анахронѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано анахронѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член анахронѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член анахронѝчна - единствено число, женски род, нечленувано анахронѝчната - единствено число, женски род, членувано анахронѝчно - единствено число, среден род, нечленувано анахронѝчното - единствено число, среден род, членувано анахронѝчни - множествено число, нечленувано анахронѝчните - множествено число, членувано
АНАХРОНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е погрешно отнесен към друго време; анахронически. През това време всички влияния,.. навлизаха бурно — едни, закъснели вече, други — подранили, .. И странно беше да виждаш тия влияния на различните школи в литературата и в изобразителните изкуства, които идеха едновременно, но бяха анахронични. К. Константинов, ППГ, 164.
2. Който не съответства на съвременността; остарял, отживял, анахронически. Директорът познаваше добре своя другар, .., и не се учудваше на мненията му, които изглеждаха малко анахронични и странни — за съжаление. Д. Фучеджиев, Р, 319. — Стиховете му [на Байрона] са хубави... — обажда се Чинков, .. — Анахронични... Комисаря се съгласява: — Анахронични... — И тупва с юмрук по бюрото пред себе си. — Една слабост, от която ще го излекуват събитията... Ако, разбира се, остане верен на призванието си. Др. Асенов, ТКНП, 59.