ха̀ос - единствено число, нечленувано ха̀оса - единствено число, членувано - непълен член ха̀осът - единствено число, членувано - пълен член
1 безпорядък (книж.) - безредие - хаос - бъркотия - безредица - разбърканост - разхвърляност 2 анархия - безредие - хаос - разстройство - разпуснатост - безредица - размирица
хàос, мн. няма, м. (гр.). 1. В гръцката митология — стихия, която е съществувала в световното пространство преди сътворението на света.