Вазов. Мислите му прелетяха в Одрин. Там учеше занаят най-малкият му син Христо. К. Петканов. Уча френски. || Посещавам учебно заведение, курсове и под. Ще уча политическа икономия. Вазов. Олга е пораснала в София, учила е в София. Елин Пелин. уча се страд.See moreу̀ча2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Предавам на някого знания, умение в някаква област, научавам някого на нещо; обучавам. Неуморимият Каблешков проповядваше, учеше. Вазов. Стрина Венковица я учеше на всякаква работа — и да преде, и да шие. Влайков. Така беше и когато учеше и другите си ученици — силният му глас ехтеше в същите тия две стаи. Дим. Талев. 2. Прен. Давам ум, поучавам. Аз не искам да те уча, но ти помисли: гледай да не се гневиш, да не се заканваш. Дим. Талев. уча се страд.