акредита̀ция - единствено число, нечленувано акредита̀цията - единствено число, членувано акредита̀ции - множествено число, нечленувано акредита̀циите - множествено число, членувано
АКРЕДИТА̀ЦИЯ
ж. Книж. Официално признаване на някаква институция, орган, организация. Нужна е единствено институционална акредитация, при което главният въпрос е дали институцията има развита система за поддържане и оценка на качеството си. ДТ, 1999, бр. 69, 11. // Официално потвърждаване на правото на висше училище да провежда обучение по определени специалности въз основа на установени образователни стандарти. Акредитацията [на университетите] се получава при условие, че се спазва определеният минимум от стандарти за качество на обучението. Аз-Буки, 2000, бр. 51-52, 16. Разкриват се нови специалности. Ако след приемането на закона за акредитация [на висшите училища] се окаже, че те не отговарят на никакви критерии .., какво ще се получи? Д, 1997, бр. 150, 2.See more
*акредита̀ция Книж. Комплексна професионална оценка, която се прави на институция, организация, дейност и под. от страна на експертен орган в съответствие с определени стандарти; акредитиране. Нужна е институционална акредитация, при която главният въпрос е дали институцията има развита система за поддържане на качеството си. ДТ/1999/69. Предстоящата кампания по нова акредитация на университетите е подходящ повод за оценка на системите за качество на отделните вузове според европейските критерии. К/2005/19. Акредитация на болниците.Акредитация на учебните програми. Национална агенция за акредитация.
акредитация (икон.) - accreditation