амо̀рфен - единствено число, мъжки род, нечленувано амо̀рфния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член амо̀рфният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член амо̀рфна - единствено число, женски род, нечленувано амо̀рфната - единствено число, женски род, членувано амо̀рфно - единствено число, среден род, нечленувано амо̀рфното - единствено число, среден род, членувано амо̀рфни - множествено число, нечленувано амо̀рфните - множествено число, членувано
АМО̀РФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. 1. Книж. Който няма определена форма; безформен. Течностите са подвижни и безформени (аморфни), освен когато са в малко количество. Н. Николов, М, 24. По какво се различава човешкото тяло от снега? Има форма. Само формата го разграничава от аморфния сняг. Бл. Димитрова, Лав., 280. Аморфна маса.
2. Прен. Книж. Който няма определен облик, който е безличен. Рапортите на нейните агенти от България ѝ [на английската дипломация] рисуваха вместо една аморфна и рабска маса,.. , един жизнеспособен, бодър народ. С. Радев, ССБ I, 197. Поляризацията на обществените сили,.. , превърнала аморфните, хаотични и нецеленасочени действия на разнородните социални елементи в борба, която следвала и правилата на една гражданска война. В. Мутафчиева, КВ, 163.
3. Хим. Минер. Който има твърдо агрегатно състояние, характеризиращо се с липса на кристален строеж и на определена температура на топене. Аморфни са стъклото, различните смоли и восъци, желетата и др.
4. Езикозн. За език — който няма склонение и спрежение, който е без морфология. Аморфни езици са китайският и японският. Аморфна езикова система.
◊ Аморфен въглерод. Хим. Въглерод във вид на множество малки безразборно срастнали графитови кристалчета, който се съдържа в саждите, кокса, дървените и животинските въглища. Аморфният въглерод се получава по изкуствен начин. Познати са много негови разновидности. Най-чист аморфен въглерод са саждите. Хим. VIII кл, 1958, 104.
— От гр. ἄμορφοσ ‘безформен’.