1 отглас (спец.) - аблаут (спец.)
АБЛА̀УТ м. Езикозн. Промяна, изразяваща се в редуване по определен модел на гласни звукове в глаголни корени; отглас. Напр.: тека — поток, бера — сбор. — Нем. Ablaut. See more
АБЛА̀УТ м. Езикозн. Промяна, изразяваща се в редуване по определен модел на гласни звукове в глаголни корени; отглас. Напр.: тека — поток, бера — сбор.
— Нем. Ablaut.