администратѝвен - единствено число, мъжки род, нечленувано администратѝвния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член администратѝвният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член администратѝвна - единствено число, женски род, нечленувано администратѝвната - единствено число, женски род, членувано администратѝвно - единствено число, среден род, нечленувано администратѝвното - единствено число, среден род, членувано администратѝвни - множествено число, нечленувано администратѝвните - множествено число, членувано
АДМИНИСТРАТЍВЕН, -вна, -вно,
мн. -вни, прил. 1. Който е свързан с администрацията като система от изпълнителните органи на държавно управление. През време на византийското робство Плиска не била вече голяма крепост, но продължавала да бъде важен административен център. Ст. Михайлов, БС, 49. Административно деление. Административна единица. Административен район. Административно учреждение. Административна длъжност.See more2. Който се занимава с администрацията в държава, селище, учреждение. Административни органи. Административни власти. Административен апарат. Административен персонал. Административно ръководство. Административни служители.
3. Който става по разпореждане на изпълнителните органи на властта. Какво ли не предприели хората, да се спасят от Мишовата любознателност. . Давали му покани за примиери, приеми, коктейли. . И административни мерки взели. Л. Янов, СЗ, 7. Административен надзор. Административна наредба. Административен акт.
◊ Административно право. Юрид. Дял от правото, което се занимава с регулиране на реда и отношенията в областта на държавното управление.