изуча̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изуча̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изуча̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изуча̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изуча̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изуча̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изуча̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изуча̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изуча̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изуча̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изуча̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изуча̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изуча̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изуча̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изуча̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изуча̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изуча̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изуча̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изуча̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изуча̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изуча̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изуча̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изуча̀вайки - деепричастие изуча̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изуча̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изуча̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изуча̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изуча̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изуча̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изуча̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изуча̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изуча̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изуча̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изуча̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изуча̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изуча̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изуча̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изуча̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изуча̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изуча̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изуча̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; изу̀ча, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Уча нещо системно, за да придобия познания, да го овладея напълно. Аз разтворих новия си буквар и читанката. За първи път съзрях четивата, които щяхме да изучаваме, и сърцето ми силно затупка. А. Каралийчев, С, 212. Започна да изучава самичък есперанто, който беше на мода по това време. Ил. Волен, ΜДС, 110. Чу, че тази продавачка млада / изучава музика в кръжок – / и от самодейната естрада, / може да я чака път висок... Е. Багряна, С, 1952, кн. 2, 6. Учениците на даскал Стефана прочее бяха най-умните и интелигентните в града и много от тях заминуваха за Цариград да изучат някакъв тънък занаят или наука. Д. Немиров, Б, 46. Едничко, що му се е удало още през детинство да изучи какво тряба, то е отечествената география. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 5. // Запознавам се с особеностите на нещо, за да мога да си служа с него. Разглобяваха оръжието, изучаваха частите му. К. Ламбрев, СП, 49. Той основно изучи и устройството на леката картечница, сам я разглобяваше и сглобяваше. Д. Ангелов, ЖС, 380. Изучаваме устройството на автомобила.See more2. Внимателно наблюдавам, разглеждам някого или нещо, за да го опозная, разбера или запомня; проучвам, разучавам, разучвам. Беров седна на нисък походен куфар и съсредоточено започна да изучава своите нови колеги. Д. Кисьов, Щ, 122. Боян разтърсваше ръката на Васил, който го изучаваше с присвити очи. М. Грубешлиева, ПИУ, 139. От два дни той го виждаше за пръв път след десет години раздяла, за пръв път в живота си говореше с него като възрастен, изучаваше го спокойно, без да изпитва никакъв респект нито от годините му, нито от парите му. Кр. Велков, СБ, 9. Но убеден, че нищо не чува, започна да следи движенията на свещеника и някак си да ги изучава. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 467. – Ти повече изучавай природата, учи се да стреляш, ходи, да бъдеш изпечен и здрав – съветваше ме той [дядо Мирю]. Ем. Станев, ЯГ, 32. Изучавам обстановката. Δ Изучавам характера. Δ Изучих основно навиците му.
3. Опознавам особености, закономерности на нещо в резултат на научно наблюдение; изследвам, проучвам. Но когато човекът е тръгнал да изучава далечни светове, той същевременно си дава сметка, че още не е свършил работата си тук на земята, у дома. Хр. Одисеев, ТН, 3. – Учехме се, четяхме книги... После и сами влязохме в живота, но и в това отношение Русия е необятна – никой не може да я изучи напълно, да я познава изцяло. Д. Талев, ПК, 203. За да схванем правилно заобикалящите ни факти и явления, необходимо е не само да ги познаваме, но и да си ги обясним, като изучим техните причини и взаимната им връзка. Хим. VII кл, 1950, 26. Него време аз не знаях нищо за рупаланското наречие, което изобщо доскоро е било твърде малко известно. Това наречие изучавах и писах по него приблизително след тридесет години. Π. Ρ. Славейков, БП II, VII.
4. Събирам сведения за някого или за нещо; проучвам, разузнавам. – Аз първо изучих кой е бил сутринният телохранител и също кой друг е трябвало да го смени през деня. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 181. Даскал Генчо реши да отиде при брат ми в Делиормана да изучи положението – тайно, без да го усетят чорбаджиите. Само ние и неговите родители ще знаем. К. Калчев, ПИЖ, 113. изучавам се, изуча се страд. и възвр. В писмо от Васил Стоянов до Марин Дринов от Болград, като се говори за пътуването на първия през м. август из България с цел да се изучи положението в страната след войната, споменава се и за срещата му с Климент. М. Арнаудов, БКД, 272. „Може би съм се изменила, погрозняла съм и той вече не ме харесва.“ Въпреки това тя продължаваше, за пръв път в живота си, да се взира в лицето, във фигурата си, да се изучава, като се опитваше да погледне себе си с очите на един мъж. Ем. Манов, ДСР, 28.