а̀збучник - единствено число, нечленувано а̀збучника - бройна форма а̀збучникът - единствено число, членувано - пълен член а̀збучници - множествено число, нечленувано а̀збучниците - множествено число, членувано
А̀ЗБУЧНИК,
мн. -ци, м. Списък на имена, предмети и др., наредени в азбучен ред; показалец. Потрябваха ми две удостоверения от столичната община .. „Ех — мислех си аз с открито гражданско чело .. — ще разгърнат общинските архиви, ще хвърлят един бегъл поглед по азбучника и ще спрат на името ми.“ Г. Караславов, Избр. съч. II, 443.See more◊ Телефонен азбучник. Рядко. Специална книга с имената на всички телефонни абонати, по която се правят справки; телефонен указател, телефонна книга.