абсу̀рден - единствено число, мъжки род, нечленувано абсу̀рдния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член абсу̀рдният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член абсу̀рдна - единствено число, женски род, нечленувано абсу̀рдната - единствено число, женски род, членувано абсу̀рдно - единствено число, среден род, нечленувано абсу̀рдното - единствено число, среден род, членувано абсу̀рдни - множествено число, нечленувано абсу̀рдните - множествено число, членувано
АБСУ̀РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който противоречи на здравия смисъл и е невъзможно да се осъществи или да съществува; безсмислен, нелогичен. Сега я привличаше Ередиа с абсурдната вяра в своя бог, с фанатичното си целомъдрие. Д. Димов, ОД, 234. От вечно будното му око [на колегата] на професионалист,.., не убегна абсурдния текст: „Да не се изнася от самолета“. М. Иванов, КБВ, 3. Да се открият странни, чудати и направо абсурдни неща в науката, е не чак толкова трудна работа. Диал., 1990, бр. 28, 12.