анома̀лия - единствено число, нечленувано анома̀лията - единствено число, членувано анома̀лии - множествено число, нечленувано анома̀лиите - множествено число, членувано
АНОМА̀ЛИЯ ж. Книж. 1. Отклонение от закономерността при някакво явление, отклонение от общото правило, от нормата. Водата от 0° до 4°, вместо да се разширява, се свива. Затова казваме, че в разширението на водата има аномалия. Физ. Х кл, 1951, 46. Още от най-ранна възраст съм запомнил разговорите за някаква аномалия, която буквално подлудява магнитната стрелка на компаса. Отеч., 1977, кн. 11, 16. Гравитацонни аномалии. Магнитни аномалии.
2. Нещо, което противоречи на изискванията на здравия разум, на логиката; нередност. — Ето, ние се занимаваме с най-почтената човешка дейност, с мирен труд, а ония изроди — с убийства, с разрушения, с възвръщане на варварството. Как е възможна такава аномалия в нашия век? Х. Русев, ПЗ, 128.
— Гр. ἀνωμαλία ‘неравност’. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869.